Добре дошли в Гатлин – малко провинциално градче и паралелна вселена за чародейци и техните магии, мистерии, древни проклятия... и приказен декор за вечната любов между Итън Уейт и Лена Дюшан – главните герои на трилогията Хроники на чародейците на писателското дуо Маргарет Стоъл и Ками Гарсия. След като в Прелестни създания (книга първа) Итън открива любовната магия с младата, секси вещерка Лена, а във втората книга Прелестен мрак любовта им е разкъсвана между Светлината и Мрака, сега се възцарява Прелестен хаос (откъс от третата книга четете по-долу), за да могат Итън и Лена да открият истински важните неща в Световния ред.
Преди
Захар и сол
Странно е как в Гатлин доброто винаги е тясно преплетено със злото. Понякога е трудно да ги различиш. Но и в двата случая в крайна сметка смесваш захарта със солта и целувките с ритниците, както би казала Ама.
Не знам дали навсякъде е така. Познавам единствено Гатлин. И съм сигурен, че докато сядам обратно на мястото си в църквата заедно със Сестрите, единствените новини, които минават или някога ще минат от уста на уста сред енориашите, са, че кафенето "Пойна птица" е спряло да предлага на клиентите супата си с хамбургер, че сезонът на прасковения пай е застрашен от провал и че някакви хулигани са откраднали люлката, вързана на стария дъб, близо до парка на Генерала. Половината от присъстващите шумолят по покритите с дебел килим пътеки, обути с обувки, които майка ми твърдеше, че са били на мода преди петдесет години. Коленете се притискат едно до друго и имам чувството, че цяло море от крака сдържа дъха си. Поне аз сдържам моя...
Прелестни създания © фотография Форум Филм България
Сякаш това лято изобщо не го бе имало и ние бяхме в безопасност между тези стени. Сякаш нищо освен изгарящото, ярко слънце, чиито лъчи се процеждат през цветните стъкла, не може да проникне тук вътре. Нито Ейбрахам Рейвънуд, нито Хънтинг и неговата кървава глутница. Нито Сарафина, майката на Лена, нито дори самият дявол. Никой не може да премине през защитата на отявлената гостоприемност на разпоредителите, които ни подават програмите. А дори някой да се промъкне, свещеникът ще продължи да се моли, хорът все така ще пее, защото нищо по-малко от истинския Апокалипсис не може да възпре хората от Гатлин да ходят на църква и да се бъркат в чуждите работи.
Но отвъд тези стени това лято бе променило всичко – и в света на чародейците, и в нашия свят, макар хората от Гатлин още да не го осъзнаваха. Лена се бе Призовала едновременно и за Светлина, и за Мрак, и бе разделила на две Седемнайсетата луна. Битката между демоните и чародейците бе приключила със смърт и от двете страни. В Общия ред бе зейнала гигантска цепнатина с размера на Големия каньон. Това, което Лена бе направила, за света на чародейците бе равносилно на строшаването на скрижалите с десетте Божи заповеди в нашия свят. Какво ли щяха да си помислят хората от Гатлин, ако научеха за случилото се. Надявах се това никога да не стане. Преди този град ме караше да изпитвам клаустрофобия и го мразех. Сега ми създаваше по-скоро усещането за нещо очаквано, познато, нещо, което един ден щеше да ми липсва. И този ден наближаваше. Бях наясно с това повече от всеки друг.
Прелестни създания © фотография Форум Филм България
Захар и сол, целувки и ритници. Момичето, което обичах, се бе върнало при мен и бе взривило света ни. Ето това бе станало това лято.
Бяхме свидетели на последната супа с хамбургер, на края на прасковения пай и на въжените люлки. Но наблюдавахме и началото на нещо.
Началото на Края на дните.
19.09
Ветрове от ада
Вятърът беснееше из стаята ми с такава сила, че събори всичко от бюрото ми. Книги и листове, дори раницата ми се носеха във въздуха, виеха се като в торнадо. Кутиите от обувки, които бяха подпрени на стените, паднаха на пода, и от тях излетяха комикси и дори колекцията ми от капачки, които събирах от първи клас. Сграбчих Ама, защото тя бе така слабичка, че се боях да не хвръкне и тя заедно с всичко останало.
– Какво става? – чух Линк да крещи някъде зад мен, но не го виждах.
Ейбрахам стоеше в средата на стаята, гласът му се извисяваше над беснеещата черна вихрушка.
– Вие донесохте разрушение в моя дом, сега аз ще доведа хаоса във вашия.
Вятърът се виеше около него, без да докосва дори опашката на фрака му.
– Редът е нарушен. Вратата е отворена. Издигнете се, изкачете се, унищожете! – гласът му се извиси. – "Ratio fracta est! Ianua aperta est! Sugite, ascendite, exscindite!"
Виещият се въздух потъмня и започна да приема форма. Мъгливи черни фигури се появяваха от спиралата, сякаш се изкачваха по торнадото и се опитваха да се прехвърлят през ръба и да влязат в нашия свят. Което бе доста притеснително, като се имаше предвид, че всичко това се случваше в средата на спалнята ми.
Знаех какви бяха тези създания. Бях ги виждал и преди, но се надявах никога да не ми се случи отново.
Бесове – демоните, които обитаваха подземния свят, лишени от душа и форма, изригваха от вятъра и се извиваха в мрака край мен.
Фигурите се носеха по синия ми таван и растяха, докато в един миг ми се стори, че ще изсмучат целия въздух от стаята. Сенчестите създания се движеха като гъста, пенеща се мъгла. Спомних си онази, която почти ни бе нападнала край клуб "Изгнание" – ужасяващия писък, когато мъглата се отдръпна назад и разтвори челюстите си. Сенките се превръщаха в зверове пред очите ни и знаех, че скоро щяхме да чуем и онзи писък.
Ама се опита да се освободи от хватката ми, но не я пуснах. Ако я оставех, щеше да нападне Ейбрахам с голи ръце.
– Мислиш си, че можеш да идваш в дома ми и да пуснеш цялото зло на света през една тънка пукнатина в небето?!
– Твоят дом? На мен ми се струва по-скоро като дома на Водача. А Водачът е точният човек, който ще покаже на приятелите ми пътя към този свят чрез този малък процеп в небето, да...
Ама затвори очи и започна да нашепва:
– Лельо Дилайла, чичо Абнър, прабабо Сула...
Прелестни създания © фотография Форум Филм България
Опитваше се да призове Великите, предците ù от отвъдния свят, които вече няколко пъти я бяха спасявали от Бесовете. Те бяха доста сериозна сила, с която неприятелите им определено трябваше да се съобразяват.
Ейбрахам се разсмя и гласът му се извиси над съскащия вятър.
– Не е необходимо да призоваваш духовете си, стара жено. Тъкмо си тръгваме. – Чух раздирането на въздуха, преди да се дематериализира. – Но не се тревожи. Ще се видим скоро. По-скоро, отколкото би искала.
После разкъса небето и пристъпи в невидимото пространство, което отваряше. И изчезна.
Преди някой от нас да проговори, Бесовете се изстреляха навън през отворения прозорец, черна плътна мъгла, носеща се над спящите къщи по нашата улица. В края ù линията от демони се разпръсна в различни посоки – като пръстени на мрачна ръка, обвиваща града в юмрука си.
В стаята ми бе странно тихо. Линк се опитваше да си проправи път сред разпилените по пода книги, комикси и хартии, но личеше, че едва се държи на краката си.
– Човече, реших, че ще ни замъкнат в ада или откъдето там са дошли. Може би майка ми е права и това е краят на света. – Почеса се по главата. – Имаме голям късмет, че сме живи и че те си тръгнаха!
Ама отиде до прозореца. Пръстите ù бяха вкопчени в амулета на шията ù.
– Не са си отишли и ние не сме късметлии. Само глупак може да си го помисли.
Скакалците си жужаха под прозореца, хаотична симфония на разрушението, която се бе превърнала в основния мотив в саундтрака на живота ни. На лицето на Ама се четяха страх и тъга, и нещо, което никога досега не бях виждал.
Неразгадаемата, непроницаема Ама. Взираща се навън в нощта.
Прелестен хаос (416 стр, цена 14 лева, издателство Кръгозор) е в книжарниците
Филмът Прелестни създания е в кината
