"Знанията, събрани отвъд долината, щяха да го подготвят да стане добър вожд, когато дойде денят да наследи баща си. Олемеели никога нямаше да стане красив като татко си, но можеше да бъде решителен вожд с визия за бъдещето." – тези думи може и да напомнят описание на българската политическа система, но когато става дума за реалност по-сюрреална и от най-голямата измислица значи иде реч за роман на Юнас Юнасон. Петия му роман, Сладко отмъщение АД (откъсът по-долу), продължава линията на сюрреалните хумор, сатира и забава от серията за Стогодишният старец, който... като този път в глобалните миш-маш авантюри са замесени безскрупулния националист Виктор Алдерхайм, бившата му жена Йени, бившия му син Кевин, масайско племе и техния шаман Оле Мбатиан Младия, покойната южноафриканска художничка Ирма Стърн и... основателят на дружеството Сладко отмъщение Хюго Хамлин... а сега е време да се запознаем с Оле Мбатиан Младия...
Из ГЛАВА 2
Оле Мбатиан Младия наследи името, имането, славата и таланта на баща си и дядо си. В други краища на света биха казали: роден е със сребърна лъжичка в устата.
И той като връстниците си беше обучен във военното изкуство. Затова не беше само лечител, но и многоуважаван масайски воин. Никой нямаше неговите познания за лечебните свойства на корените и билките и почти никой не можеше да се мери с него в хвърлянето на копие, дървен боздуган и нож.
В лечебницата се беше специализирал в лечението на майки на повече деца, отколкото семейството искаше. Нещастни жени предприемаха дълги няколкодневни пътувания от Мигори на запад до Май Мото на изток. За да успее да приеме всички, той имаше изискване жените вече да са родили поне пет деца, от които поне две момчета.
Макар и лечителят строго да пазеше рецептите си в тайна, вкусът на момордика се усещаше в отварата, която жените трябваше да пият при всяка овулация. Онези с много чувствителни вкусови рецептори долавяха и лек аромат на корен от индийски памук. Оле Мбатиан Младия беше по-богат от всички останали, включително от вожда Олемеели Пътешественика. Освен всичките си крави той имаше три колиби и две жени. При вожда беше обратното, две колиби и три жени. Оле все му се чудеше как успява да се справи.
Лечителят освен това никак не харесваше вожда. Бяха на една възраст и още от малки знаеха какви роли са им отредени за в бъдеще.
– Моят татко се разпорежда над твоя татко – дразнеше го Олемеели.
По този въпрос имаше право, макар на младия Оле никак да не му беше приятно да губи спор с него. Решението беше да цапардоса бъдещия вожд с дървения боздуган по устата, заради което Оле Мбатиан Стария нямаше друг избор, освен да набие сина си пред погледа на всички, докато в същото време му шепне окуражителни думи в ухото. По това време долината се управляваше от Какеня Красивия. Тайно от всички той осъзнаваше и се тормозеше, че прякорът към името му, макар и правдив, беше единственото му завидно качество. Още повече го мъчеше фактът, че синът му, който щеше да заеме мястото му, очевидно бе наследил всичките му слабости, но не и забележителната му красота. На всичкото отгоре момчето на лечителя му беше избил два зъба и това не го правеше по-красив.
На Какеня Красивия му беше безкрайно трудно да взема решения. От време на време оставяше това на жените, но за нещастие имаше четен брой съпруги. Всеки път когато не бяха на едно мнение по даден въпрос (почти винаги), той трябваше да каже тежката си дума, но не знаеше каква да бъде тя.
На вече напреднала възраст и с помощта на цялото си семейство Какеня все пак успя да вземе решение, с което да се гордее. Щеше да прати първородния си син да пътешества по-надалеч от който и да е преди него. Така той щеше да се върне вкъщи с впечатления от света отвъд долината. Знанията, събрани отвъд долината, щяха да го подготвят да стане добър вожд, когато дойде денят да наследи баща си. Олемеели никога нямаше да стане красив като татко си, но можеше да бъде решителен вожд с визия за бъдещето.
Такава беше идеята.
Само че нещата не стават винаги така, както човек си ги представя. По заповед на баща му първото и последно пътуване на Олемеели беше до Лоиенгалани. Не само защото беше по-далеч, отколкото човек може да си представи, но и защото се носеха слухове, че там на север са открили нови начини да филтрират морска вода. Нагорещен пясък и богати на витамин С билки в комбинация с корени от водни лилии бяха отдавна вече познати методи. Но в Лоиенгалани явно бяха измислили нещо по-просто и по-ефективно.
– Върви там, синко – каза Какеня Красивия. – Научи всичко ново, що срещнеш по пътя си. Върни се после и се приготви. Усещам, че не ми остава още дълго.
– Но, татко – опита Олемеели.
Не успя да каже повече. Рядко намираше правилните думи. Или правилните мисли.
Пътуването отне половин вечност. Или една цяла седмица. Когато пристигна, Олемеели откри, че в Лоиенгалани бяха напред в много отношения. Пречистването на вода беше само едно от тях. Бяха успели да инсталират нещо, наречено електричество, а кметът имаше машина за писане на писма вместо химикал или тебешир.
Олемеели всъщност искаше само да се прибере бързо вкъщи, но думите на баща му ехтяха в ушите му. Затова реши да разгледа това-онова, дължеше го на татко си. За нещастие, подходи толкова нескопосано към електричеството, че го удари ток и загуби съзнание за няколко часа.
Когато се събуди, му отне известно време, преди да дойде ред на пишещата машина. И това не мина по-успешно, левият му палец се заклещи между буквите д и р, а Олемеели толкова се изплаши, че дръпна ръката си с все сила и пръстът му се разкъса на две места.
Реши, че му стига толкова. Нареди на носачите си да приготвят багажа за изморителното пътуване към дома. Вече знаеше какво ще докладва на татко Какеня. Достатъчно неприятно беше, че електричеството може да те ухапе само защото си пъхнал копие в някаква дупка в стената. Но пишещата машина си беше направо опасна за живота.
Предсказанията на Какеня Красивия рядко се сбъдваха. Но че му оставаха малко дни от земния живот, се оказа вярно. Частично беззъбият му уплашен син го наследи. Новият вожд Олемеели въведе три закона още на първия ден след траурната церемония на баща си.
Първо: нещото, наречено електричество, никога няма да се въвежда в долината, управлявана от Олемеели.
Второ: машини за писане няма да се прекарват през границата.
И трето: селото ще инвестира в съвсем нова пречиствателна система за вода.
И така вече четири десетилетия Олемеели управляваше единствената долина в Масай Мара, където нямаше електричество, пишещи машини и по-късно компютри. Беше долината, в която не живееше нито един от шестте милиарда притежатели на мобилен телефон в света.
Вождът наричаше себе си Олемеели Пътешественика. Беше точно толкова необичан, колкото баща си. Зад гърба му хората започнаха да му измислят неособено любезни прякори. На Оле Мбатиан Младия любимият му беше "вожд беззъб".
Необичаният вожд и признатият трудолюбив лечител действително бяха на една възраст. Това не означаваше, че бяха на едно мнение. Тъй като обаче бяха двамата най-видни души в селото, нямаше как да се карат, както когато бяха малки. Оле Мбатиан се примири, че най-изостаналият от всички ще се разпорежда. Олемеели от своя страна пък се правеше, че не чува, когато лечителят отбелязваше кой от двамата има повече зъби...
Сладко отмъщение АД (превод Радослав Папазов, корица Стефан Касъров, 400 стр, цена 18 лева) е в книжарниците
