"... независимо че милиони енергии движат света ни, винаги най-важни са онези малко на брой, но силно експлозивни мигове, които му придават драматична форма... ако се случи такъв един звезден миг, то в него се вземат решения за десетилетия и столетия напред" – с такива думи самият Стефан Цвайг описва (в няколко предговора) своята есеистична книга Звездни мигове на човечеството, събрала 14 новели, които определят "формата на живот на отделния човек, на един народ и дори съдбата на цялото човечество". Дали ще става дума за историческата загуба на Наполеон при Ватерло, за откриването на Южния полюс, за "златната треска" в Калифорния, за свързването на Европа и Америка с телеграфа или, както в откъса по-долу, за обсадата на Константинопол от султан Мехмед ΙΙ и използването на тежка стенобойна артилерия за пръв път в света (което променя начините за водене на войни, уви), то във всеки от 14-те "мига" тук "човешката воля е направила невъзможното възможно", така че тези 14 мига "бляскаво и неизменно огряват като звезди нощта на преходността". И ако тази година се навършиха 80 години от трагичната кончина на Стефан Цвайг, то това ново издание на Звездни мигове на човечеството е чудесен миг за осъзнаване, че "изкуството дава право на всеки човек, извършил велико дело, да се чувства у дома насред цялото човечеството"...
ВОЙНАТА ЗАПОЧВА
Докато се канят да започнат война, но все още не се чувстват напълно готови и въоръжени за нея, деспотите непрекъснато говорят за мир. Така при възкачването си на престола Мехмед посреща пратениците на император Константин с най-приятелските и успокоителни слова; тържествено на всеослушание той се кълне в Бог и неговия пророк, в ангелите и Корана, че вярно ще спазва всички договори с василевса.
В същото време коварно сключва споразумение за двустранен неутралитет с Унгария и сърбите за три години – за онези три години, през които несмущаван от никого възнамерява да си присвои града. Чак тогава, след като достатъчно дълго е говорил и се е клел в мира, Мехмед провокира война чрез нарушаване на договорите. До този момент само азиатският бряг на Босфора принадлежи на турците и така, без да бъдат възпрепятствани от Византия, корабите минават през теснината и влизат в Черно море – към житните складове.
Сега Мехмед ограничава достъпа, като, без да се старае да даде каквото и да е обяснение, нарежда на европейския бряг при Румели Хисар да бъде изградена крепост, и то на онова тясно място, където по време на персийските войни храбрият Ксеркс е преминал морската теснина. За една нощ на европейския бряг са изпратени хиляди, десетки хиляди работници, което противоречи на договорите (но нима договорите значат нещо за тираните?), и те ограбват околните ниви, за да се изхранват, и събарят не само къщите, но и прочутата църква "Свети Михаил", за да се сдобият с камъни за крепостта си; неуморен, ден и нощ султанът лично ръководи строежа, а немощната Византия трябва безучастно да гледа как противно на всякакво право и договорености ѝ се отнема свободният достъп до Черно море. Вече първите кораби, които са поискали да преминат през досега свободното море, биват обстрелвани, и то насред мира, и след тази успешна демонстрация на сила вече всяка следваща престореност се оказва излишна. През август 1452 година Мехмед събира всички свои аги и паши и открито им обяснява намеренията си за нападение и превземане на Византия. Скоро следва и обявяване на бруталното дело: из цялата турска империя се изпращат глашатаи, които да свикат способните да носят оръжие, и на 5 април 1453 година като внезапно извила се буря огромна османска армия навлиза в равнината на Византия и стига почти до стените ѝ.
Начело на войските си, разкошно натъкмен, язди султанът, за да разпъне шатрата си точно срещу Ликус порта. Току-що пуснал знамената да се издуват от вятъра пред главната квартира, той заповядва на земята да бъде разпънато молитвеното килимче. Тръгва бос по него, три пъти навежда чело доземи с обърнато към Мека лице, а зад него – величествено изпълнение – десетките и стотиците хиляди войници, едновременно навели се в същата посока, с еднакъв ритъм произнасят молитвата към Аллах да им дава сила и да им донесе победата. Чак тогава султанът се вдига. Смиреният отново се е превърнал в предизвикател, слугата на Бога в господар и воин и сега през целия лагер търчат неговите "телал", неговите глашатаи, за да провъзгласяват сред барабанни удари и фанфарни звуци: "Започна обсадата на града".
СТЕНИТЕ И ОРЪДИЯТА
На Византия ѝ остава само една сила, нейните стени; вече няма нищо от световното ѝ минало освен това наследство от едно велико и по-щастливо време. Триъгълникът на града е обграден с трипластова броня. По-ниски, но въпреки това могъщи, каменните стени покриват двата фланга на града откъм Мраморно море и Златния рог; но пък гигантска маса се разгръща за защита откъм сушата, така наречената Теодосиева стена.
Още Константин, предусещайки бъдещата опасност за Византия, е изградил укрепени квартали, а Юстиниан продължил да ги строи и укрепва; но същинската крепост се прави от Теодосий с дългата седем километра стена, за чиято мощ и до днес свидетелстват обраслите с бръшлян останки. Украсена с амбразури и зъбци, защитена чрез водни ровове, охранявана от огромни квадратни кули, построена в двойни и тройни паралелни редове, допълвана и обновявана от всеки император в хилядолетната история, за времето си тази величествена стена се смята за завършения символ на непревземаемостта.
Както някога при необуздания щурм на варварските орди и войските на турците, тези квадратни каменни блокове и сега се подиграват на всички измислени до този момент военни инструменти, снарядите на обсадните машини, тараните, и дори новите кулверини и топове отскачат от тях, няма град в Европа, който да е защитен по-сигурно от Константинопол чрез неговата Теодосиева стена.
Мехмед познава стената по-добре от всеки друг и знае къде е силата ѝ. От месеци и години в нощното му будуване и в сънищата му го занимава само една-единствена мисъл и тя е как да превземе непревземаемото, как да разруши неразрушимото. На масата му се трупат скиците с размерите и пропукванията на вражите укрепления, той познава всяко възвишение пред и зад стената, всяка долчинка, всеки ручей и заедно с него инженерите му са премислили всеки отделен детайл. Но разочарование: всички са пресметнали, че с досега използваните оръжия е невъзможно да се разруши Теодосиевата стена.
Значи трябва да се направят по-силни оръдия! По-дълги, достигащи по-надалеч, с по-мощни изстрели от тези, които военното изкуство познава до този момент! Трябва да се оформят и други гюлета от по-здрав камък, по-тежки, по-разбиващи, по-разрушителни от досега използваните! Трябва да се създаде нова артилерия срещу тази недостъпна стена, няма друго решение и Мехмед решава на всяка цена да създаде тези нови средства за нападение.
На всяка цена – една такава заявка от само себе си вече пробужда нови творчески и движещи сили. Така скоро след обявяването на войната при султана се появява мъжът, имащ славата на най-изобретателния и най-опитния майстор на оръдия в света. Урбан или Орбан, унгарец. Макар че е християнин и че малко преди това е предложил услугите си на император Константин, той очаква от Мехмед по-добро заплащане и възлагането на по-смели задачи, затова обявява, че ако му бъдат предоставени неограничени средства, ще бъде готов да излее толкова голямо оръдие, каквото досега не е имало на земята. Султанът, който като всеки обладан от една-единствена идея човек не смята да пести средства, веднага му предоставя на разположение толкова работници, колкото му трябват, а към Одрин потеглят хиляди коли с руда; в продължение на три месеца майсторът на оръдия полага огромни усилия, за да изготви по тайния си метод глинена форма за втърдяване на оръдието, преди да излее в нея горещата желязна маса. Произведението му е успешно. Огромното дуло, най-голямото в света, се измъква от формата и се охлажда, но преди да се извърши първият пробен изстрел, Мехмед изпраща глашатаи из града, които да предупредят бременните жени за гърмежа. Когато след това с невероятен трясък и светкавици дулото изстрелва мощното каменно гюле и то разбива стена още при този първи удар, Мехмед веднага нарежда да се произведе цяла артилерия със същите гигантски размери.
Няма пречки да се изработи първата голяма "каменохвърляща машина", както гръцките писатели с уплах наричат това оръдие. Но се появява по-сложен проблем: как това чудовище, този железен дракон да бъде прекаран през цяла Тракия чак до стените на Византия? Започва одисея, която няма равна на себе си. Защото цял един народ, една цяла армия в продължение на два месеца влачи това трудноподвижно дълговрато страшилище. Отпред на сменящи се патрули яздят конници, които трябва да пазят ценността от нападение, зад тях работят и се придвижват денонощно може би хиляди копачи, които отстраняват неравностите по пътя за претежкия транспорт, който зад себе си за месеци наред отново разваля пътищата. Петдесет двойки волове теглят колата, върху чиито оси – както някога при обелиска, който е пренесен от Египет в Рим – е извършено точно разпределение на тежестта на огромната метална тръба; двеста мъже непрекъснато подпират вдясно и вляво клатушкащото се от собствената си тежина дуло, докато в същото време петдесет колари и дърводелци са постоянно заети със смяната и смазването на дървените колела, с подсилването на опорите, поставянето на мостове; ясно е, че само стъпка след стъпка, в бавен ритъм като при биволите, този огромен керван може да си проправя път през планините и равнините. От селата заприиждат учудени селяни и се кръстят при гледката с желязното чудовище, което като някакъв бог на войната бива пренасяно от една земя в друга от своите слуги и жреци; но съвсем скоро по същия начин след него се повличат и излетите му от рудата братя, излезли от същата глинена майчина утроба: за пореден път човешката воля е направила невъзможното възможно. Вече двайсет или трийсет такива чудовища насочват черните си кръгли гърла срещу Византия; тежката артилерия влиза във военната история и започва двубоят между издържалата хилядолетия стена на източноримския император и новите оръдия на новия султан.
Звездни мигове на човечеството (превод Жанина Драгостинова, корица Иво Рафаилов, илюстрация Теодор Ушев, 328 стр, цена 25 лева) е в книжарниците
