Той има много имена за своята обсесивна бийт страст – Stephan Panev, Females, Define One..., но ако поискате от Стефан Панев да дефинира музиката, която прави, може би, отговорът ще дойде с Night Shift Cases – името на третия албум в неговия богат рилийз актив, в което са закодирани калейдоскоп истории като Restless (ексклузивният трак в микса и първи жокер от очаквания през есента Night Shift Cases), за да изгрее на хоризонта идеята, че "There's no Party like the Afterparty"...
Кое е най-важното нещо в света на Stephan Panev?
Семейството, приятелите и приятните моменти, изживяни с тях.
Какво се промени в отношението ти към музиката и концепцията ти за създаване на авторска такава от деня, в който записа първото си парче до днес?
Подходът ми към последното и към първото парче е абсолютно еднакъв – винаги съм правил музика, която да ми доставя удоволствие. Това, което се промени е, че с времето изградих внимание към детайла. Днес ми отнема много повече време, за да завърша проект.
Широкоскроен си – имаш проекти в различни стилове и жанрове от електронния спектър с различно име за всеки от тях – как си избираш алтерегото според музиката, която правиш...? Защо точно Define One, защо точно Females...?
Всичко произлиза от това, че обичам да експериментирам. Stephan Panev винаги ще остане основната ми цел, но когато покрай друг проект задълбая в нов стил се разнообразявам и научавам нови похвати. А защо точно Define One или Females, не мога да отговоря... обикновено когато започвам нов проект първо измислям името.
Как би завършил поговорката – Стефан Панев името си мени, но... никога?
Колкото и банално да звучи – нрава. Непрекъснато гледам да се развивам и да еволюирам, но въпреки това не изневерявам на себе си и собствените си виждания.
Кои и какви са Night Shift Cases, за които става дума в едноименния албум, който подготвяш?
Night Shift Cases са всички онези нощи прекарани с приятели и музика. Процесът на работа беше доста различен спрямо предишните ми проекти. Още от самото начало знаех, че искам да направя албум с музика, която да мога да пускам в сетовете си. За разлика от предишния ми албум Where Do We Go From Here?, в който до голяма степен експериментирах, тук заложих на звука, на който наблягам когато се изявявам като DJ.
Имаш и нов лейбъл KOMPONENTI – какви са компонентите и идеята, която стои зад него?
KOMPONENTI стартира като лейбъл в началото на миналата година, като идеята беше да издавам по-тежките си техно проекти през него. Днес е много повече от лейбъл – превърна се и в криейтив студио, което приюти много и интересни проекти като FreeRiderz и Items & Things. Обемът на работа стана такъв, че в момента не можем да стигнем до издаването на нова музика, но и това предстои да се случи през есента.
Има ли някое конкретно парче, което се гордееш, че си записал и можеш да кажеш за него: "Това е! Това исках, когато започнах да правя музика"?
Не мисля. По принцип съм доста критичен към собствените си продукции и поради тази причина едва ли някога ще създам перфектното парче.
През годините си изпитал всички плюсове и минуси на създаването на електронна музика в България – пробвал си правенето на видеоподкасти, промо видеа, тийзъри, издаването не само на ЕР-та, но и на цели албуми, колаборираш активно и с други български артисти... – какъв е пътят за истинско развитие на българската сцена, какво би искал да промениш, да подобриш...?
Нужни са повече хора, които да са готови да експериментират и да предоставят на публиката нови и различни неща. Аз лично, за един доста дълъг период от време, се бях откъснал от сцената ни, но сега се завръщам с нови сили и се опитвам да бъда един от тези хора.
Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?
Да казваш.
Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?
Първоначалната ми идея беше да направя запис на някой от афтърите, които организирам, но тази идея не се осъществи и в крайна сметка записах микса сам и поради тази причина е изграден от музика, която харесвам, но не винаги имам възможност да пусна.
В дневника на Stephan Panev следващите няколко месеца са отбелязани като... ?
Лято изпълнено с приятни емоции. Като работа ми предстои подготвянето на албума за издаване през есента.
Парти девиз за финал?
There's no Party like the Afterparty.
01. Voices from the Lake – Iyo
02. Stereociti – Water Strider
03. XDB – Ganivon
04. Borrowed Identity – Ruhephase In D-Moll (feat. Mechanical Soul Brother)
05. Doubt – Vertigo
06. Stephan Panev – Restless (unreleased)*exclusive
07. Gunnar Jonsson – Relationer
08. Dinky – Almonds
09. Peter Kruder – Law of Return
10. Etcher – Polytom Dusk
11. Function – Disaffected (Ben Klock Remix)
12. Marcelus – Savage Pattern
13. Conforce – Vulcan
14. Benedikt Frey – Geranos
