My Mir
mix:mir
mix:mir (59)
Вторник, 24 Февруари 2026г. 10:10ч.
MIR 57 | Arthur Clees
"Използвам думите като усилватели – нещо като инструмент на границата между музиката и езика, между човешкото и електрониката" ще каже 24-годишния инструменталист, композитор и продуцент Артур Клеес от Люксембург и наистина, достатъчно е да чуеш няколко акорда от новия му албум All of the Days That Go By, за да усетиш, че Артур жонглира музикално-ювелирно между няколко Свята... От една страна, музикалното джаз образование в консерваториите на Дрезден и Осло, свиренето на вибрафон, чело и пиано му осигурява място без жанрови рамки в проекти като Kravchenko Clees, Jambal, Anima, Das Vertikal и Wolf Clees (в релийз графика му за 2026-а празно няма), от друга страна колаж-бийт продуцирането му го отвежда до успешния соло дебют Stay, Temporary Home и емблематичния втори, актуален албум All of the Days That Go By... Затова, на микс фона от соло/комбо продукции и тракове на Джеймс Блейк, Jameszoo и Oli XL, си говорим с Артур за всичко, което се случва в All of the Days That Go By, за човешкия глас като усилвател и проводник, за еднорози, за Едвард Мунк и за вътрешния Мир като огледало на външния Хаос...
Най-важното място в Света на Arthur Clees, днес, е...?
Еш-сюр-Алзет – градът в Люксембург, където съм роден и където израснах... Сега съм в постоянно движение – току се завърнах от учебен семестър в Осло, а вече съм на гости с най-добрия ми приятел в Амстердам, докато съм на турне с различни банди, а в същото време си търся и нов апартамент в Германия – и идеята за Дом придоби нов смисъл и тежест... Еш-сюр-Алзет е единственото място, което познавам из основи и където Всичко забавя своя ход и намирам покой отново.
Какво се случва в All of the Days That Go By? Защо избра точно това заглавие? С какво ще запомниш процеса по създаването на албума и какво го различава от дебютния ти албум, Stay, Temporary Home, например?
All of the Days That Go By е нещо като личен дневник на изминалите две години – само че не в буквален или хронологичен вид. Вместо да документира определени събития, албумът по-скоро изследва състояния на съществуването – емоции, усещания, вибрации, които определяха този период от моя живот. Нещо като колаж от семпли, вокални изрезки и синт текстури, които да уловят много специфични състояния, превръщайки се в моментна снимка на самия процес на създаване.
Текстовете не водят към наратив или скрито послание, а по-скоро използвам думите като усилватели – нещо като инструмент на границата между музиката и езика, между човешкото и електрониката... Думите по-скоро съществуват като звук и текстура, отколкото с идеята да разказват история.
Заглавието отразява това намерение – от една страна, то просто отчита всички дни, изминали в създаването на албума, а от друга страна се стреми да консервира едно усещане във времето, докато се изгуби съвсем представа за хода на Времето... Това противопоставяне лежи в основата на идеята за албума като изследване на вечни емоционални състояния, вместо документирането на конкретни мигове и събития.
Процесът на създаване на албума беше от ключово значение за развиването на Звука, който търся и на нови музикални техники. В сравнение с по-ранни записи, се получи албум с обща звукова цялост и концептуална прецизност. Във всеки трак са вплетени гласови бележки или лични записи – репетиции с различни банди, разговори с приятели или просто мигове, в които свиря и пея сам с пианото... Търсех да уловя специфични текстури, звуци или настроения, които да се превърнат в основа, върху която да изградя всяка композиция, като получените семпли преминаваха през редица ефекти или просто наслагвания, така че взаимодействието помежду им да излезе, отчасти, извън контрол...
Финалната стъпка беше да оформя този поток от Звук в нещо завършено с драматургична цялост. Фокусирах се върху детайли, които обикновено остават незабелязани – като резонансът на звука в една стая, отколкото върху звука от свиренето на самото пиано; върху скърцането на пода, вместо върху гласа на певеца или върху мелодии, които се получават само след като аудиото бива пускано наобратно... Такива дребни, фини моменти са онова, което придаде на този албум характер и личност.
Имаш ли любима композиция от All of the Days That Go By? Каква е нейната история?
For All the Chaos бе първата композиция, която завърших и тя се превърна в определяща посоката на целия албум. Иначе, емоционално погледнато, усещам заглавния трак като най-наситен и прецизен, именно той се доближава най-много до онова, което се опитах да уловя в този албум.
Свиренето на вибрафон, пиано и чело открива доста възможности в музикалните ти соло авантюри, но като че ли, в All of the Days That Go By, предпочиташ да изследваш човешкия глас... Защо?
Истина е... Сред всякаквите видове синтетични и електронни музикални форми, човешкият глас е най-познатият елемент за мен – превръща се в посланик на човечността, на красотата и крехкостта... И въпреки, че в албума има известно свирене на вибрафон и перкусии, така съм ги семплирал, че са почти недоловими и неузнаваеми...
Какво търсиш при използването на вокали и каква роля изиграва семплирането за създаването на All of the Days That Go By?
Използвам вокалите повече като инструмент, отколкото да ги фокусирам върху силно текстово послание... Използвам ги по-скоро за постигане на текстура, ритъм и специфичен тембър, или за да подсиля определено настроение като изпявам специфични думи и изречения...
В този смисъл, семплирането играе ключова роля в All of the Days That Go By – както споменах, става дума за гласови бележки, лични bootleg записи и звуци от семпъл архиви, които съм събирал през годините... В същото време, повечето от синтезаторните и перкусивни елементи са изсвирени на живо, така че балансът между семпли и живо изпълнение винаги да съществува.
Част си от дуета Kravchenko Clees, бандите Anima и Jambal... до каква степен влиянието им се усеща в соло музиката, която правиш и обратното? Има ли гост-музиканти в All of the Days That Go By?
Споменатите проекти определено ми влияят и на музикално, и на лично ниво... Възхищавам се на музикантите, с които работя, повечето от тях са ми много близки приятели, някои пък са част от живота ми много преди започването на музикалното ми пътешествие. Определят и вкусовете ми, и усещането ми за естетика, и характера ми като цяло...
И въпреки че създадох All of the Days That Go By основно сам и споделях музика от него чак след като е завършена, тяхното влияние все още се усеща в начина, по който мисля и се отнасям към Звука.
В известен смисъл, може да се каже, че има гост-участия в албума, защото част от семплите идват от репетиции с групите ми, както споменах – фрагменти от гласове и мелодии играят ранни великденски жокери, хаха... В Pillow, например, семплирах студио версията на Sleep композицията, която написахме с Катерина Кравченко, и която ще бъде част от дебютния ни албум FACES, който излиза през април.
Кой е отговорен за артуърка на All of the Days That Go By? И каква е ролята на еднорозите на корицата?
Дизайнът е на Wynt, щатният дизайнер на лейбъла sowasvon... Всичко е базирано на архива от снимки, който моят добър приятел и визуален колаборатор, Ерик Матиас, направи когато ме посети в Дрезден – малък колаж от впечатления, в началото на 2025-а, когато започнах да събирам композициите и да оформям цялостната структура и атмосфера на албума. Wynt просто обработи този колаж в специфичния си стил и го адаптира към визуалния език на лейбъла, който издава албума.
Еднорозите са закачка и намигване – носят толкова кич и ретрошик, че придават странно усещане за мимолетност и меланхолия, което идеално пасва на албума.
Доколко визуалната страна е важна за музиката, която правиш?
Не мисля картинно, докато правя музика... Обикновено визуалната част идва след като албумът бъде завършен и приеме своя собствена идентичност. Определено, обаче, съм отворен към съвместна работа с визуален артист или по създаването на музика към филм... Винаги много ме е интригувала идеята за създаването на нещо имерсивно, където Звук и Визия съществуват и се развиват в естествена симбиоза.
Като говорим за "визуална музика"... има ли филм или друго произведение на изкуството, което те е впечатлило напоследък?
Докато бях в Осло, отидох в музея на Мунк и нещо наистина трепна в мен. Определено Мунк е откровен и смел в опита да изрази своята субективна реалност... Не е странял от грозното и плашещото... Наистина може да усетиш колко мъчителен е бил опита му да осмисли света наоколо – от една страна, по един гневен и язвителен начин, но от друга страна, без да отстранява надеждата в опита да открои Красотата всред целия Хаос...
Какво се въртеше в главата ти докато правеше микса? Някоя скрита история в него?
Исках да събера песни, които ме вдъхновяват... Тук и там, вплитах и композиции от собствения ми албум, за да ги поставя в определен контекст и естетика... Други от селектираните тракове пък са доста далеч от звука на All of the Days That Go By, но ме вдъхновяват по ред причини – заради структура, хармония или начин на композиране... Този микс отразява идеята за това кой съм аз като продуцент, инструменталист и композитор, отколкото да описва звука на един конкретен албум.
След всичко изброено, кой е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?
Струва ми се, че човешкият глас е от най-силните емоционални посланици в Музиката... Всеки го има, всеки го познава... Чрез него може да изразиш и най-съкровеното, и най-неудобното, и най-оглушителното, и то по много непосредствен и органичен начин... Също така ми се струва, че техническите и звукови несъвършенства се крият в основата на това хората да се припознават и да усещат Музиката... Тези несъвършенства са особено важни за джаза и импровизираната музика, например, където отварят възможност за диалог на мига и много личен изказ, които никой, въобще, не знае докъде ще го отведат... Тази непредсказуемост е в основата на емоционалната Мощ.
© Erik Mathias
Възможен ли е Мира (пък бил той и вътрешен) в тези абсурдни времена, в които живеем?
Труден въпрос... Усещам, че вътрешният ми свят може да се променя също толкова светкавично, колкото и външния свят... В мига когато си помисля, че съм открил Баланса, точно тогава се появява ново предизвикателство и внезапно трябва да правиш преоценка на Всичко уж разрешено...
Нервността е моя втора природа, но намирам покой в нещата, които познавам – получена и отдадена любов, мигове на щастие, които са били също толкова истинно изживени, колкото и моментите на самота, тъга и гняв... Не спирам да си напомням, че това са споделени, колективни изживявания, а не индивидуални аномалии...
Не бих казал, че познавам пътя към вътрешния мир, нито че все съм живял съобразно с личните ми морални стандарти, но ми се струва, че трябва да приемаш Промяната и Предизвикателството... И да подхождаш към тях по-скоро смирено, отколкото да се стремиш към някакво безкрайно, вечно състояние на Мир – говоря както в личен, така и в разширен, глобален план...
Следващите месеци в дневника на Артур Клеес са отбелязани като..?
В момента завършвам музикалното си образование и нямам търпение да се посветя на музикални проекти и инициативи извън Академията... Усещането е като скок с главата напред в ледени води и... определено се вълнувам...
И за финал, мото или философия за живота, която следваш?
Само Красотата може да спаси Света!
Да, сезонът на Лютеницата започна и е много вероятно да стане Мазало... Да, да, говорим за LTNC [Лютеница] проекта на Роберта-Димана, която от пандемичните години насам забърква хитро скроен речитатив, ретро-футура-шик естетика, DIY-видеа и брекбийт на корем, така че да се получи LTNC... Да, говорим за Turbo Holiday California ЕР-то (което издаде миналата година), говорим за TINY DESKTOP и Мазало подкаст сериалите ѝ (както и за LTNC предаването по нет радиото OFF BEAT)... Говорим за фриволни лайв акции като участието ѝ в клубната серия Symбиоза, на 14 септември с Пистамашина, в Чистилището... Говорим (на електро и брекбийт фон) за свобода, балони, сгънати панталони и...
Защо LTNC [Лютеница] – защо избра точно това име? И как започна твоята авантюра с Музиката?
Харесвам всякаква музика, а още от малка в ритъма на сърцето ми е и народната музика... Лютеница ми звучеше народно... Иии, в продюсърските среди, като погледнеш някой еквалайзер, който удря в червеното, защото музиката е твърде набичена – това се казва лютеница...
Дай рецепта за хубава Лютеница?
Само една баба може да даде!
Най-важното място в Света на LTNC е...?
Свободата... Важно е да се чувствам свободна, за да мога да импровизирам...
Важни са И хората – когато импровизирам на живо ми харесва да привиквам хората на сцената и заедно да направим някоя песен... И най-якото е да видя как някой излиза от комфортната си зона – рапира, пее или свири с мен и се забавлява – това е най-чистото усещане.
Как ще запомниш създаването на дебютното Turbo Holiday California ЕР? Някоя история, с която винаги ще го свързваш...?
Самото ЕР е колаборация с Максим Стоименов и неговото студио North Attic Sounds. Много си допаднахме като хора и музиканти (той е и барабанист) и му предложих да направи музиката... Вдъхновихме се от детската носталгия по снаксчетата, а именно дъвката Turbo, California сокчето, Holiday-ката бисквитка... и това даде началото на 3-те песни в ЕР-то.
На промото на ЕР-то, което беше в клуб Паве, имаше супер много дъвки Турбо и специален коктейл на вечерта Турбо с вкуса на дъвката и да, няма да го забравя!
Различава ли се (и доколко) сетъпа, който използваш когато създаваш/записваш музика с този когато свириш на живо?
Да, много!
На живо импровизирам с Loop Station и освен него имам MIDI-клавиатура и лаптоп, който използвам само за звуците на MIDI-то, като всичко става на живо, докато продюсване на песен с идея и цел се случва чрез Ableton, и процесът е по-дълъг.
Доколко визуалната страна е важна за Mузиката, която правиш? DIY-видеата, които пускаш залагат на особен хумор и попкултурни намигвания...
Визуален човек съм и бих казала, че е също толкова важно за мен, колкото и музиката. Видео или кратки рийлове винаги вървят ръка за ръка, за да бъде завършено нещо и преживяването да е цялостно.
А как възникна идеята за TINY DESKTOP сесиите, в които колаборираш винаги с различен артист?
Самата серия се зароди от това, че имах нужда да опозная българската сцена и артисти като колаборираме, тъй като бях известно време в Англия и като се върнах да живея в София не познавах никого.
Серията вече се прероди в подкаст, който се казва Мазало и заедно с ко-водещ (Васке) каним различни музиканти, като вместо да си говорим глупости, импровизираме заедно в неговото студио и правим по един епизод всеки месец, вече една година в Youtube:)
Какво се въртеше в главата ти докато правеше микса?
Пускам се по течението.
В дневника на LTNC следващите няколко месеца са отбелязани като...?
Всякакви участия – Symбиоза ивента с Пистамашина, например..., нова песен, нов мърч... Също така съм част от екипа и резидент на клуб Паве, където каним всякакви артисти и правим събития, и ни очаква добър сезон:)
3 албума / произведения на изкуството, които са те оформили като Човек?
Народна музика като цяло...
The Yussef Dayes Experience, напоследък...
Кой е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?
Искреният...
Къде откриваш Мира в тези абсурдни времена, в които живеем?
При мен е особено – преди време реших, че ще направя балон около себе си от хора, предимно артисти, които имаме едно мислене и сме целеустремени. И усилено си живея в него, и абсурдните времена не достигат там.
И за финал, мото или философия за живота, която следваш?
Сгънат панталон не е купон.
Тоест, ако всички дрехи са ти сгънати и подредени, значи нямаш време за купон и да си живееш живота...
MIR 56 | LTNC достига до вас с подкрепата на 
"Започнах по-добре да разбирам връзката между Музика и Съпротива, и изкуството като форма на съпротива, на памет, на почитане и отстояване на позиция..." ще каже ливанския продуцент Etyen, но когато живееш във военна зона, в близост до израелския геноцид в Газа, няма как Музиката да бъде просто форма на ескейпизъм... Няма как лейбълът, който си основал в Бейрут, да не се казва Революция или Thawra Records... Но има как, в Музиката, освен оцеляване да търсиш и душевен мир, и божествена хармония, както го прави Etyen във втория си, току-що издаден, албум My Goddess... Има как да осъзнаеш и вселенския ефект на пеперудата (неслучайно от корицата на My Goddess грее пеперуда, нали), но най-добре самият Etyen, в музика и думи, да разкаже за...
Защо избра точно името Etyen? И как Музиката влезе в живота ти?
Цялото ми име е Самир Етиен Ел Чами... а да израснеш в Ливан с име като Самир Етиен, което малко излиза от общоприетото, си беше трудно, особено когато децата грешно си мислеха, че е момичешко и ме тормозеха заради това... По тази причина, като реакция на тормоза, го избрах и за артистично име.
Иначе, Музиката винаги е била част от живота ми – израснах в музикално семейство, в което баща ми и всички негови роднини бяха музиканти, и свиреха на различни инструменти, така че от ранна възраст влязох в националната консерватория, за да уча пиано и още 11-12-годишен вече исках да пиша песни, научих се да свиря на китара и в късните ми тийн години свирех в няколко групи. По-късно, когато се запалих по синтезаторите и задълбах в музикалното продуциране и саунд дизайна, композирането ми натурално премина през всичко ново, което откривах и с което експериментирах, за да се стигне до 2013-а и първото ми ЕР издание под името Etyen.
Най-важното място в Света на Etyen е...?
Домът ми, където живеят и 4-те ми котки. Солидно крю сме, държат ме приземен и винаги нащрек, и постоянно ми напомнят колко глупави могат да бъдат човешките същества.
Защо новия ти албум се казва My Goddess? Защо не My God, каквото е заглавието също на друг трак от него и кои са Богът/Богинята към които се обръщаш?
Изграждащата тема в албума се състои от двойствеността и контраста между красотата и чувствеността, които търсим в живота (изразени чрез My Goddess) в един свят, който е безкрайно жесток и суров, като тази болезнена реалност е изразена с My God. Историята в албума започва с My Goddess като въпрос къде може да бъде открита тази красота и чувственост, докато наративът ни води напред в търсене на отговора, което отразява, като огледало, личния ми опит в последните 4-5 години, така че когато достигаме My God вече се е отприщил целия гняв, целия Ад на суровата реалност, преди завършекът с надежда в Papillon и финалното Reprise. Този албум събира едни от най-интензивните чувства, които съм изпитвал, в този период на лични драми и загуби, като в същото време е опит за превъзмогване на колективните травми, на неспирните трагедии и Войната, на безкрайните смърт и разруха в страната ми и геноцида в Газа.
Всъщност, в основата си My Goddess бе записана много по-рано от другите части на албума – бе ранната вечер на 31 декември 2017-а, преди новогодишните "празненства" да започнат, а в съзнанието ми вече се бе загнездил този "въпрос", с който започва албума – тази меланхолия и това усещане дали се вписваш във всичко наоколо, дали има и какъв е смисъла на живота, който водиш, дали ще изпиташ щастието... Винаги съм бил и все още съм заинтригуван от универсалните въпроси, разгледани през призмата на любопитството към науката, но сякаш тези мисли идваха като реакция срещу Хаоса, който ни заобикаля и това постоянно усещане, че нямаш почти никакъв контрол върху Живота и съдбата си... Това беше и идеята върху която се оформи и останалата част от албума, в течение на последвалите години и лични преживявания.
Звуковият експеримент в My Goddess определено зададе тона, но когато цялата структура на албума започна да се оформя, спомням си, че съзнателно се фокусирах върху идеята за "оркестров" албум, нещо като филмов саундтрак, в който всеки инструмент, всеки звук е отделен герой и образ от Историята, дори перкусиите... като пиано партиите са онези моменти на провидение и приемане на всичко онова, което трябва да се случи... всички онези органични инструменти като пианото, цигулките, всички те изразяват най-съкровения ми вътрешен глас.
Имаш ли любим трак от My Goddess? Каква история стои зад създаването му и как процесът по създаване на албума се различаваше от този по дебютния Untitled, например?
Най-близо до сърцето ми е Papillon... за това как всеки избор, който правим определя бъдещето, и за добро или лошо, определя това, което сме... В по-личен аспект, обаче, тази композиция е посветена на котката ми Луси, която почина и така просто превъзмогвам загубата ѝ...
Иначе, музиката в Papillon отразява същността на причинно-следствените връзки, като всяка малка промяна в мелодията води до други изменения като отражение на това как всеки избор, който правим ни води до определено събитие, което оформя живота ни завинаги.
Такава е и основната разлика с предишния ми албум Untitled – да, и двата идват от тъмните кътчета в съзнанието ми, от интроспективни "разговори" с вътрешния ми глас, но в My Goddess въпросите, които си зададох бяха по-ясни, а отговорите до които достигнах някак по-честни... С този албум съм най-искрен и към себе си, и към изкуството, което създавам, може би, защото знаех фокусирано какво искам и как да го кажа.
Какво е значението на името на лейбъла ти Thawra Records? Защо реши да го основеш и каква е мисията на лейбъла, днес, в тези трудни времена не само за Ливан, а и за Света?
Thawra е арабската дума за "Революция" и може би, неслучайно, хаха, в Ливан се случи революция, точно месец след като основах Thawra Records през септември 2019-а. Целта винаги е била да използвам всичко, което съм научил и научавам, за да създам платформа и пространство за артистите от моята общност в Бейрут и Ливан – колаборатори и артисти, които продуцирам или на които помагам да лавират из лабиринтите на музикалната индустрия, така че напълно да осъзнават и контролират своите права, което да им осигурява приличен живот... Все неща, особено важни за инди музикантите по цял свят, но жизненоважни в нашата част от света, където индустрията не е развита, а на някои места дори е несъществуваща... Да бъдем лейбъл платформа, която дава място и Глас на страхотна музика, която е лишавана от това си право в нашата част от света, и то без цензура или каквито и да било ограничения на артистичното изразяване – това винаги е била идеята на Thawra Records, както и изграждането на една общност, в която всички заедно да растем, да работим и да се учим един от друг.
Един от тези Thawra артисти е палестинската певица Salwa Jaradat, с която записахте EP-изданията Inta Mana Walla Mahom и Qoumi... каква е историята зад създаването им?
Работата със Salwa Jaradat бе особено личен процес за мен, нещо като дълго отлагано преоткриване на неизследвани черти от моя образ, както в личен, така и в музикален аспект. Едната ми баба е палестинка и макар това потекло, наред с ливанската ми идентичност, винаги да е съществувало в мен, така и не се обърнах към него в музиката, която правя, защото израснах с един "по-западен" подход към Музиката... А гласът на Salwa носи толкова много от палестинската сила и история в себе си, че общата ни работа бе начин да преоткрия онази идентичност, която споделяме с нея... Не само експериментирах музикално в този проект, но и сякаш намирах своето място в един по-широк контекст на арабското културно наследство. Тази колаборация със Salwa наистина изследва онова, което ме е оформило, като събира събира всички онези страни в мен, и палестинската, и ливанската, и арабската, чрез музикално изразяване, което дълго време пренебрегвах.
Така започнах по-добре да разбирам връзката между Музика и Съпротива, и изкуството като форма на съпротива, на памет, на почитане и отстояване на позиция...
Кой стои зад артуърка на My Goddess? И защо решихте точно пеперуда да бъде на корицата... да, Papillon (като композицията в албума) е френската дума за пеперуда, но все пак...?
Артуъркът го създаде Amy Chiniara, ливанска илюстраторка, графичен дизайнер и много скъп приятел, и чест колаборатор на нашия лейбъл.
Да, както споделих, Papillon е една от най-значимите и много лични композиции в албума, като отразява този стремеж към крехката чувствителност, така че беше логично да е основен графичен елемент в артуърка. Също така, образът на пеперудата крие и отговор на въпроса в My Goddess за смисъла на живота и дали са постижими красотата и щастието... Отговорът идва с този, подобен на живота на пеперудата, безкраен цикъл от раждане, болка, щастие, загуба, смърт, раждане... И продължава вечно с всеки избор, всяко незначително решение, което правим, така че поредицата от онези микро моменти, които наричаме време и пространство, оформят това, което сме и онова, в което се превръщаме... Струва ми се, че в края на всеки албум гледам универсално и философски на нещата, хаха, като вид терапия за намиране на мир и покой, след като си признал и оставил в миналото чувствата, които си изпитал и сега е време да продължиш напред с ясната идея, че си нано част от безкрайността и замисъла на Вселената.
Доколко визуалната страна е важна за музиката, която правиш? Подготвил си режисирана от теб видео трилогия от клипове за албума My Goddess... как се стигна до тях?
Когато работя по песни и албуми винаги в главата ми се въртят кинематографично визуални истории, но никога не съм имал познанието, опита, а и възможността да ги осъществявам всички, особено като се има предвид, че като инди артист не работя с голям бюджет (а често е с нулев, хаха)... Емоционалната тежест в този толкова личен за мен албум, обаче, ми подсказа, че трябва да стигна отвъд Музиката и да създам визуален свят, където всички тези вътрешни разговори и чувства да оживеят... Открих цял нов свят за изразяване, открих и точните партньори и колаборатори като Joya Simon, моят DОР / video partner-in-crime, чиято работа по всички видеоклипове за албума бе съществена за постигането на този визуален свят. Горд и благодарен съм от резултата, който постигнахме. Концептуално, видеата отразяват Историята и чувствата, за които говорех в албума, но ще оставя за всеки поле за собствена интерпретация на визуалните идеи в трилогията.
Като говорим за "визуална музика"... има ли филм или друго произведение на изкуството, което те е впечатлило напоследък?
Mulholland Drive е любимият ми филм... когато говорим за режисьорско майсторство, това е абсолютния номер едно за мен.
Какво се въртеше в главата ти докато правеше микса? Някоя скрита история в него?
Просто избрах музика от артисти, които са ме вдъхновявали през годините и няколко композиции от новия албум, както и някои по-стари мои издания.
Възможен ли е Мира (пък бил той и вътрешен) в тези абсурдни времена, в които живеем?
Въпросът е подобен на този, който си задавам в My Goddess... когато отдаваш енергията и времето си на нещата, които обичаш, когато приемеш, че не можеш да контролираш всичко, когато си в хармония с Природата, другите животни и всичко органично, когато душата ти е в мир с тялото... всичко това помага, въпреки че цикълът на Живота винаги има на какво да те научи... Много е важно да намериш начин да изразяваш себе си, особено онова негативното, което те "яде" отвътре, така че да бъдеш в мир със себе си... затова съм благодарен на Музиката, тя е моят начин да се опазя, тя е моят здрав разум...
Издаде дебютния албум Untitled преди в региона да избухне война... сега Израел е окупирал Газа, имаше израелски удари в Ливан и в други страни от региона... Защо продължаваш да живееш в Бейрут? И според човек, който вижда Войната отблизо, как може да бъде спряна тази Лудост и да бъдат решени тлеещите проблеми от години?
Издадох Untitled през 2022-а, след поредната криза в страната ни и революцията през 2019-а, след вълните от Covid пандемията и непрестанни кризисни събития... Дори преди израелската окупация на Газа ситуацията в региона беше трудна, но аз вече съм преживявал израелската атака над Ливан през 2006-а, честите взривявания на коли през втората декада на 2000-те... Бейрут и Ливан са моят Дом и не мисля, че има човек по света, който просто би си събрал нещата и би зарязал целия си живот при първите признаци на опасност и беди. Градих семейство, общност и бизнес модел със своя лейбъл и да зарежа всичко това не е опция за мен. Също така, това съвсем не е толкова просто, колкото звучи – като ливанец се нуждая от визи, за да пътувам свободно, което означава кандидатстване, очакване на одобрение, попълване на куп документи и пари, куп пари... Въобще, честно казано, оставането във военна зона е трудна за разбиране идея от хора, които никога не са го преживявали.
На този етап, европейците, а и всички хора по света, би трябвало да притискат правителствата си по всички възможни начини, за да спрат въоръжаването, да признаят Палестинска държава, да бойкотират и да се разграничат от Израел, който извършва геноцид, етническо прочистване и куп други престъпления срещу човечеството в региона от поколения насам... Просто светът трябва да се обедини, за да спре жестокостите на този ционистки проект, еднолично отговорен за отнемането на най-много детски животи в човешката история.
Кой е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?
За мен това са органичните звуци в Природата... също звукът от пиано, китара, цигулки и въобще всичко онова, което ни свързва със земята или отразява връзката между душата и тялото когато свириш на органичен, акустичен инструмент. Винаги търся тази връзка дори когато продуцирам предимно електронна музика.
И за финал, мото или философия за живота, която следваш?
Живей на шега... To Not Take Life Too Seriously. Or at Least Try.
MIR 55 | Etyen достига до вас с подкрепата на
Етикети
"Всичко във Времето е взаимосвързано" ще каже Матиас Фрик и няма как да не се съгласиш с него когато усетиш как музиката, която издава под името Sieren е фокус-свързана с фотографията, която прави. Когато осъзнаеш как изданията му за лейбъли като Project Mooncircle, Ki Records и R&S са нишково свързани и бийт резонират с новия му, актуален албум Emergence с логото на Friends of Friends... Когато разбереш как детството му държи "ключа-сол" на Музиката, която създава и как The Power of Now-философията "живее" в Emergence... За всичко това, в думи, образи и бийт, говори Матиас Фрик или просто...
Защо точно името Sieren?
Sieren е моминското име на майка ми, която е израснала край френската граница. Винаги съм бил силно свързан с тази част на семейството, от страната на майка ми, особено с нейния баща, моят дядо, който също се е занимавал с музика, така че приемането на това артистично име беше начин да го почета и да покажа уважение към наследството, което нося.
Най-важното място в Света на Sieren е...?
Вероятно това е място, на което не съм бил все още... Обичам да откривам нови неща, места и обожавам да съм сред природата. Берлин може да бъде доста ангажиращ и, на моменти, много сив град, така че използвам всяка открила се възможност да оставя всичко урбанистично зад гърба си, за да се презаредя, да открия ново вдъхновение...
Заглавието на новия ти албум е Emergence – това коментар за състоянието на Света днес ли е или..? И въобще как ще запомниш процеса по създаването на албума?
Emergence е за излизането от период на емоционален стрес, причинен от загубата на близки и преодоляването на куп трудности... и в същото време е за онова усещане, че Светлината в тунела е близо... Това е последната стъпка в края на Тунела, оттам насетне е Светлина – моментът, в който си осъзнал, че си приел Миналото и просто трябва да направиш следващата стъпка, към Светлината...
Последните няколко години бяха особено тежки за мен и не можех дори да създавам музика, така че когато започнах отново да го правя Emergence звучеше като най-логичното заглавие... Бях записал почти половината албум, когато го избрах. Записвах през лятото и зимата... и си набелязвах много визуални маркери, които да провокират различни усещания при пътешествията ми край Балтийско море и Атлантическия океан, както и в не толкова познати, дивни места край Берлин и родния ми град Билефелд.
Имаш ли любим трак от Emergence? Каква история стои зад създаването му?
Това трябва да е Linked, за това как буквално Всичко във времето е взаимосвързано... Как онова, което сме преживели в Миналото ни превръща в това, което сме Днес...
Така се случи, че то е базирано на едни jungle-ориентирани бийтове, които отлежаваха цяла вечност на компютъра ми без да знам как и къде да ги използвам... Един ден просто оставих мелодията в тях да ме води и всичко си дойде на мястото... И така Linked продължава да бъде сред любимите ми тракове от албума... Там се крие и една от разликите с предишния ми албум Timelapse – стремях се към по-органично и по-мелодично звучене като хем използвах много повече записи на терен, хем и осемдесетарски синтезатори.
А кое беше най-трудното за преодоляване в процеса по създаване на Emergence?
Музикално погледнато, вероятно това беше Within, финалният трак на албума. Седмици наред се опитвах да постигна ударния синт акцент в него точно така, както исках да звучи... постоянно преработвах, пробвах новите Max 4 Live опции в Ableton Live, за да постигна този напомнящ модуларен синтезатор звук... Иронично, то звучи доста семпло в сравнение с останалите тракове от албума, а ми отне най-много време и преработка.
Защо избра да издадеш Emergence през лейбъла Friends of Friends?
Забавно е, че името на лейбъла може да се чете съвсем буквално. Познавах хората от FoF още от ранните ми издания като Sieren за Project Mooncircle и след като завърших албума, реших да го изпратя на някои приятели, които пък го препратили на Leeor, един от FoF основателите, и всичко се подреди така...
Фотографията на корицата на Emergence е твоя... Защо се спря на нея? И доколко визуалната страна е важна за музиката, която правиш, след като се занимаваш и с фотография?
Обичам да правя снимки и кратки видеа на всяко ново и непознато място, където отида... особено когато видя нещо красиво, което ми въздейства и провокира...
Иска ми се да събера всички тези видеа в A/V шоу, специално за лайв сета ми, защото усещам че вървят ръка за ръка с музиката. Често преди да записвам нова музика, първо преглеждам снимки, които съм правил, за да си припомня различни моменти във времето... За артуърка на Waves, например, използвах снимка на скала в Португалия, от мястото, където започнах да сърфирам.
За Linked пък открих моя снимка от мол в Берлин с чудно преплитащи се ескалатори... дори се върнах на мястото, за да заснемем няколко видеа за визуализация на Linked, когато парчето излезе.
Корицата на албума я заснех в една крайбрежна вила в Португалия, когато слънцето залязваше над океана. Светлината, арката и въобще цялата геометрия на изображението резонираха в мен усещането за Emergence албума.
Като говорим за "визуална музика"... има ли филм или друго произведение на изкуството, което те е впечатлило напоследък?
Наскоро гледах анимационния Flow и наистина ми въздейства на толкова много нива... Без диалог, но с чудесна История за разказване. Освен това е създаден с изцяло свободно достъпен софтуер в пълно противоречие на нещата, които големите холивудски студия използват и правят. Впечатляващо наистина. Напълно си заслужи Оскара.
Възможен ли е Мира (пък бил той и вътрешен) в тези абсурдни времена, в които живеем?
Не съм в позиция да казвам кое е възможно и кое не... това, което намирам за полезно е да останеш в Настоящето, да не мислиш прекалено за Бъдещето и да не живееш в Миналото...
Нещо като да обитаваш The Power of Now книгата на Екхарт Толе, която е чудесна за откриване на Мира в Сега-то, в Настоящето...
Какво се въртеше в главата ти докато правеше микса? Някоя скрита история в него?
Миксът е замислен като продължение на Emergence. Мислех си за музика, която ми носи наслада както на дансинга, така и у дома... Такава, която слушаш когато излизаш навън, но и такава, с която се връщаш вкъщи.
Като продуцент правиш и доста натурални записи на терен, та кой е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?
Мисля, че всичко се свежда до личния житейски опит. Голяма част от него се крие в Подсъзнанието... Има дълбоко заровени спомени, които могат да бъдат "отключени" от определени звуци.
Това, също така, зависи и от начина, по който чуваш звуците. Ако се позовем на цялата концепция за Deep Listening, развита от Pauline Oliveros в края на 80-те, то почти всеки звук може да предизвика емоция, ако го слушаш активно, а не го възприемаш просто като досаден фон от ежедневието.
Аз самият се опитвам да постигна съвършенство в пресъздаването на хармонични, перкусивни звуци от натурални, органични обекти, защото при мен те "отключват" усещания от детството ми, за това как израствах навън, сред Природата всеки ден.
И за финал, мото или философия за живота, която следваш?
MIR 54 | SIEREN достига до вас с подкрепата на
"Нищо не е съвършено само по себе си на този свят, а е просто малка част от едно голямо цяло" ще каже Добрин Петков, или просто селектор Djobry, докато търсим есенцията на SYMБИОЗА – музикално предаване онлайн и клубна парти серия офлайн, които отскоро следват мисията си "различни организми, музикални стилове, поколения слушатели и музиканти да споделят време заедно, да се изслушват и да се допълват"... Така както ще се случи на 29 март в SYMБИОЗА срещата между KUTMAH, 1000NAMES, Djobry, MENGEME и Теб... Така както се случва в 60+ минути от нашия подкаст сериал...
Най-важното място в Света на Djobry е...?
Домът. Защото там са най-важните хора – семейството, любимата, децата, приятелите, дори просто на гости. И защото там спя – сънят е връзката ми в дълбочина със самия себе си, както и с вселената. Често надживявам страховете си именно в съня, а и вселената ми подсказва неща насън. И не лъже.
Защо Djobry – защо избра точно това име? И къде са корените на твоята История с Музиката?
Djobry се роди на шега. През 2010 г. близък приятел ме покани да пускам музика като DJ за първи път на един негов рожден ден в бар Twins (не работи отдавна, беше в НДК). И на шега – ДЖ ДЖЕЙ ДЖОБРИ, посмяхме се, но така и си остана. Тогава пусках от лаптоп с два Winamp-а. Мигновено се влюбих в DJ изкуството, втория път пусках с мишка и все пак някакъв кракнат DJ софтуер. Но признавам си, за мен няма никакво значение машинката, от която един DJ пуска музика. Единственото важно е музиката. На едно от най-яките партита, на които съм бил, пускаше един симпатяга от iPhone.
Иначе, с музиката съм органично свързан от най-ранно детство. Баща ми е музикант, дядо ми е бил диригент, вуйчо ми беше басист. Имам и две сестри – със 7 и 9 години по-големи от мен. Те, както и всичките им приятели и гаджета от пубертета, са ми повлияли неимоверно много в детството. Спомням си първата ми касетка – албумът Nevermind на Nirvana. Бях на 8, когато татко ми я купи от един деведесетарски базар, пак в НДК. Слушах я буквално денонощно. Спях със слушалките в уши. После, около 10-годишен, до мен стигна и рейвът. Сестрите ми ми подаряваха касетки. Имаше една убийствено агресивна и свирепа рейв касетка, в която имаше едно извращение, в което се "пееше" в продължение на 45 минути "tonight you'll sleep in hell". Слушах го на rewind (Walkman-а нямаше repeat). Един ден тази касетка за огромно мое съжаление мистериозно "изчезна". Тогава подозирах приятелите на сестрите ми, че са си я взели. 20 години по-късно татко си призна.
Започнах интензивни уроци по пиано на 4 години. Не ми беше голяма страст до към 10-годишен, когато вече умеех да изсвиря прекрасни произведения на Бах, Шуман, Шопен и настръхвах. Концертите в зала България също в началото ми се струваха повече семеен дълг, но след 14-годишен започнах да ходя и сам.
Точно на 14 бях, когато една лятна ваканция моят вуйчо Иво (Ивайло Крайчовски, ФСБ) ме взе у тях и ми връчи колекцията си от касетки – наброяваха около 1000. И ми заповяда – "Искам да ги преслушаш ВСИЧКИТЕ. Каквото ти хареса ти го подарявам. Каквото не – ми го върни." И така, цяло лято слушах Peter Cetera, Al Di Meola, Beatles, Curiosity Killed The Cat, Gary Numan, Stanley Clarke, Spencer Davis, Level 42, безобразно богата колекция музика. Всъщност, накрая повечето касетки запазих, пазя ги и до днес. Понякога правя Касетка парти с тях.
А преди няколко години татко ми каза: "Носиш и трите имена на дядо си (Добрин Христов Петков). И неговата колекция плочи с класическа музика събира прах на тавана ми. Мисля, че е редно ти да притежаваш това културно наследство." И така, около 2500 плочи се оказаха вкъщи. Преслушах ги от-до, отне ми две години. Около 500 от тях сега са в хола. Започвам предаването SYMБИОЗА по радио Off Beat винаги с нещо от там. Бах и Бетовен са ми много любими. Скарлати, Шуберт, Прокофиев, Панчо Владигеров...
Като дългогодишен селектор на музика, а сега и автор на музикално предаване по онлайн радио и организатор на музикални събития, как, според теб, Публиката у нас консумира Музика?
Често незадълбочено и недостатъчно критично. Музиката е станала като fast-food – дай нещо набързо, ама и евтино, или най-малкото до болка познато, не ме занимавай там с твоите алтернативни неща... Обидно е как повсеместно хората се отказват да отидат на едно или друго парти, защото има 5 евро вход. Също ме натъжава и еднообразието на сцената. Сякаш DJ-ите си казват – това се слуша, това ще пускам и аз. Липсват ми дързост и непозната красота. Има и още нещо – днес, DJ може да е всеки – за 200 евро си купуваш машинка, с която отиваш в клуба и си звезда. Това води до огромни компромиси с качеството на музикалното съдържание. По никакъв начин не защитавам времето на моето детство като превъзходно – ни най-малко! Аз съм филантроп, капиталист и поддръжник на еволюцията. Но сякаш, ако си свалял една mp3-ка от интернет през дуплекс телефон за 2 дена, след това я слушаш с повече внимание. И не отделяш 2 дни да теглиш кое да е парче. Прекрасно е, че днес можеш за 15 минути да изтеглиш цели дискографии на лейбъли. Важно е да се съхрани емоционалното и естетическо отсяване на всичко това. А това хората никога няма да го загубят безвъзвратно. Само трябва да си спомняме да го правим. Често и аз се улавям в подобни моменти – свалям неща, които първично са ми харесали. След това ги слушам втори, трети път и се питам – "Това, НАИСТИНА, харесва ли ти?" Понякога е по-трудно да си откровен сам пред себе си.
И да, в България има изключително интелигенти слушатели, музиканти и DJ-и. Напълно достатъчни, за да се развива съвременна музикална култура от най-високо ниво. Просто не трябва да се жертва качеството за сметка на количеството. Обединявайте се и подкрепяйте местните артисти!
Защо SYMБИОЗА – защо избра точно това име, каква е мисията и какво предстои на SYMБИОЗА?
Симбиозата е явление в природата, при което два или повече организми заживяват заедно с цел съвместни ползи. Имам един любим пример от океана: един вид "рапан", който не се справя добре с отбраната – покаже ли си мекотелестата глава, за да си похапне вкусно от някой коралов риф, много лесно бърз хищник му изяжда главата и го вади целия от раковината. Но се запознали един ден с един октоподесто-ракоподобен хищник, който никой наоколо, в океана, не смее да приближи, защото за стотни от секундата го убива с отровните си и светкавични пипала. Този обаче войн никак не се справя с ловуването – нормално, нали всичко живо бяга от него с триста. Оказало се обаче, че изпражненията на рапанчето са любимия му деликатес! И така, рапан и октопод се слепили и заживяли заедно, и яли, отбранявали и се веселили.
Пренесено в музиката и обществото, това е целта на SYMБИОЗА. Различни организми, музикални стилове, поколения слушатели и музиканти да споделят време заедно, да се изслушват и да се допълват. Хип-хопът се заражда от джаз и блус музиката. Моцарт е повлиян основно от Бах. Black Sabbath раждат метъл музиката, повлияни от horror киното. Нищо не е съвършено само по себе си на този свят, а е просто малка част от едно голямо цяло.
Целта ни е да организираме 3-4 партита в годината с най-разнообразни артисти от цял свят: new school jazz, hip-hop, trap, dubstep и неограничени иновативни проекти. Имаме много работа пред нас, което единствено ни мотивира.
Доколко визуалната страна е важна за Mузиката? Symбиоза има специална серия принтове..?
След музиката, второто ми любимо изкуство е живописта и графичния дизайн. Когато слушам музика спонтанно виждам форми, цветове, нюанси. И когато видя един хубав постер, чувам музика. Тук пренасяме и симбиозата на тези две изкуства. За нас е безкрайно удоволствие, че любимият ни графичен дизайнер Виктория Николова - PLLIK прие поканата ни да работи с нас. Нейното творчество допринася за богатството на естетическите възприятия на музиката, която слушаме на нашите събития. И обратното! Тя беше толкова истинска в делото си, че преди да направи дизайна за първото ни събитие ни помоли да ѝ изпратим за вдъхновение музика, която ще звучи на събитието. Тогава разбрах, че симбиозата е в пълен ефект.
Какво се въртеше в главата ти докато правеше микса? Някоя скрита история в него?
Нищо освен музиката. Това е най-абстрактното изкуство – учените и изкуствоведите са обединени около това. Просто механично трептене на въздуха, което може да ме докара от рев със сълзи до неудържима еуфория от щастие. Понякога насаме съм агресивен, слушам Pantera и плюя във въздуха нагоре. Разнолика, нестройна душа.
Записах този сет сам вкъщи сряда вечер. Просто пътешествие. Препоръчително за слушане също в интимни моменти, не очаквайте нищо jump-up или парти mode! На събитието с Kutmah, 1000NAMES и MENGEME ще пускам съвършено различни неща! Надявам се да ви хареса.
В дневника на Djobry следващите няколко месеца са отбелязани като...?
Юли месец с много близък приятел ще посетим Pohoda Festival, където най-много се вълнувам за изпълнението на JPEGMAFIA. Всъщност, много искаме да го поканим в София на SYMБИОЗА събитие. След това ще ходим със семейството на концерт на West-Eastern Divan Orchestra с диригент Даниел Баренбойм и солист Ланг-Ланг, през август в Берлин. Искам да отида на гости на сестра ми и децата ѝ в Мадрид на пролет. Но засега ме чакат много цветя вкъщи, които да пресадя и извадя на балкона. И да седна пак да си пиша сценария за филма.
3 албума / произведения на изкуството, които са те оформили като Човек?
Пьотр Илич Чайковски – Сезоните
Йохан Волфганг фон Гьоте – Страданията на младия Вертер
Като селектор, кой е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?
Ниските честоти. Наскоро стана спор около това дали са използвани звукови (шумови) оръжия на масовите обществени протести в Белград. О да, ниските честоти са най-влиятелни. Има научни изследвания, които твърдят, че много под 50 hZ – границата на чуваемост за човешкото ухо – има честоти, които ни влияят ужасяващо. Основната теория е, че при силен земетръс се генерират такива честоти с огромни амплитуди от земните пластове, които подсъзнателно всяват страх и паника у хората. Нали ви споделих Black Sabbath от къде са тръгнали :)
Къде откриваш Мира в тези абсурдни времена, в които живеем?
В себе си. И се старая да го предавам, както пламъка на Великден. А и не мисля, че времената са абсурдни. Напълно обясними са. Пишат се в реално време страници в историята, да му мислят учениците в 12 клас през 2100 година! Доброто винаги побеждава. С каква цена – зависи от нас сега. Свободата е като хляба, четете Радой Ралин и Георги Марков, Захари Стоянов, Симеон Радев... Слушайте Know Your Enemy на Rage Against The Machine, след това.
И за финал, мото или философия за живота, която следваш?
Бъди промяната, която искаш да видиш.
MIR 53 | DJOBRY достига до вас с подкрепата на
