Saturated Pixels са Любомир Брашненков и Ангел Додов – двамата преминават през множество музикални проекти преди бийт сатурацията им да ги отведе до Saturated Pixels и дебютното Photons ЕР, но най-добре самите Любо и Ачо да ви разкажат/изсвирят повече за сатурацията на пикселите, за лайв сливането на музика и визия (като това на 2 декември), за Pulse-а на експеримента и...
Защо точно Saturated Pixels? И каква е историята зад създаването на проекта?
Л: Saturated Pixels – наситени звукови картини – не звучи зле май. :) Историята е епична. И двамата с Ачо сме минали през няколко групи с различна стилистика. Минахме през китарния саунд. Когато започнахме да работим с музикални програми нещата зазвучаха по-електронно.
А: Може да се каже, че името е плод от разговор между нас и Марто от The Science, с които задълбочено размишлявахме върху различни екзистенциални въпроси, някои от които засягаха и пикселизирането и сатурацията в различни форми...
Л: Марто също беше за кратко във формацията за импровизирани джемове. А като гост в лайвове – Нино Гомез.
Най-важното нещо в света на Saturated Pixels е...?
Л: Това, което ни движи... Експериментът.
А: Не са едно и две, но са важни :)
Ако Saturated Pixels е жив организъм, каква част/орган от неговото тяло "играе" всеки един от вас?
Л: Ние сме едно в музиката, която правим.
А: При мен работи едното полукълбо на мозъка, а при Любо – другото. Сърцата са две.
Как бихте разказали историята на дебютното Photons ЕР? Защо точно Photons? Как се роди идеята за записване на дебютен албум и върху какви елементи бихте искали да се фокусирате при бъдещи записи?
Л: Доста време бяхме в търсене на звука, който да ни допадне. Повечето ни идеи се раждат по време на джем и ги записваме в нашето студио. Когато бъде записана дадена тема след това има дълъг процес на обработка и осмисляне. Интересна е историята на парчето Space Caravan. То се роди за една вечер в един квартал с каравани в Лайпциг. В записа участва и един приятел – Марсел, който също прави музика. Нямаме определен фокус докато записваме, импулсивни сме и си даваме свобода да правим каквото ни се иска. Идеята за ЕР придоби плътност след срещата ни с Иван Шопов, той ни помогна с микс и мастеринг процеса, а след това албумът излезе през неговия лейбъл ABCD.
А: Всеки един трак от Photons е отделна история. Много си личат различните настроения във всяко едно парче. Иван направи така, че албумът да зазвучи по-цялостно, а ремикса който той сътвори наистина обедини албума. ЕР-то отскоро вече е и на физически носител – CD, като има и тениски с дизайн на Спартак Йорданов. Може да се намерят на предстоящите ни изяви.
Ако трябва да използвате думите Nothing и Everybody в едно изречение, то щеше да гласи...?
А: Everybody can do nothing but can someone do everything?
Изглежда музика и визия са едно цяло при вас... как решихте да работите със Спартак Йорданов (SpartArt) и има ли ваша музикална реплика, на която той да няма визуален отговор?
Л: Със Спарто сме приятели. Негово дело е обложката на Photons. Свирили сме също така заедно в две банди Osil Amuk и Cats Under Cars. Той е художник и артист, който не спира да експериментира и това кореспондира много с нещата, които правим. Визиите му са с абстрактно-експресивни сюжети. Използва течности, пигменти, субстанции и различни материали. Експериментира с живопис под камера.
А: Той е част от цялата пикселизация. Пластовете цвят, заедно със звука се превръщат в една обща материя.
Според вас, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?
Л: Възможно е. Но не всеки има такива качества.
А: Със сигурност има доста трудности да се менажираш сам, но има хора, които успяват да го правят с много усилия, за което им свалям шапка.
Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?
Л: Подкастът е ретроспекция на последните 2 години творчески търсения. Включихме парчетата от дебютното ни ЕР и едно напълно ново парче – Pulse – може би ще бъде издадено в следващия ни релийз. Тук са и самостоятелните проекти на двама ни – След Дъжд Качулка, Fragile, както и една прекрасна певица от Хановер – Valeska Jakobowicz. Има и ремикси на приятелските банди The Bedlam Club, Doesn't Frogs и джем бандата, в която участваме – WeAre NoRobots.
А: Мисля, че се получи добра палитра от хитове.
Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?
Л: Да мълчиш.
А: Нищо повече.
Къде се намира вътрешния мир според Saturated Pixels? И как се стига до него?
Л: В музиката. Чрез слушане.
А: Само със совалка към станция MIR.
Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?
Л: Нямам наблюдения.
А: Ние обичаме всички пчелички.
В дневника на Saturated Pixels следващите няколко месеца са отбелязани като...?
Л: Работа в студио върху нов материал и концерт на 2 декември в БНР под шапката на Аларма Пънк Джаз заедно с Mytrip и NOCKTERN, които правят промо на своето EP - No Sugar Added.
А: Важното е да сме живи и здрави.
Парти девиз за финал?
А: Everybody's in the Club!
01. Fragile feat. Valeska Jakobowicz - Whisper (Saturated Pixels Remix)
02. Fragile feat. Valeska Jakobowicz - Whisper (Saturated Pixels acoustic Remix)
03. Saturated Pixels - Nothing
04. The Bedlam Club - Flying Underground (Saturated Pixels Remix)
05. Saturated Pixels - Space Caravan (Balkansky Remix)
06. Doesn't Frogs – Heat And Flash (Saturated Pixels Remix)
07. Saturated Pixels - Photons
08. Sled Dujd Kachulka - TIH (Sled Dujd Kachulka Remix)
09. Saturated Pixels - Everybody
10. WeAre NoRobots - Crystallization
11. Saturated Pixels - Space Caravan
12. Fragile - Sensitive
13. Fragile - Sensitive (Fragile Remix)
14. Saturated Pixels - Pulse
15. WeAre NoRobots - So Long, and Thanks for All the Fish