"В часовете по бъдеще по много интересен и впечатляващ с визуалните си илюстрации начин учениците учат, че в бъдещето всичко ще е прекрасно, тъй като – и това е разковничето – в бъдещето всички проблеми просто ще получават своето техническо решение." – да, немският философ, писател и споукънуърд активист Марк-Уве Клинг е намерил решението как да говори за проблемите на Днес-а чрез алгоритмите на Бъдещето, как да използва добрата стара ирония, за да сатиризира новите стари болести на съвременното общество... И така, добре дошли в Качестволандия (откъсът по-долу), романът-антиутопия (с продължението от 2020-а Качестволандия 2.0) на Марк-Уве Клинг... или иначе казано добре дошли в страната на суперсвободния свят и суперлативите, в която всичко се измерва в качествовреме... страната, в която качество и количество все още воюват... страната, в която живеят качествохора и "всяко момче взима като фамилно име професията на баща си, а всяко момиче професията на майка си"... страната, в която парламентът е "място, в което висшето общество може да се отърве от излишните си синове"... страната, която "премахна изучаването на история и го замени с изучаване на бъдещето"... Страната, която плашещо прилича на... твоето Утре...
Най-голямата коалиция
Мартин носи табелка с името си. На нея пише "Мартин, Съветник-в-Надзорния-съвет-на-президентскатафондация-към-кабинета-на-председателя". Обикновено използва само последната част от фамилията си, но по време на образователните турове из парламента предпочита да не се отказва от пълната, едва ли не звучаща като благороднически титли впечатляваща дължина на името си. Той е горд с успехите на баща си. Чувство, което за съжаление не среща взаимност. В действителност още от малък Мартин толкова много пъти беше чувал от баща си, че е глупав, че години наред вярваше в това, без изобщо да се усъмни. Чак когато стана на осемнайсет, в главата му се появи мисълта, че не е непременно задължително всичко, което баща му му беше разправял, да отговаря на истината. От този момент нататък почна да се взима за много умен. За негово нещастие и съжаление обаче той действително не беше най-хитроумният и сред многото укори, които справедливо биха могли да бъдат отправени към баща му, не беше и този, че беше излъгал сина си по отношение на умствените му възможности. Мартин направи най-доброто от ограничените си възможности: стана политик. Напълно естествен избор. В известен смисъл парламентът днес е това, което по-рано беше манастирът: място, в което висшето общество може да се отърве от излишните си синове. И така, Мартин стигна до качествопарламента, макар и само на последната банка. От осем години той се занимаваше главно с развеждането из сградата на парламента на избрани ученици, т.нар. качествотийнейджъри. Грижеше се обаче само за чисто момичешките групи и днес извади голям късмет. Ученичките бяха от академия за хостеси.
– Както вероятно знаете – тъкмо казва той на дванайсетте шестнайсетгодишни момичета, – в Качестволандия има две големи партии. КачествоАлианс и, разбира се, Партията на прогреса. По-рано партиите се казваха по друг начин, но всички си промениха имената, за да са в съзвучие с новата, прогресивна национална идентичност.
– При което – обажда се едно от момичетата – на практика веднага са били изхвърлени няколко смущаващи прилагателни като социален, християнски, зелен и демократичен.
Отново някаква многознайница, мисли си Мартин. Е, чудесно.
Той поглежда към момичето и очните му лещи за обогатена реалност веднага осветяват името ѝ: Татяна УчителкатаПоИстория. Аман от тези деца на учители по история. Колко мъдро от страна на правителството, дето още преди петнайсет години премахна изучаването на история и го замени с изучаване на бъдещето. В часовете по бъдеще по много интересен и впечатляващ с визуалните си илюстрации начин учениците учат, че в бъдещето всичко ще е прекрасно, тъй като – и това е разковничето – в бъдещето всички проблеми просто ще получават своето техническо решение.
По-назад две момичета си шушукат нещо за бележките си. Мартин си харесва едната от тях. Той я чува да шепне: "По индекс на телесната маса ще имам сто точки. Но господин учителят, Кретена, каза, че по сексапил отново няма да ми даде пълния брой точки, не го кефело как разпускам, чекиджия нещастен!".
С фокусиране на погледа и дълго намигане Мартин си отбелязва момичето за по-късно. В дясното си ухо чува "тън" – звукът за потвърждаване. Несъзнателно прекарва ръка през хубавата си, плътна, защитена от оплешивяване с помощта на гентехниката коса, покашля се и продължава:
– И, разбира се, съществува и опозиционна партия, чиито основатели никога не са хранили надеждата някога да влязат в правителството, тъй като партията все пак наистина се нарича Опозиционната партия.
– Вентил за изпускане на парламентарното недоволство – Татяна УчителкатаПоИстория повтаря думите, които често чува от майка си, когато майка ѝ е пияна. В главата си Мартин вече ѝ слага оценка от нула звезди.
– Тъй като уважаваната ни президентка е на смъртно легло – казва той, – скоро отново ще има избори. Точно след шейсет и четири дни, така изчислиха лекарите, тя ще си тръгне от нас. За да има плавен преход, ще направим изборите точно след шейсет и четири дни. Дааа. По принцип големите партии винаги искат едно и също, а именно най-доброто, затова предполагам, че двете големи партии скоро ще обявят, че след изборите възнамеряват да образуват голяма коалиция. Простете. Естествено, че Качестволандия не се управлява от голяма коалиция, а от най-голямата коалиция! Имате ли въпроси?
– Защо според вас – пита многознайницата – избирателната активност все повече намалява?
– Мисля – казва Мартин, – че сегашното правителство успешно се справи с проблема, като реши да не публикува повече процента на избирателната активност. В момента зад затворени врати се води бурен дебат за следващата логическа стъпка, а именно изборният резултат също да бъде запазен в тайна.
Момичетата се смеят по задължение, макар че Мартин не разказва никакви шеги.
– Прозрачни индивиди в непрозрачна система – казва Татяна. Мартин не ѝ обръща внимание.
– Хей, пич, а вие защо всъщност сте от Партията на прогреса? – пита хубавицата, която Мартин си беше набелязал.
– Ами – почва да обяснява Мартин, като всъщност за първи път си задава този въпрос – мисля, че, ъъъ, защото тя е най-голямата, ъъъ, най-голямата партия.
Мартин предпочита да реагира мило, вместо да опонира, но в действителност не прави нито едното, нито другото. Седи на една от задните банки и ръкопляска, когато партийните му лидери говорят, и вика "ууу", когато някой от опозицията вземе думата. И двете неща прави доволно усмихнат, без изобщо да се вслушва какво се говори.
Той отвежда момичетата към частта за посетители в заседателната зала. Там посочва към мъжа, който в момента е на ораторския пулт.
– Този там е от опозиционната партия.
– От години – провиква се ораторът – Качестволандия води война срещу терористите на онази империя, която нашите медии все още наричат само Количестволандия. По-точно Количестволандия 7. Не е ли контрапродуктивно, че на тукашните оръжейни фирми продължава да им се позволява да изнасят оръжие за врага? Трябва ли наистина нашите войници да бъдат разкъсвани от нашите собствени оръжия?
В залата се поражда несъгласие. Мартин също вика "ууу" и окуражава с жест момичетата да направят същото.
– Колега Песнопоец – намесва се парламентарният говорител, – налага се отново да ви предупредя да се придържате към новата идентичност на страната. "Война" не е политически коректната дума.
– Казва се операция за сигурност и защита на търговските пътища и вноса на суровини. Освен това вече не употребяваме думата "войници", а "качествопазители".
– Наричайте ги както си искате – казва представителят на опозицията на тръгване. – Нещата си остават такива, каквито са.
Заседанието се прекъсва от светещо на дисплея съобщение: "Парламентарният дебат се осъществява с помощта на "КачествоПартньори". "КачествоПартньори" – любов от пръв поглед".
Отпред излиза нов оратор. Висок мъж, як, бял, шейсет и седем годишен, набръчкано лице.
– Имате късмет – казва Мартин. – Днес ще говори лично новият министър на отбраната! Конрад Готвача. Вероятно го разпознахте.
Действително министърът на отбраната има завиден рейтинг за един политик. Преди да стане член на правителството, беше прочут готвач от кулинарно телевизионно шоу. Освен това притежава цяла империя от производители на хранителни продукти. На портрета му са изрисувани шоколадови блокчета, мюсли за закуска и вурстчета в буркани. Всяко дете ги знае.
– Драги Песнопоец – започва остро министърът, – с удоволствие бих добавил и моята рецепта.
– Знаете ли, че и бащата на Конрад Готвача също е бил успешен готвач? – съобщава Мартин малко забавни факти.
– Ах, така ли ... – промърморва Татяна.
– Винаги ще намерите косъм в супата! – провиква се в този миг министърът.
– Поне що се отнася до езиковите му изразни средства, този все още е дълбоко свързан с предишната си професия – обажда се хубавицата. Мартин се усмихва.
– Според социологическите проучвания – казва той – господин Готвача има голям шанс да стане новият президент. За съжаление той е от КачествоАлианса, но това не е чак толкова лошо, защото със сигурност се стреми към най-голямата коалиция.
– Дами и господа, бих искал да ви почерпя с истинско, неразредено вино! – казва Готвача. – В оръжейната промишленост все пак става дума за хиляди работни места. Бих попитал господин Песнопоеца дали би назначил на работа всичките тези хора, които ще останат без работа, ако бъдат реализирани неговите предложения? Ще понесете ли отговорността, когато се появи цяло поколение млади хора, чиято фамилия ще е Безработния?
Качестволандия (превод Жанина Драгостинова, корица Росен Дуков, 360 стр, цена 20 лева) е в книжарниците
