Throwing Snow – Embers
Кой? – Рос Тоунс, броукън техно ювелир, който знае къде летуват Snow Ghosts.
Какво? – на една пост-human планета в една (не толкова) далечна галактика – вторият соло албум на Рос не просто се заиграва със сай-фай тематиката (обложката намига с хептапод символите от Arrival, например), не просто се движи в синт орбитата на Rival Consoles и Джон Хопкинс, а преливайки плавно и виртуозно от космологична тема в тема те отвежда на лайв техно-интергалактик трип – от първия ембиънт контакт с Cantor's Dust Pt 1 и пост-апокалиптичната панорама на Cantor's Dust Pt 2 (с дъбстеп призраците от Throwing Snow миналото на Земята), през изгряването на нова надежда (с Helical и чуруликащата Allegory), родила се от пепелта на съвършенството в Ruins и Gossamer's Thread, но водена от синтик-такащите двигатели Klaxon, Recursion и Pattern Forming към неидентифицираните съзвездия (ювелирните Prism Pt 1 и Prism Pt 2) от космоса на новия живот в епичното Cosms и лайв-дръм-пулсиращото Tesseract.
Кога? – щом на хоризонта изгрее Луната във формата на Prism, тогава ще отлетите от Планетата на политическия нонсенс, социалното невежество, FB скролването и алчността Човешка.
Защо? – ами, не че виждаме бъдещето, но това е най-добрият интергалактик трип в орбитата на Throwing Snow.
