Кой? – Джейкъб Алън, британски бард, сънуващ акустичен соул в сатенена прегръдка с електроника и Гласът на Големия бариерен риф на соула, Никълъс Джеймс Мърфи, когото познаваш като Chet Faker.
Какво? – Blue Нèга – да, Puma Blue и Chet Faker споделят сънуването на акустичен соул в любовна среща с броукънбийт електроника... Да, тези "сънища" звучат като любовна нèга/блаженство между глас, пиано и китара, но сантименталната тригонометрия на актуалните им, трети албуми – Croak Dream на Puma Blue и A Love for Strangers на Chet Faker – включва и меланхолично-сърцераздиращи сакс/офон партии, които намигат, че когато Светът е за двама меланхолията може да бъде блаженство... Истинска Blue Нèга...
Да, едва 5 години изминаха от триумфалния дебютен In Praise Of Shadows албум на Puma Blue, а Джейкъб Алън вече доказа, че освен дзен-естетиката на сумрачния соул (да, In Praise Of Shadows е вдъхновен от класическо есе на Джуничиро Танизаки), той владее перфектно и сантименталната тригонометрия на соула с последвалите Holy Waters и специалните микстейп/филми antichamber и A Late Night Special...
Да, Нощта е времето на Puma Blue, както Раздялата следва Любовта като Сянка, без която и двете не могат, а 5 години по-късно соул "сънят" в Croak Dream е хиперколоритен – "Shared Beds, Shared Truths"-лирики, записи в Real World студиото на Питър Гейбриъл с The Smile-продуцента Сам Петс-Дейвис и абонат-триото (Харви Грант, Камерън Доусън и Елис Дюпюи), с което Джейкъб играе неизменно от In Praise Of Shadows насам...
И, този път, "прегръдката" на баритон-сакс-изповедите на Майлс Спилсбъри със сънувани акорд-епизоди ала Portishead и Massive Attack, така че емблематични "сънища" като Desire, Croak Dream, Hold You, Mister Lost, (Fool), Hush, Jaded, Cocoons, Yearn Again и Silently да разкрият, че Blue Нèга е възможна в един свят, където винаги търсиш Другия...
От своя страна, Никълъс Джеймс Мърфи винаги е търсел Другия... в себе си – дузина години след ювелирния Built On Glass дебют, A Love for Strangers звучи като прегръдка между всички алтерего-Chet Faker-персони – има я емблематично-разтапящата Глас-пиано симбиоза (Just My Hallelujah, Can You Swim? и Over You са от лукса на Chet Faker-марката); има ги инди-рок-фънк отклоненията на Ник Мърфи, когато реши да се подвизава с рожденото си име (Far Side of the Moon, Inefficient Love и The Thing About Nothing с aLex/София Инсуа)...
Има го и комбо-алтерегото му, носещо своя отпечатък от броукънбийт-соул игрите му с Flume и Marcus Marr, в This Time For Real, 1000 Ways, OH NO OH NO и A Level of Light, които намигат към момента на "завръщане" към Chet Faker-алтерегото с Hotel Surrender...
Неслучайно, обаче, A Love for Strangers ще завърши с Just My Hallelujah-намигане към класиката на Ленърд Коен/Джеф Бъкли, както Remember Me събира емблематично в прегръдка всички Chet Faker-персони (в идеалната компания, както из целия албум, на сакс-влизанията от Себ Борковски и струнната епопея на Джейк Фолби) – все пак, за да изпиташ A Love for Strangers, първо трябва да (за)обичаш... себе си – така гласи първият Blue Нèга закон, когато Светът е за Двама...
Кога? – в здрачния час, когато Blue Нèга изплува на хоризонта в любовна прегръдка с Луната...
Защо? – защото Животът е игра за Двама...
"Една сфера може да бъде разгледана като огледална спирала или в две измерения – като кръг, или дори като синусова вълна" ще каже Мартин Ставрев, основател и лидер на добре познатия (вече) квартет The Science, който на 17 януари ти пожелава да влезеш в C Ø E P A-та на музикалното щастие – в спиралата на първата имерсивна 360° аудиовизуална нощ в симбиоза се преплитат 7.1 surround саунд система с артисти като The Science, Niandraz, Ben Lukas Boysen, Иван Шопов в компанията на Кармен Ризо, Нови Български Гласове и Георги Петков, Sorza и Lacuna... Затова, сега, в специални микс и думи, Мартин Ставрев разказва повече за генезиса на C Ø E P A-та, за екзистенц законите на C Ø E P A-та, а ние отваряме уши, очи и съзнание...
Защо точно името C Ø E P A? Как се роди идеята и осъществяването на тази имерсивна авантюра?
Най-ранната ни форма е сфера, последвана от 2 сфери, после 4, и т.н... След това живеем в една друга сфера цял живот, като една от най-често несъзнаваните задачи на човек е да я съхрани цяла. Защото събитийният, причинно-следствен Вселенски хаос прави всичко възможно да я очука, вдлъбне и деформира.
Най-важното нещо в C Ø E P A-та е...?
Три неща – радиусът, защото той е едноизмерната ѝ репрезентация, определяща обема ѝ; центърът, определящ локацията на сферата в заобикалящия я свят (и сфери); повърхността, която е сбор на всички точки в триизмерното пространство, които са на еднакво разстояние от центъра.
Дефинирай "имерсивно" според законите на C Ø E P A-та?
Всичко е въпрос на гледна точка. Една сфера може да бъде разгледана като огледална спирала или в две измерения – като кръг, или дори като синусова вълна.
Потапянето е емергентна функция на съотношението между центъра на сферата и всяка точка от повърхността ѝ (и помежду им) – т.е. образуваното пространство е взаимосвързаността на тези елементи. А потапянето зависи от всеки от тях.
Как се влиза в C Ø E P A-та на Удоволствието и Щастието?
В C Ø E P A-та на Удоволствието и Щастието, не се влиза. В нея се "съществува". Лична отговорност на всеки човек е да избира и поддържа сферата/сферите, от които е част неговата лична.
Това взаимодействие определя формата, качеството и размера (и съхраняването) на неговата C Ø E P A, която е част от много други.
Защо и как реши да поканиш точно тези артисти за дебютното издание на C Ø E P A?
На пръв поглед, това са все хора, с които сме (The Science) работили и имаме отношения от години. Определено смея да твърдя, че съм "фен" на въпросните артисти. Но същевременно, това е еклектичен подбор на артисти, които не са били "комбинирани" в една СФЕРА досега. Артисти, за които българският слушател е добре да знае.
Познавам Бен от 10-на години, а музиката му – от още толкова. Винаги съм искал да го поканя и презентирам на българския слушател. Невероятен артист, композитор и човек.
С Роеланд (Sorza) имаме много силна артистична връзка и вече няколко колаборативни издания за VISION Recordings. Миналата година, на 17 Януари, с The Science му гостувахме в Melkweg, Амстердам, на първото издание на неговия промоутърски проект Into The Dome. Именно там за първи път се сблъсках и с Михир (Lacuna) и неговата музика. Чиста случайност е, че точно година по-късно ни гостуват в София. Датата, не самото гостуване.
Златина (Niandraz/Blessed By Saturn) е артист, към когото изпитвам огромно уважение, защото освен, че музиката ѝ моментално потапя, прави абсолютно всичко сама – запис, продукция, визия (нещо към което и аз имам афинитет)
За Иван Шопов и неговия проект с Кармен Ризо, Новите Български Гласове, Георги Петков и Дхани Харисън мога да кажа само едно – чуйте го... Просто не намирам достойни думи, които да опишат магията, която са сътворили и ще изпълнят на 17-ти...
Доколко визуалната страна е важна за музиката в C Ø E P A-та? И какво да очакваме от визуална гледна точка в C Ø E P A-та?
Визуалната част е ключова, макар да знаем, че някои от посетителите ще седят със затворени очи през голяма част от времето.
Към всеки артист има и виджей – за The Science, това е YvesO, с Иван Шопов работят elektrick.me, Sorza пък идва с виджей от Холандия – Aiden. Визуалният колаборатор на Lacuna е Рахул Шарма, и макар да има шанс да не успее да дойде, заради проблем с визата, със сигурност ще подготви материали, за които ще се погрижим да са ръка за ръка с музиката. Niandraz пък, както споменах по-горе, е подготвила изцяло И визуалната част на своя сет. За светлината отговаря Елина Иванова, която ще е и ключовия носител на визуално въздействие по време на сета на Ben Boysen.
На последно място (но със сигурност, не по важност) – благословени сме и от участието на Филип Якобсон, който ще се погрижи за сценографията, в лицето на няколко негови модуларни дървени скулптури.
3 албума / произведения на изкуството, които са оформили C Ø E P A-та като проект/обект?
Филмът СФЕРА
Кой е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека в C Ø E P A-та?
Синусоидата. Защото всеки звук може да бъде пресъздаден от сбор синусоиди. А, както споменах преди малко, синусоидата може да се разгледа като функция на C Ø E P A-та.
Възможен ли е Мира (пък бил той и вътрешен) в C Ø E P A-та?
Мирът е пряко свързан със сферата и нейната цялост. Защото когато сферата е цяла и гладка, тогава и човек е в центъра ѝ/си. Негова отговорност е как ще се грижи за нея, и дали ще постигне целта.
И за финал, мото или философия за живота, която определя C Ø E P A-та?
Carpe Diem
C Ø E P A Vol. 1 е на 17 януари | 20:00, Топлоцентрала
Ikonika – SAD
Кой? – Сара Чен, британски пост-дъбстеп агент и вечна Hyperdub икон|ik|a...
Какво? – S.A.D or Sara As Dad – да, 15 години изтекоха от дебютния Ikonika албум Contact, Love, Want, Have и през колкото трансформации премина Светът за това време, толкова преживя и Сара Чен – актуалното творение SAD (да се чете по собствена бийт воля и интерпретация, WHATCHUREALLYWANT, един вид) разказва за всички тях като биографичен роман (искрен и открит), точно навръх рождения ден на Ikonika...
Да, в SAD емблематично счупените Hyperdub бийт плетки се трансформират в поп структурирани песни (да, песни, в които за пръв път звучат собствените мантроподобни вокали на Сара Чен), точно както, в последните години, Ikonika се трансформира открито в non-binary агент с non-binary семейство...
Да, семейство, в което се о(т)глежда както миналото (египетските Абдел-Хамид корени на Сара изплуват в джембе-табла-перкусивните WHATCHUREALLYWANT, Gone и Slow Burn), така и бъдещето (ослушвайте се за дъщеря ѝ в WHATCHUREALLYWANT), а настоящето се лута в Sense Seeker-режим (с нидерландския грайм продуцент JLSXND7RS) из цяла диаспора от съвременни африкански ритми в Take Control, Your Vibe, Activate и Slow Burn, начело със замбийския продуцент SHE Spells Doom в Drums 1 (Take It)...
Та, Take It, така или иначе, каквито и промени и обрати да ти поднася Живота, важното е да следваш интуицията си – Listen To Your Heart ще шепне като мантра Ikonika, за да получи най-хубавия spoken-word подарък за рождения си ден от текстовия и музикален активист Tice Cin в Make It Better...
Кога? – когато искаш да разкажеш себе си с Музика...
Защо? – защото Музиката пише нотите на Живота, който живеем...
Oneohtrix Point Never – Tranquilizer
Кой? – Даниъл Лопатин, американски гуру на саунд дизайна и дигиталната артбийт еклектика.
Какво? – "Tranquilizer isn't the sound of sedation, but resurfacing" – да, мотото на новия опус на Даниъл Лопатин ще изскача отвсякъде, като лого, брандиращо дигиталната OPN бийтигра и идеята (концептуално шлифована още в Age Of албума) за микс-сблъсъка между пред и пост-дигиталните времена...
Нещо, с което Лопатин се заигра още преди 15 години, в Replica албума, като вместо семплирането на реклами от '80-те и '90-те, сега "resurfacing"-а идва с обилни семпли от публичния, дигитализиран Internet Archive.org, преплетени с ембиънт техно, досущ като философията на... The Future Sound of London...
Да, чуеш ли разливащите се в съзнателния пейзаж наоколо композиции като Lifeworld, Measuring Ruins, Modern Lust, Vestigel, Cherry Blue, D.I.S, Storm Show, Rodl Glide и заглавната Tranquilizer, няма как в главата ти да не изплуват FSOL класики с дигитално OPN-ехо...
Да, тук няма вокални или инструментални колаборации (като в албумите Age Of, Magic Oneohtrix Point Never и Again), но синт-идеята да се "облече" Звука в образ (олè за видеоколекцията на албума), да се превърне във визуален обект със собствен саундтрак (като картината Blue Interval от корицата на албума), е по-жива от всякога (което ни кара с нетърпение да очакваме и OPN-саундтрака на Marty Supreme)... А саундтракът на имагинерния филм тук се казва... The Future Sound of Blue Interval...
Кога? – когато търсиш Lifeworld "resurfacing" от Хаоса наоколо...
Защо? – защото филмът The Future Sound of Blue Interval вече тече в киносалона на Живота...
Tranquilizer ревю с подкрепата на 
Jamie Woon – 3, 10, WHY, WHEN
Кой? – Джейми Уун, Гласът-кадифе на британския неосоул и вечен
герой.
Какво? – 3 10 Woon When – да, това е 3-ия албум на вечния MIR герой Джейми Уун... да, идва точно 10 години след Mercury Prize номинирания Making Time... И да, въпросът не е Защо или Кога, въпросът е в "woo, yeah, waiting for the right time", защото Джейми (както сам признава) е от олдскул агентите, които се появяват само когато имат нещо за казване, въпрос на Place N Time, както се казва...
А Времето е за нов ко-продуцент, а именно Мартин Терефе (който напоследък, освен с поп звезди, натрупа активи със събирането на каймака на нео-UK-джаз сцената в концептуалния London Brew албум) и орнаментирал Уун компанията тук със страхотни струнни аранжименти в All The Way, Pulling on a Thread и фаворитното Ghost...
О, да, в Уун арсенала има Време за нови трикове (дори за поетични цитати от Рилке в The Heart's Mountains и вокодерни фънк ефекти в Place N Time, Pulling on a Thread и Peace of Mind), но има Време и за добре смазаната нео-фънк-груув машина от Making Time турнето – да, 3, 10, Why, When е записан отново с барабаниста Дан Сий и басиста Дан Гулино, със стилни ембиънт акции от Дейв Окуму и Пол Уайт, с Холи Уокър (която връща комплиментите на Уун за продуцирането на албума ѝ Unsung)...
Има Време и за Heavy Going усещането да си част от Абсурда наоколо – лайв фаворитите A Velvet Rope, When, Ghost, Place N Time, Peace of Mind и Heavy Going... са достатъчно красноречиви по въпроса "Method-acting in a World Gone Crazy", а лайтмотивът "Change in a Changeless Way" си остава силна алтернатива на Лудостта наоколо...
Кога? – когато търсиш Place N Time, за да намериш Peace of Mind... или както се казва: "Not A Question Why, It's a Question of When"...
Защо? – максимата "Change in a Changeless Way" си е Контра на Абсурда, в който живееш... освен ако не те устройва да си "Stone... Cold... Animal"..
3, 10, WHY, WHEN ревю с подкрепата на