My Mir
Музика
Музика (284)
Blood Orange – Essex Honey
Кой? – Девонте Хийнс, британски виа Ню Йорк фючър-поп-бард, с Lightspeed Champion минало и богато Blood Orange настояще...
Какво? – Essex Honey Is Who We Are – съвсем неслучайно Дев Хийнс създаде фона (а и влезе в роля като самия себе си) в продуцирания и режисиран от Лука Гуаданино сериал We Are Who We Are – петият му Blood Orange албум Essex Honey е същата ретро-футура ода за Съзряването ("knowing the truth about love and a loss of youth"), само че вместо в крайнините на Венеция, се разиграва в провинциален Есекс, близо до Лондон, в средата на 90-те...
Да, онзи Countryside от детството на Дев, онази The Last of England (чудно изсвирен броукънбийт за референция) с The Train (King's Cross), с чудното The Field, която Дев напуска също както се губи Майка (да, целият албум е като писмо, с което Дев се сбогува с покойната си майка – "I keep getting closer to your loss"), за да се озове Somewhere in Between...
Има, обаче, няколко неща, с които Дев никога не се разделя от втория Blood Orange албум Cupid Deluxe насам – интимното, сякаш шепнещо пиано (за компания тук идват чело трели, които маркират акценти и смени на настроението); ретрошик времевите препратки, сякаш Blood Orange албумите са саундтрак на отделен времеви отрязък, като тук има място и за броукънбийт, и за акции на 90-ски герои като Бен Уат (в Scared of It), и за Westerberg-трибюти към бандата the Replacements, и за семплирани думи на Зейди Смит, и за авто-намигания към вселенски хитове като Time Will Tell...
Но това, което наистина не се променя е "Семейството" от колаборатори (в близките декади Дев е играл в комбина с кого ли не, от Florence + the Machine до A$AP Rocky, от FKA Twigs до Turnstile) – тук, освен познатите от Cupid Deluxe насам, Caroline Polachek, Eva Tolkin, Liam Benzvi и Ian Isiah, с Дев играят и Tirzah, и Daniel Caesar, и Mustafa, и Lorde... сякаш най-ценното при Blood Orange е маг-умението на Дев да събира "Семейство" от коренно различни артисти, които да почувстват неговите истории като свои собствени и да ги разказват така, че ти да ги усещаш като твои собствени...
Кога? – в меланхолията на края на лятото, когато "Time will change you"...
Защо? – защото We Are Who We Are...
Essex Honey ревю с подкрепата на 
Кой? – Райън Лий Уест, британският ас на електроакустичното съвършенство и американския му брат по орбита и звук Рийд Уилис.
Какво? – бийткинематография на Паметта – да, Райън Лий Уест и Рийд Уилис споделят не само еднаквите инициали на имената си, но и най-вече електроакустично модус операнди, в което хибридно размиват границите между композитори, саунд дизайнери и електронни продуценти... Да, пианото и експресивните синт линии са екзистенциално важни за бийт живописта и на двамата (както знаете от микс срещите ни с Рийд, той изначално е класически пианист), като именно те са ядрото, което се движи в бийт лабиринта на Паметта човешка в новите им албуми Landscape from Memory (на Rival Consoles) и Reliquary (на Reid Willis)...
Да, точно 10 години отлетяха от синт пробивния Howl албум на Rival Consoles, а когато се изгубиш в лабиринта на Хаоса наоколо (по думите на самият Райън Лий) на помощ идва Музиката като селективна Памет и нотите като интроспективни следи, които водят In a Trance към душевен Мир – да, в Landscape from Memory Райън Лий Уест се телепортира във времето между албумите Howl и Persona;
време на електроакустично съвършенство, в което неслучайно звучи и първия инструмент, китарата, на Уест, и челото на Анне Мюлер в симбийтоза с кинематографията на синт линиите в Gaivotas, Soft Gradient Beckons, Drum Song, Coda, Known Shape, Nocturne и Jupiter; да, Catherine може и да е трибют към Catherine Ko Chen, отговорна за артуърка на Landscape from Memory, както If Not Now може да е реплика към предишния Rival Consoles проект Now Is... и да, всички те, In Reverse, водят като нотни следи към Landscape портрет на Душата човешка, запазила като на Tape Loop Паметта на Насладата моментна...
Да, Рийд Уилис също идеално знае как да компресира времето и пространството в емоционални и експресивни кутии за спомени, които да водят Човека из лабиринтите на Паметта – третият албум Reliquary като ритуална урна събира праха от емоциите, утаени след албумите Mother Of и Sediment, а нюансираните с пиано, струнни, вокални, дръм и китарни глич орнаменти Mutual Fawn, Diamond Spitter, The Gnawing, Aura Amora, Underpunished, Godwake, Sincerio, Vestigio и I am a Forest Fire наистина са броукън-тех-носители на Паметта човешка за това как да бъдем Хора на ръба между органично и технологично, на ръба между Хаоса и Хармонията вселенски...
Кога? – когато човешките призраци на деня се губят в черните дупки на Паметта...
Защо? – защото Паметта е селективна, а такова трябва да бъде и твоето... Лято...
Rival Consoles vs Reid Willis ревю с подкрепата на
Кой? – свише анонимен (дори повече от Burial) кибер UK агент с кодово име Client_03 в матрицата на Електрото среща аналоговото електро-джем дуо от Хамбург на фрау Хелена Хауф и хер Якоб F#X...
Какво? – Machine Fun(k) – "Your time is coming to an end, but you feel nothing, You are a machine" гласи лайтмотива на иронично-откриващото You Are A Machine от дебютния Testbed_Assembly албум на кибер-анонимния Client_03 проект – да, иронията винаги е била силно оръжие от базата данни на Client_03 (още от дебютните концептуални архиви в Wavefile_Dayjob от User Viewport ЕР-то), но именно в Духа на Machine Funk-а той/тя оперира в матрицата на Електрото... Точно където се крие и Black Sites-модус операнди-то на Хелена Хауф и Крис F#X Якоб, така че и техният първи общ албум R4, и Testbed_Assembly се превръщат в два блейд рънъра, които търсят аналоговия, машинен фън(к) в матрицата на Електрото...
Да, в Data-Baby-Светът, който обитаваме, Анонимността може да бъде силно оръжие, особено ако се използва умело (и концептуално) като от UK агента с кодово име Client_03, който в продължение на 6 години регулярно прави класни електро трансмисии (Testbed_Output_01, Thought Disposal, User Viewport, Compliance и Panic Multiplier), така че да затвори концептуално кръга с албума Testbed_Assembly (и заглавието концептуално, също като AV представянето му)...
За това време той/тя натрупа куп юзъри и клиенти в матрицата на Електрото като неслучайно в Testbed_Assembly идват и първите комбо Client_03 игри с Shinra в Decommission Me и с блейд рънъра Lorn в красноречивото The Last Human, а кибер-електро трансмисии като Maximal Liberation Exercise, Assimilation_Inspector, OptimismOutputNode, Search-Augmented Factuality Evaluator, TESTBED DOT SELF_03, ImitationAssemblyVolume, EmergencyCalibrationPageToDisk и Registration Error разкриват защо Анонимността и Иронията са важни за Духа на Machine Fun(k)-а...
Анонимните, аналогови електро трансмисии са екзистенциално важни и за модус операнди-то на комбо Black Sites проекта на Хелена Хауф и Крис F#X Якоб – 12 години след дебютното Prototype EP двамата Golden Pudel резиденти се завръщат към аналоговите електро-джемсешъни (с минимална постпродукция) в R4 – нещо като специален доклад за климатичните (и екзистенц) промени в трите закона на роботиката (да се чете C4, 3D, BLOKK, FLIKK, 707, II и MOTHERJAM), който на моменти напомня Multiply Your Absurdities (миналогодишната Tresor акция) на Хауф, но винаги звучи като блейд рънър в търсене на Духа на Machine Fun(k)-а...
Кога? – когато търсиш Духа в Машината...
Защо? – защото Всички сме... Testbed за Духа в Машината...
Client_03 vs Black Sites ревю с подкрепата на
Joe Armon-Jones – All The Quiet (Part I) 
vs All The Quiet (Part II) 
Кой? – Джо Армън-Джоунс, британски неоджаз мастър агент на 88-клавишната Вселена и пиано жокер в проектите на Нубая Гарсия и Ezra Collective.
Какво? – All The Quiet Summer – да, когато си изкласил музикалното си образование редом с Нубая Гарсия и Моузис Бойд няма как бъдещето да не ти предложи комбина-сърф по Голямата Вълна на UK неоджаз сцената, но така или иначе, Музиката за клавишния факир Джо Армън-Джоунс винаги е била въпрос на споделено удоволствие – 7 години след соловия дебют Starting Today, Джо и в актуалния двоен албум All The Quiet отново играе комбина с Asheber (в Kingfisher и Westmoreland), тук пак са и тенор саксофона на Нубая Гарсия, и китарата на Оскар Джероум...
Да, комбина-акциите с познати лица (като Goya Gumbani, Язмин Лейси, Hak Baker, Greentea Peng и Wu-Lu) също са налице, по-шлифовани от всякога, но фокусът, за разлика от мулти-комбинативния Archetype албум (с Mala, Maxwell Owin, Fatima, Shabaka и кого ли още не), този път пада върху клавишите на Армън-Джоунс, които владеят и джаз, и соул, и афробийт, и дъб, и реге, и фънк, и хип-хоп "разговори" и се движат като морска вода по пясъчния и/ли скалист бряг (неслучайно лейбълът на Джо носи името Aquarii Records, може би)...
Да, рязка граница между двете части на албума няма, напротив допълват се като споделена мисъл, Историята е хамачно-летен-ескейпизъм, всичко най-важно е казано на 24-те страници (с дизайн от Ралф Бериман) към двойния албум, а дори когато думите си "почиват" извън бийт-хамака на инструментали като Nothing Noble, Forgiveness, The Citadel, Hurry Up & Wait, Lavender, PSR Orchestra, Paladin of Sound & Circumstance, War Transmission и Journey South, дори тогава става ясно, че целта е да бъдеш на Остров сред Морето от ядрен Хаос наоколо... Иначе казано, Acknowledgement Is Key в една история, "режисирана" от Армън-Джоунс-клавишите, в която главен герой е Лятото, а сценарист си Ти...
Кога? – когато 88 клавиша рисуват морските вълни и играещото върху тях слънце, и всичко става... All The Quiet...
Защо? – защото все по-рядко се постига Мира (Душевен), дори когато около теб е... All The Quiet...
Mark Pritchard & Thom Yorke – Tall Tales
Кой? – Марк Причърд и Том Йорк, еволюционно дуо с дълбоко колаборативно минало и Warp-нато антиутопично бъдеще...
Какво? – Keep The Tales Alive – да, всичко започна с Beautiful People, емблематичният общ трак от албума Under the Sun преди декада на Причърд, въпреки че Марк ремикс-маркира с две Bloom версии TKOL RMX 1234567 албума на Radiohead, а след това и Not the News от соловата авантюра Anima на Том...
Всъщност, Марк и Том, тези Beautiful People, винаги са обичали да играят в комбина с други прекрасни хора – в бийт-миналото на Марк се четат комбо проекти като Global Communication, Jedi Knights, Harmonic 33 и Africa Hitech, а Том изплете около Radiohead истинска мрежа от комбо игри като Atoms For Peace, The Smile, (полу)соло албуми, саундтраци и колаборативни акции (с Clark, Four Tet и Burial, например)...
Tall Tales също е такова дете на споделеното удоволствие в Музиката – общата комбина на Марк с визуалния провокатор Джонатън Завада започна още от Under the Sun времената, за да се задълбочи със създаването на паралелни светове в The Four Worlds до достигане на истинска антиутопична Вселена в Tall Tales (да, с концептуално-придружаващия филм, разгънатата корица и специалните карти за игра може да си спретнете настолна игра, в която да се изгубите)...
А Том Йорк, затворен в ковид-пандемичния-капан, се оказа точния Глас, който да даде думи и цел на тази паралелна Вселена или както се казва в емблематичното The Spirit: "I'll Keep The Spirit Alive (Before It's All Forgot)" – да, откриващото (и едно от ранно-записаните) A Fake in a Faker's World може и да звучи като натурално продължение на соловите албуми на Том (както и последвалите модуларни игри на Йорк в Ice Shelf и Bugging Out Again), но стигнеш ли до Back in the Game, The Spirit, Gangsters, This Conversation Is Missing Your Voice, Happy Days (в комбина с Bibio, Луиза Риволта и Хедър Грант) и заглавното, вокално-модулирано Tall Tales вече осъзнаваш, че не просто участваш в колективна паралелна антиутопия, а Tall Tales е мутирало отражение на всичко реално случващо се около теб... The Foreseeable Future, както се казва...
Кога? – когато битието ти разказва Tall Tales...
Защо? – защото живеем Реално в Утопия...
Tall Tales ревю с подкрепата на
