My Mir
Музика
Музика (284)
Djrum – Under Tangled Silence
Кой? – Феликс Мануел, електроакустичен винил герой с триумфално post-dub-2step-everything минало.
Какво? – Tune(s) For Us – да, изтекоха дузина години от дебютния Seven Lies албум на Djrum, но без много-много да увърта, в Under Tangled Silence, Феликс продължава оттам където завърши Portrait With Firewood, втория си авто-бийт-портрет – щрихите отново ювелирно преливат игриво пиано (изпод пръстите на Феликс) с гмурващото ембиънт чело на Зося Ягожинска и микро-dub-2step-jungle бийт линии, за да достигнат електроакустичното съвършенство в A Tune For Us и Galaxy In Silence...
Да, отново има кинематографични импресии като Unweaving, Hold и Reprise, но запазените Djrum-филмови семпли са се стопили като хардискове по време на ковид пандемия (да, Феликс наистина ги губи), заменени от гласовете, като ехо от играта с Уилоу и Руди, децата на Феликс, в емблематичното Three Foxes Chasing Each Other ...
Всъщност, Under Tangled Silence наистина прилича на семейна забава, в която всеки се включва с трик (а Феликс дори с арфа и мбира перкусии), за да се получат пъзел игри като Let Me, Out Of Dust, Sycamore и Waxcap (напомнящи Meaning's Edge EP-то и винил диджей акциите на Феликс) до достигане на върховната наслада с L'Ancienne... Така или иначе, Djrum винаги има Tune(s) For Us...
Кога? – когато Слънцето, Луната и Земята са като Three Foxes Chasing Each Other...
Защо? – защото Djrum винаги има Tune(s) For Us...
Under Tangled Silence ревю с подкрепата на 
TRIGAIDA – POLET
Кой? – Иван Шопов, Георги Маринов - Хорхе и Ася Пинчева... или етнотроника триумвиратът TRIGAIDA
Какво? – в POLET – казват, че сама птичка Пролет не прави, но когато са цяло ято... Да, вторият албум POLET (появил се също като ELATE сякаш, за да отбележи Пролетта) на TRIGAIDA се заиграва със силата на Ятото – също като при мигриращите птици, движещи се на ята, така и в проектите, гравитиращи около Иван Шопов, "мигрира" през определено време едно Ято музиканти – тук отново са пианистът Димитър Бодуров, ней майсторът Бурак Малчок, броукън техно агентът Максим Анокин...
От миграцията в ELATE се завръща и цигулката на Гюлдесте Мамач (усетете синхрона с триумвирата в A PRAYER, SHIFTS OF FATE и в заглавното POLET), като, естествено, има и нови "птици" в Ятото – някои като барабанистът Андон smallman Тръпков, тромпетистът Росен Захариев - Роко и Крис Molec Макаров "мигрират" от странични бийт авантюри на Шопов.
Други, като китаристите Себ Тейлър (от Kaya Project), Асен Маринов и Павел Ралев, както и свирещия на кора и гъдулка (в RADA'S SUN) Любомир Смиленов, са съвсем нови в Ятото – целта, естествено, е разклонение на етнотроника формулата, развивана и шлифована от Иван Шопов вече над 15 години (от Бalkansky, през Канатица до TRIGAIDA проектите), до получаване на нови, интригуващи етнобас вариации като KNOW YOUR SOUL, THE MOUNTAIN, RADA'S SUN и THROUGH THE STORM...
И ако всичко в POLET започва и завършва концептуално с птичи песни (рамкова композиция, която намига към Канатица албума), то именно постоянното обновяване и миграция на Ятото дава криле на Душата в Полет...
Кога? – полет № 002 на TRIGAIDA AIR се извършва от летище MIXTAPE 5 на 24 април | 20:30
Защо? – защото миграцията на Ятото носи богатството... на Душата в Полет...
POLET ревю с подкрепата на
DJ Koze – Music Can Hear Us
Кой? – Щефан Козала, неподражаем кросоувър хаус факир с 12-инчов хумор и необятен запас от бийт фокуси.
Какво? – The Talented Mr. Koze – да, излетяха 20 години от дебютния Kosi Comes Around албум на мистър Козала и ако все още не можеш да го арестуваш в жанрови клише рамки, то след ювелирните албуми Amygdala и knock knock може да се каже, че Kosi откри перфектната амигдала-формула на симбиозата между Гласа (на своите гост-вокалисти) и Бийта, така че неизменно да получаваш кросоувър-хаус-пъзели за масово Соул поразяване...
Формула, която мистър Koze тества триумфално при продуцирането на Hit Parade албума на Роушийн Мърфи... Формула, която шлифова (с променливи резултати) и при четвъртия си албум Music Can Hear Us – да, отново има ювелирни комбо игри с Ada (като Amygdala-ехо) в Unbelievable и Tu Dime Cuando; със София Кенеди (ала knock knock) в Die Gondel, Der Fall и Buschtaxi...
отново има добре намерени звездни даунтемпо комбини с Деймън Олбърн в Pure Love и с Маркъс Акер и бандата му The Notwist в What About Us... отново има ювелирни едит-римейк-фокуси на класики като Wie schön du bist (с Düsseldorf Düsterboys и вокалът Арним на Beatsteaks) и Vamos A la Playa (или италианският диско хит, префасониран от Аня Soap&Skin)...
Да, когато започваш с цитат от персийския поет Джеляледин Руми в The Universe in a Nutshell, качил си се на Buschtaxi и завършваш с чудно семплиране на японската Umaoi песен от Хокайдо, значи еклектиката може да бъде магия (а не просто отражение на вавилонския Хаос) само в ръцете на истинския The Talented Mr. Tripley... точно като кросоувър-бийт-факирът Mr. Koze...
Кога? – когато Пролетта почуква knock knock по Амигдалата на твоето (не)Доволство...
Защо? – защото Music Can Hear Us... Чуй Я и Ти...
Music Can Hear Us ревю с подкрепата на
"Show Me How" гласи заглавието на трак от дебютния MYT албум на младото Moses Yoofee Trio, а пианистът Моузис Йофий, басистът Роман Клобе и барабанистът Ноа Фюрбрингер вече доказаха с OCEAN ЕР, че владеят ноу-хау за нео-джаз и броукън бийт груув... Сега е време за ювелирния MYT албум, затова (насред световното им турне) си поговорихме с Моузис, Роман и Ноа за Берлин и лейбъла LEITER, за UK jazz сцената, за Сърцето на Музиката и за максимата "Show Me How to Do It with Less, with Nothing"...
Хей, Моузис, Роман и Ноа, как се срещнахте тримата?
М: С Роман учехме заедно в Jazz Institute в Берлин, а преди повече от 5 години той се свърза през Instagram с Ноа, предложи ми да го включим в общите ни джемсешъни в университета, а после и в репетиционното ни студио... след това дойде пандемията и имахме предостатъчно време да се опознаем и да записваме музика...
Най-важното място в Света на Moses Yoofee Trio е...?
Р: Берлин, естествено, откъдето сме и където се срещнахме... Без Берлин Moses Yoofee Trio нямаше да съществува.
Германия има nu-jazz традиции, с лейбъли като Sonar Kollectiv, Compost... но вие сякаш играете по-скоро в зоната на броукън бийта и UK jazz сцената... как определяте мястото си?
М: Да, американската и UK jazz сцените винаги са ни вълнували... Хора като Робърт Гласпър и цялата кохорта около него или легенди като Хърби Хенкок... В UK всичко около лейбъла Brownswood... Alfa Mist, Нубая Гарсия, Юсеф Дейес, Мансур Браун, corto. alto...
Иначе, джаз сцената в Берлин определено е във възход... С много колаборации между артистите, с много нова музика, която се записва... дори, струва ми се, започва да се оформя характерен берлински звук...
Ако триото ви е жив организъм, каква част от тялото му играе всеки един от вас?
Р: Мисля, че всички ние сме Сърцето му...
М: Е, споделяме си и ръцете, краката, мозъка му... Опитваме се да бъдем Едно Цяло...
Защо избрахте LEITER, лейбълът на Нилс Фрам, да издаде дебютния ви албум MYT?
Р: Те издадоха дебютното ни OCEAN EP и това беше естественото продължение... Все пак, в началото, когато се оглеждахме за лейбъл, потърсихме и Brownswood, и Ninja Tune, но LEITER ни подкрепиха, а винаги е супер, когато се поддържаме локално... LEITER имат страхотно студио (Funkhaus - б.а.), невероятно добри хора са, много бяхме доволни от работата с тях по ЕР-то, а и те залагат на много разнообразни и контрастни артисти, което ни допада...
С какво албумът MYT се различава от предишните ви издания?
Н: Прекарахме 10-12 дни в писане и записване на музика в студиото Black Forrest край Щутгарт, където и спяхме... Беше си цял процес, докато ЕР-то го записахме в Берлин, за 3-4 дни... импровизирано, импулсивно и решихме да го оставим така, спонтанно... Докато за албума имахме демо версии на повечето парчета, имахме и импровизирани части, но добре обмислени и узрели...
Албумът е предимно инструментален... Защо избрахте ENNY за да запишете трака Green Light?
Р: Искаше ни се да имаме вокална колаборация в албума, особено с рапър, защото е лесно за тях да редят речитатив върху инструментал... Свързахме се с ENNY, защото и тримата харесваме музиката, която прави, а тя взе че ни отговори ентусиазирано... изпратихме ѝ демо версия на албума и тя си избра това парче Green Light...
А как подбрахте другите гост-музиканти като EVÎN, Wanja Slavin...?
М: Повечето са наши приятели от Берлин... This Could Be The End с EVÎN дори не беше планирана колаборация, а просто семпъл на звук от задавяне, който разработихме с нея... Саксофонистът Wanja Slavin в Deep също е наш приятел, с когото сме работили и преди, а ни се искаше да има и алт саксофон, и други инструменти в сесиите за албума...
Имате ли си любим трак от MYT за свирене на живо?
Н: За мен всички са вълнуващи... все пак, на турнето имаме изцяло нов сетлист, само с три стари парчета, всичко останало е ново и интригуващо...
М: Моето е Push...
Р: Gemini... може би, заради китарното ми соло в него, хаха...
На мен любимо ми е Show Me How... Към кого се обръщате в него?
М: Естествено, първо композираме музиката, после идват заглавията при нас... Аз предложих това заглавие, защото някак отразява идеята ни по минималистичен начин да изразиш супер емоционално усещане... За мен това звучи като: "Show Me How to Do It with Less, with Nothing"... Сякаш Публиката пита, а ние отговаряме...
Според вас, като музиканти и продуценти, кой е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?
Р: За мен това са струнните инструменти... Звукът от струнен квартет или струнните на цял оркестър... А, може би, най-директен е звукът на човешкия глас...
М:.. или пък соло на чело... Не знам, всичко опира до хармониите, до мелодията...
Откривате ли и къде Мира в тези абсурдни времена, в които живеем?
Н: За мен това е Музиката... и възможността да Я свиря... Винаги е била защитно и защитено пространство за мен... Един концерт, час и половина, може да бъде такова мирно, лечително и сигурно място, след което да се върнеш в Реалността...
М: Музиката и Приятелствата... Или просто да се оттеглиш за миг от Всичко, защото Музиката невинаги носи Мира...
И за финал, мото или философия за Живота, която следвате?
М: Let's Go... да го направим...
Н: Смиреност, смиреност... никога не знаеш какво наистина се случва в Живота на хората, които срещаш...
Интервюто с Moses Yoofee Trio достига до вас с подкрепата на
DARKSIDE – Nothing
Кой? – Никълъс Джаар, Дейв Харингтън и перкусионистът Тлакаел Еспарза, или Darkside-дуото, превърнало се в рок-ембиънт трио за масово психеделично поразяване на сетивата.
Какво? – Darkside Of... Иронията – да, Иронията винаги е играла ключова роля в джемсешън-комбината на Нико Джаар и Дейв Харингтън, още от Daftside времената ѝ, когато изсвириха/ремиксираха целия последен RAM албум на Daft Punk преди да се появи дебютния Psychic...
Да, иронично е да кажем, че след втория си общ Spiral албум Нико и Дейв поизчезнаха от картинката, след като Джаар не спря да развива Other People лейбъла си, да продуцира саундтраци (като Дийпан и Ема) и дори Magdalene албума на FKA Twigs, както и да забърква неортодоксални проекти като Cenizas и Piedras, докато Дейв извади соло авантюрата си Skull Dream...
Да, ирония е когато в дебютния си албум имаш само две вокални парчета (неостаряващите Heart и Paper Trails), а в третия Nothing пък инструменталните са точно две (Heavy Is Good For This и финалното Sin El Sol No Hay Na), но това чудесно обяснява защо след концертното Live at Spiral House перкусионистът Еспарза се превръща в пълноценен член на едно лайв трио, което търси пресечните точки на краутрок психеделия, тройно филтриран яхтрок, ембиънт глич и дъб груув (чуйте S.N.C, Are You Tired? (Keep on Singing), Graucha Max и Hell suite)...
Ирония е когато Нико лее на испански "Si No Funciona, No Me Diga Que Funciona" ("Ако нещо не работи, не ми казвайте, че работи") в трак, неслучайно, наречен American References, което прекрасно намига към иронията в корицата на албума, символно превръщаща рупорния бунт срещу социалните неправди и злини в сувенирен кич на консумеризма, който да пази спомена колко е гот, че си бил бунтовен, а нищо не си променил ("Nothing On My Mind", както ще настоява Нико многократно в S.N.C)...
Да, текстовете на Джаар винаги са били картинни и двусмислени, но Hell suite, Pt. II и Are You Tired? (Keep on Singing) казват красноречиво почти всичко най-важно ("Look out the window/It's Hell out there... Guess it's time to sit down with the truth... I've seen you broken And you're like Me" и "I refuse to see the question as an answer to what's real"), така че да се съгласиш, че Darkside страната на Иронията е единствения начин, откъдето да гледаш на Абсурда, в който живеем...
Кога? – "Lie on the Floor And listen / Go to the Door And Listen"... и така Todo El Día...
Защо? – защото "Guess it's Time to Sit Down with the Truth... I've Seen You Broken (In the Only Now) And You're Like Me"...
Nothing ревю с подкрепата на
