My Mir
Кино
Кино (131)
"Изкуството и Семейството не могат да бъдат заедно" твърди един от роднините в семейство Фейбълман, но именно тях (Изкуството и Семейството) събира Стивън Спилбърг в кината за новата си биографична автофикция Семейство Фейбълман.
Да, всички знаем, че историята на невръстния Сам Фейбълман/Гейбриъл Лабел всъщност е филмова версия на детството на Стивън Спилбърг... Но не и версия от сорта на "Изкуството имитира Живота", не – дори дословно да пресъздава първите стъпки в кинематографията на Стивън (като "домашните" филми с влакове-играчки, уестърнът The Last Gunfight или военният Escape to Nowhere); дори дословно да следва заниманията на родителите му (и произхода им от украински евреи – о, да, ще чуете изкривена Калинка моя) или местенията на семейството из страната, като само променя имената с Бърт и Мици Фейбълман (чудесно акомпаниращи си Пол Дейно и Мишел Уилямс), то тази история не е биография на семейство Спилбърг...
Неслучайно, името на семейство Фейбълман (дадено му от фаворит сценариста Тони Кушнър) крие тайната на етимологията си в немската дума fabel за басня... Да, това е Басня за Киното, което се движи по-бързо от Живота... Киното, чийто голям бял екран вади на фокус малките детайли/неща от Живота и им придава нови смисъл и значение... Киното, чиито филми са "сънища, които никога няма да забравиш"...
Или както казва Мици Фейбълман (Мишел Уилямс в една от най-добрите ù роли евър): "За всичко си има причина". Има причина Спилбърг да започне работа по тази интимна киноизповед още преди 22 години със сестра си Ан, но да я завърши чак след смъртта на родителите им и тя (причината) далеч не се крие в измисления образ на "чичо" Бени/Сет Рогън.
Има причина този филм с главно Ф в живота на Спилбърг хем да не прилича на никой от мегахитовете на Стивън, хем да крие тънки, фини намигвания към повечето класики с марката Спилбърг.
Има причина, перифразирайки Толстой, и всички нещастни семейства да си приличат, но въпреки това всяко нещастно семейство да е нещастно посвоему – питайте прачичото Борис/Джъд Хърш на Сам по въпроса за семействата и... Изкуството.
Има причина и Спилбърг да превърне Киното в свое Семейство – чудесно е да имаш оператор като Януш Камински или композитор като Джон Уилямс за членове на Семейството, с които се разбираш дори без думи и на които можеш да разчиташ за почти всичките си филми...
Има причина и Киното да съществува като Магия и тя далеч не се крие в "Теоремата за Хоризонта", изповядана на Сам Фейбълман от режисьора Джон Форд/Дейвид Линч на финала... Просто върни лентата назад и ще я откриеш...
Семейство Фейбълман живее... в кината
"Ти от кои хора си – тези, които дават или тези, които вземат" пита шеф Джулиън Слоуик, но всъщност неговата реплика е ключова и за двата филма с Ралф Файнс тази есен – Менюто и Опрощение. Две истории, които сервират сатира на живота на съвременния човек върху канапе от вина, отговорност, консумеризъм и елитарен еготрип сос, обилно поръсено с паралелни екзистенц предразсъдъци... И така, да видим какво ни е приготвил шеф Джулиън Слоуик/Ралф Файнс:
Предястие Неочакван гост – да, и двата филма тук събират образи от елитарни прослойки в името на ексклузивни удоволствия за небцето и други телесни органи. В случая на Менюто срещата е на изолирания (и измислен) остров Хоторн (намигване към Ефектът на Хоторн, описващ поведенчески изменения на хора, подложени на експеримент) в култовия гурме ресторант (и екосистема) на шеф Джулиън Слоуик/Ралф Файнс, чието меню е съобразено с характера на гостите му (чарджвани с 1250 долара минимум на глава) до последната калория и последния писък на молекулярната кулинария...
В Опрощение пък уикенд вакханалия се вихри в пустинната вила (из мароканска Сахара) на гей двойката Ричард/Мат Смит (с опит след амплоато му на Робърт Мейпълторп) и Дали/Кейлъб Ландри Джоунс, които осигуряват неоколониален рай за греховете на гостите си...
И в двата случая, обаче, конците на елитарните еготрип сбирки объркват двама неканени гости – в Менюто това е енигматичната червенокоса Марго/Аня Тейлър-Джой, докато в Опрощение в багажника на семейство Хенинджър (Ралф Файнс и Джесика Частейн) пристига трупът на невръстния бербер Дриз, продаващ фосили на пустинния път... Последват сблъсъци на светове и паралелни екзистенц предразсъдъци по хранителната верига на Вината и Отговорността.
Основно ястие Островът на Отговорността в Пустинята на Вината – да, в менюто и на двата филма основен коз е сатирата на живота на съвременния човек, който превръща всичко в Хаос (неслучайно това е името, или по-точно The Mess, на едно от ястията в менюто на шеф Слоуик) с нежеланието да поема отговорност за действията си, с отказа да признае и погледне Вината си в очите – като да срещне погледа на един баща, изгубил сина си без време или като гравираните върху тако тортили прегрешения на клиентите на гурме ресторанта на шеф Слоуик...
Интригуващо е как живата пресечна точка на историите – Ралф Файнс в образа и на шеф Слоуик, и на доктор Дейвид – е едновременно хем изпълнител/вестител, хем жертва на Изкуплението, а невинни жестове (като да ти поднесат чаша бира след изтощително сахарско пътуване или да направиш вкусен чийзбургер вместо гурме претенции) се превръщат в метафори, които дават нов смисъл и храна за размисъл върху нещата от Живота...
Дори двете професии – и готвачът, и лекарят – имат за цел да се грижат за здравето на човека, разбира се, ако упражняващите ги не са забравили отдавна първоначалната Идея...
Да, и Менюто и Опрощение искат да говорят за простичкия Смисъл на Нещата, смесвайки всички вкусове на Живота (с мултипъстър актьорски ансамбъл и в двата филма) – и ако режисьорът на Опрощение Джон Майкъл Макдона (да, по-големият брат на Мартин Макдона) има опит с такава киногастрономия във филми като Голгота и The Guard, то изявяващия се предимно в телевизията (сериалите Наследници, Game of Thrones и Shameless) Майк Майлъд, не без помощта на снималия Изгубената магистрала и Мълхоланд Драйв оператор Питър Деминг и трип-атмосферната музика на Колин Стетсън, създава с Менюто направо нов нишов жанр на гурме хорър филма с екзистенц Смисъл.
Десерт "Каквото си надробил... - ... това ще сърбаш" е не съвсем гурме поговорка, но пък поставя подходящ поан финал на менюто и на двата филма тук – все пак е крайно време Човекът да осъзнае, че носи Отговорност (и последствия) за всяко свое действие... крайно време е Човекът да играе честно, очи в очи, с Вината... крайно време е Човекът да отговори на въпроса на шеф Джулиън Слоуик: "Ти от кои хора си – тези, които дават или тези, които вземат"...
Менюто се сервира в (гурме) кината
Резервация за Опрощение може да направите в програмата на Киномания 2022 на 18, 19, 23, 26 ноември и 1 декември
Да, в Месеца на европейското кино по традиция идва Киномания (от 17 ноември до 4 декември, пълната програма е тук), която събира 12 месеца кино в една панорама... Да, в годината когато се сбогувахме с Жан-Люк Годар е време да видим отново Особняците и Страст или да отбележим 50-годишния юбилей на Дискретният чар на буржоазията на Бунюел, но преди всичко... сега е време за Оскар 2023 претенденти и за нашите/вашите лични фаворити от Киномания 2022...
Майка – 17 ноември, Зала 1 НДК
България/Германия/Хърватия, 2022, 117 мин
режисьор: Зорница София
с участието на: Дария Симеонова, Леон Лучев, Дария Димитрова, Перис Уамбуи, Стийв Матиас
Да бъдеш майка е призвание, а не съдба – такива клиширани фрази започват да се въртят в главата, докато гледаш историята на Елена/Дария Симеонова – театрална режисьорка, която създава арт програма за развитие на сираци, докато самата тя е лишена от възможността да има деца и опитва различни терапии за забременяване... История, която е всичко друго, но не и клише, разгръщаща се от живописното село Широка Лъка до пъстрото гето на Кибера в Кения, защото е писана от най-добрият сценарист – Животът...
Брат и сестра – 18, 20, 22, 23, 26, 27 и 30 ноември
Франция, 2022, 108 мин
режисьор: Арно Деплешен
с участието на: Марион Котияр, Мелвил Пупо, Голшифте Фарахани, Патрик Тимзит
Отчуждението на брат и сестра завършва до болничните легла на родителите им – да, животът често поднася такива обрати, а именно магията в ежедневните неща винаги е търсел и режисьорът Арно Деплешен. В третата му колаборация с Марион Котияр, отново като в Призраците на Исмаел (дори тук братът и сестрата носят същата фамилия Вюяр като на Исмаел), Деплешен се заиграва с драмата на семейните тайни като този път достига върхови моменти в недоизреченото между братът-поет Луи/Мелвил Пупо и сестрата-актриса Алис/Марион Котияр...
Безкрайността – 18, 19, 20, 25 и 28 ноември
Италия/Франция, 2022, 97 мин
режисьор: Емануеле Криалезе
с участието на: Пенелопе Крус, Луана Джулиани, Винченцо Амато
В Безкрайността нищо не е такова каквото изглежда – бракът на Клара/Пенелопе Крус с Феличе далеч не е толкова бляскав и шикозен, колкото лофта с панорамна римска гледка на последния етаж, който обитават (докато Феличе "работи" със секретарката си до късно); най-голямото от трите им деца, 12-годишната Адриана/Луана Джулиани, пък изживява криза на половата ориентация, нарича се с мъжкото Андреа и се влюбва в Сара... а в безкрайността на семейните отношения има решения за неволите и на Клара, и на Адриана/Андреа...
Сянката на Караваджо – 19, 26, 28, 29, 30 ноември и 1 декември
Италия/Франция, 2022, 120 мин
режисьор: Микеле Плачидо
с участието на: Рикардо Скамарчо, Луи Гарел, Изабел Юпер, Микаела Рамацоти, Тедуа, Виничио Маркиони, Микеле Плачидо
Сенките (или светлосенките chiaroscuro) играят емблематична роля в творчеството на Караваджо/Рикардо Скамарчо – почти такова значение в живота му изиграва и тайния агент на Ватикана Сянката/Луи Гарел, нает от папа Павел V, за да разследва обвинението в убийство към Микеле Караваджо и слуховете, че за религиозните си сюжети използва за модели проститутки, просяци и бандити. Истината е някъде там, на ръба между Светлината и Мрака, а повече ще разкаже и самият Микеле Плачидо, докато лично представя своя филм.
Идиотският триъгълник – 19, 20, 26, 27, 30 ноември
Швеция/Франция/Германия, 2022, 143 мин
режисьор: Рубен Йостлунд
с участието на: Шарлби Дийн, Харис Дикинсън, Уди Харълсън, Доли де Леон, Златко Бурич, Вики Берлин, Ирис Бербен
След като вкара съвременния свят в сатиричните очертания на Квадратът, сега безцеремонната морална дисекция на Рубен Йостлунд приема очертанията на суперлуксозна яхта (някога принадлежала на Онасис) по време на абсурден до хиперреализъм круиз – геометрията в заглавието идва колкото от термин в пластичната хирургия, толкова и от трите части, в които протича историята, като по "страните" на англоезичния дебют на Йостлунд (в компанията на любимия му оператор Фредрик Венцел) се разполагат двойки колоритни персонажи (от модели-инфлуенсъри до търговци на оръжие) и един вечно пиян капитан Смит/Уди Харълсън, който може да заяви: "Спокойно, корабът потъва нормално... Вода ще има за всички"... както и Златна палма 2022 за всички...
Нейната дума – 21 ноември и 3 декември
САЩ, 2022, 135 мин
режисьор: Мария Шрадер
с участието на: Кери Мълиган, Зоуи Казан, Саманта Мортън, Андре Брофър, Патриша Кларксън
Холивуд винаги е успявал да превръща дори дефектите си в ефекти и филмът, разкриващ процеса на изобличаване на злоупотребите с власт и сексуални посегателства на мастития продуцент Харви Уайнстийн не закъсня – едноименният роман-разследване на журналистките Джоди Кантор/Зоуи Казан и Мегън Туи/Кери Мълиган (която доказа, че е Момиче с потенциал) се движи в коловозите на #MeToo кампанията (озвучена експертно от Никълъс Бритъл), като постига нещо повече от изкуство имитиращо Живота – точно както с последните си три филма (Unorthodox, Аз съм твоят мъж и Нейната дума) немската актриса и режисьор Мария Шрадер прави цялостен портрет на съвременната жена в рамката на един мъжки свят...
Една хубава утрин – 22, 23, 24, 25, 28, 29 ноември и 3 декември
Франция/Германия, 2022, 110 мин
режисьор: Миа Хансен-Льове
с участието на: Леа Сейду, Паскал Грегори, Мелвил Пупо, Никол Гарсия
Също като в предишния филм на Миа Хансен-Льове Островът на Бергман и тук фабулата се разлива съзерцателно, почти терапевтично (особено за Миа, вплела тук автобиографични моменти) – самотната майка Сандра/Леа Сейду жонглира между грижите за болния си баща, упоритата си майка, малката си дъщеря и страстните срещи със стария ù приятел Клеман/Мелвил Пупо, ненадейно влязъл отново в живота ù... Пъзел почти банален, но превърнат с финес в симфония за живота от Леа Сейду и компания.
Семейство Фейбълман – 25 ноември
САЩ, 2022, 151 мин
режисьор: Стивън Спилбърг
с участието на: Мишел Уилямс, Пол Дейно, Сет Рогън, Гейбриъл Лабел, Джийни Бърлин, Джъд Хърш
Да, историята на невръстния Сами Фейбълман всъщност е филмова версия на детството на Стивън Спилбърг... Да, това е неговото обяснение в любов към Киното, но всъщност е интимно обяснение защо живее с магията на киното от толкова много години... Да, това е филмът с главно Ф в живота на Спилбърг, като започва да работи по него още преди 22 години със сестра си Ан... Да, Киното е Семейството на Спилбърг и неслучайно част от Семейство Фейбълман са любимия му сценарист (Тони Кушнър), любимия оператор (Януш Камински), любимия композитор (Джон Уилямс) и... дори Дейвид Линч в епизодичната роля на режисьора Джон Форд... И да, като всяко семейство, и Семейство Фейбълман има своите тайни, и е нещастно посвоему...
Баншите от Инишерин – 26 ноември
Великобритания/Ирландия/САЩ, 2022, 114 мин
режисьор: Мартин Макдона
с участието на: Колин Фаръл, Брендън Глийсън, Кери Кондън, Бари Кьоган
Някои неща не се променят... като това, че през 5 години Мартин Макдона бърка в киноцилиндъра и с обигран трик вади чешит заек... или като това продължение на брилянтния тандем между Колин Фаръл и Брендън Глийсън от пълнометражния дебют В Брюж на Макдона... или като фактът, че три филма подред (Седем психопата, Три билборда извън града и Баншите от Инишерин) Макдона играе с един и същ отбор – операторът Бен Дейвис и композиторът Картър Бъруел... или като тази легенда, че един ирландец обиди ли се на друг няма тъмна бира и банша, която да промени това...
МелоМания – да, Музиката винаги е играла ключова роля в сценария на Киномания, затова избираме три филма, които намират и ритъма на Живота, и сърцетупа на меломани и на киномани...
Moonage Daydream – 18, 22, 27 ноември
САЩ, 2022, 134 мин, документален
режисьор: Брет Морген
Да, Moonage Daydream е песен на Дейвид Боуи от албума The Rise and Fall of Ziggy Stardust and the Spiders from Mars, но всъщност е записана година по-рано от неговата банда-проект Arnold Corns – 50 години след Ziggy Stardust албума и 6 години след смъртта на Боуи специалистът по документалистика с култов ореол (достатъчно е да споменем филма Cobain: Montage of Heck) Брет Морген използва необятните лични архиви на Боуи, за да подреди пъзела на Галактика Боуи само от интервюта и концертни изпълнения (повечето непоказвани), а музикален продуцент на филма е самият Тони Висконти... така че, както се казва: "Whenever You're Ready"...
Стъпка напред – 19, 20, 21, 26 ноември и 3 декември
Франция/Белгия, 2022, 117 мин
режисьор: Седрик Клапиш
с участието на: Марион Барбо, Пио Мармай, Франсоа Сивил, Дени Подалиде, Мюриел Робен, Хофеш Шехтер
Стъпка напред, две назад – точно като ритъма на Живота – балерината Елиз (балет примата на Парижката опера Марион Барбо в първо филмово амплоа) почти го губи след тежка контузия на сцената, за да намери и Ритъма, и Живота в трупата за съвременен танц на хореографа Хофеш Шехтер и неговия спектакъл Political mother: The Choregrapher's Cut – стъпките са под звуците на Шехтер и Тома Бангалтер (от току разпадналото се култово дуо Daft Punk), а адреналиновите танци са на ръба на реализма, точно като всички филми на Седрик Клапиш.
Сезария Евора – 19, 20, 27, 29 ноември и 2 декември
Португалия, 2022, 94 мин, документален
режисьор: Ана София Фонсека
Този декември ще се навършат 11 години от смъртта на Сезария Евора, но онези които са били на двата ù концерта в НДК може би все още помнят плътния глас, пурата, хумора и босите крака на Кралицата на морна-та... Новооткрити архивни кадри, редки интервюта и всичко, което стои зад характерните ù ритуали – да, този филм ще обясни защо този глас и тази душа (за)винаги са били и остават на Кабо Верде.
Киномания | 17 ноември – 4 декември | е в салоните на НДК, Люмиер, Дом на киното, Одеон, Френски институт, Евро синема, Влайкова и културен център G8
Етикети
Да, когато използваш числото 8 като ∞ символ на безкрайност, както прави фестивалът CineLibri тази година (8 – 30 октомври, пълната програма е тук) няма как осмото поредно издание да не предлага безкраен избор от кино във всякакви форми и размери – да, най-богатата CineLibri програма досега отново ще посети няколко български града... отново ще предложи паралелно онлайн издание на платформата Neterra TV+, отново ще радва със специални гости и CineLibri жури, затова преди да се отправим към Безкрая на "преоткритото" кино, ето ги и нашите фестивални фаворити в категориите:..
+ Veni Vidi Vici – когато провеждаш осмото издание на CineLibri под мотото Преоткритото време, в чест на 100-годишнината (отбелязваме я на 18 ноември) от кончината на Марсел Пруст и неговия магнум опус По следите на изгубеното време добрите обноски и класическото възпитание изискват да дадеш на фестивалните категории заглавия от крилати латински сентенции, нали. Veni Vidi Vici маркира международния конкурс за най-добър филм, където за първа година влиза български филм, а именно пълнометражният дебют в игралното кино φ1.618 на Теодор Ушев, който антиутопично върви по следите на Капсулата на Времето... Останалите филми, които ще търсят златното сечение в ∞ на киното са Колибрито, Невинният, Алени платна, Да живееш, Преди, сега и после и Носталгия, но ние залагаме на:
φ1.618 – 8 и 25 октомври
България, 2022, 94 мин
режисьор: Теодор Ушев
с участието на: Деян Донков, Мартина Апостолова, Ирмена Чичикова, Николай Станоев, Васил Дуев, Иво Димчев, Владимир Люцканов, Георги Лозанов, Китодар Тодоров, Герасим Георгиев – Геро
След като откри златното сечение в галактиката на анимацията, сега Теодор Ушев пробва да го намери и във Вселената на игралното кино (да, заглавието на пълнометражния му дебют φ1.618 е математическото измерение на златното сечение в Природата) – в киноуравнението ключова роля играят сюрреалната антиутопия-приказка Пумпал на Владислав Тодоров, Безсмъртието на (утопични идеологии) и биотитани като Криптон/ Деян Донков, Гаргара/ Мартина Апостолова и прозрачната Спяща красавица Фия/ Ирмена Чичикова, които се готвят (с помощта на мастер оператора Емил Христов) за Края на Света (такъв, какъвто го познаваме) в Капсулата на Времето, намираща се на кораба-Майка (а.к.а Монументът на Бузлуджа), наречен просто Пумпала... И така, готови ли сте да завъртите Пумпала към Вечността!?...
Осемте планини – 10, 12, 14, 16, 17, 24, 26 и 27 октомври
Италия/Белгия/Франция, 2022, 147 мин
режисьори: Феликс ван Грьонинген, Шарлот Вандермерш
с участието на: Алесандро Борги, Лука Маринели, Елена Лиети, Филипо Тими, Елиза Заното
Изкачването на върхове винаги е било метафора за преодоляването на Планината на Живота – такава е и идеята на глезеното градско дете Пиетро от Милано, докато за родения в Алпите Бруно планината винаги е била повече от метафора, а именно негов дом и личен Рай. Планината събира техните два свята като оставя в подножието да се стеле мъглата от присъствието/отсъствието на техните двама бащи, а двойката (и в живота, и в киното) на Феликс ван Грьонинген и Шарлот Вандермерш така умело играе с тайните на съзряването (особено след режисирането на Beautiful Boy и Belgica), че да си тръгнат с наградата на журито от Кан.
Петер фон Кант – 11, 20, 21, 22, 26, 27 и 29 октомври
Франция/Белгия, 2022, 85 мин
режисьор: Франсоа Озон
с участието на: Изабел Аджани, Дени Меноше, Хана Шигула, Халил Бен Гарбия, Стефан Крепон
Във времена когато е модерно да си феминист (без дори да вникваш в същината на феминизма) режисьорът Франсоа Озон играе в "контраатака" и превръща изконен женски образ като Петра фон Кант от пиесата (играеща се и у нас от трупата на театър София) и филмът Горчивите сълзи на Петра фон Кант на Райнер Фасбиндер, в мъжки персонаж, при това кинорежисьор – решение неконвенционално (нерядко срещано при Озон), но не и самоцелно, а отдаващо подобаващо почит и към творчеството на Райнер Вернер Фасбиндер, и към природата на Изкуството въобще.
Мълчаливото момиче – 12, 19 и 26 октомври
Ирландия, 2022, 94 мин
режисьор: Колм Барейд
с участието на: Кери Кроули, Кaтрин Клинч, Андрю Бенет, Майкъл Патрик
Мълчаливото момиче ни връща 40 години назад в провинциална Ирландия (и древния ù галски език), но всъщност деликатно и съзерцателно напомня, че не придобиването, а липсите в Живота определят Стойността на нещата – 9-годишната Кат прекарва само едно лято при приемното (по неволя) семейство на леля си Айлин и съпруга ù Шон, за да разбере, че цял живот ù е липсвало такова семейство, а Айлин и Шон осъзнават Липсата чак когато отново са напът да загубят... – повече за тайните на Съзряването в Живота, обаче, ще разкаже триумфално дебютиращия (с куп награди и признания) режисьор Колм Барейд, когато лично представи ирландското предложение за Оскар на CineLibri 2022.
+ Ars Longa – да, животът е кратък, а Изкуството вечно е от типа крилати сентенции, които могат да съберат под един знак всеки един филм от CineLibri програмата (от Ad Infinitum панорамата, посветена на 100-годишния юбилей на Анжел Вагенщайн до Fabula Brevis селекцията от късометражни филми), но в тази категория са събрани биографичния Далиленд (или Бен Кингсли като Салвадор Дали), документалния поглед Нотр Дам гори на Жан-Жак Ано, а ние избираме:..
Сляпа върба, спяща жена – 11, 12, 16, 24 и 29 октомври
Франция/Канада, 2022, 100 мин
режисьор: Пиер Фьолдес
с гласовете на: Майкъл Чиз, Заг Дорисън, Марсело Аройо, Кейтърин Кинг Соу, Джеси Ноа Груман, Шошана Уайлдър
Да, зачестиха (както предрекохме) филмовите адаптации по творби на Мураками и ако отрупания с кинонагради Drive My Car миксира в брилянтната си фабула три разказа от сборника Мъже без жени, то тук почти половината от 24-те истории от едноименната антология Сляпа върба, спяща жена са визуално-обвързани по един магичен ала Мураками начин от режисьора-герой (написал и музиката тук) Пиер Фьолдес – има време за гигантска говореща жаба, за "човекоядни" дървета, за счетоводител-шизофреник, за земетресения и банкови сътресения, за изгубени котки, огромни червеи и много, много Сънища, естествено – един прекрасен триумф на хармонията между литература и анимация...
Шекспир като улично куче – 12 и 21 октомври
България, 2022, 90 мин
режисьор: Валери Йорданов
с участието на: Владислав Стоименов, Захари Бахаров, Елеонора Иванова, Васил Илиев
Момче с два таланта – театърът и уличния бой – звучи като алтерего на самия Валери Йорданов, нали... Да, историята тук може и да е по-лична от тази в режисьорския дебют на Валери с Кецове или по-изстрадана от "незаснетите" разкази (както сам ги определя) от дебютния му сборник Гризачи, защото работата по Шекспир като улично куче вече надхвърли 10 години... Така или иначе, времето е идеално за млади актьори като Владислав Стоименов и Елеонора Иванова да докажат, че Шекспировите строфи могат да бъдат толкова поразяващи, колкото безпощадните крошета – все пак, Vita Brevis, Ars Longa, нали...
+ Omnia Vincit Amor – тази категория и максимата, приписвана на Вергилий според която "Любовта триумфира над Всичко" също може да се отнесе до всяко едно кинопроизведение, но тук тематично са събрани италианските Завръщането на Казанова и Супергерои, френския Време на тайни и... цели 3 филма с участието на Виржини Ефира като Дон Жуан, Децата на Другите и...
В очакване на Боджангълс – 11, 20, 22, 24, 25, 26 и 28 октомври
Франция/Белгия, 2022, 124 мин
режисьор: Режи Роансар
с участието на: Ромен Дюри, Виржини Ефира, Солан Мачадо Гранер, Грегори Гадебоа, Морган Ломбар
Мистър Боджангълс е плоча на Нина Симон, която задава оборотите на живота на щурата бонвиван двойка Камий (Виржини Ефира във вихъра си) и Жорж (на Ромен Дюри му върви на чудно-фантазни истории, особено след Пяната на дните, нали), които превръщат света на невръстния им син в пъстра вакханалия, която да го спаси от лудостта на света и сивия капан на Живота. Или както казва малкият Гари: "Ходех в рая, щом поисках, но главно, щом родителите ми решеха" – е, като всеки балон на Щастието и този се пука, но... Оливие Бурдо, авторът на романа В очакване на Боджангълс и член на CineLibri журито, лично ще разкаже как Любовта и Въображението могат да триумфират над Всичко... А дотогава "Да пуснем пак Боджангълс, а!"?
+ Amor Fati – да приемаш и харесваш съдбата си, независимо от това какво ти поднесе не е лека екзистенц терапия, но тук идва под формата на българския Януари (да, по едноименната пиеса на Йордан Радичков), копродукциите Ерна на война, Изчезване и Синдикалистката, а ние се спираме на:..
Цветовете на пожара – 11, 13, 15, 21, 22 и 23 октомври
Франция, 2022, 134 мин
режисьор: Кловис Корнияк
с участието на: Фани Ардан, Леа Дрюкер, Оливие Гурме, Алис Изааз, Кловис Корнияк, Албан Льоноар
След като адаптацията на романа Ще се видим там горе на Пиер Льометр отнесе голямата награда на CineLibri 2018, сега е време за продължение на историята – този път Мадлен Перикур се сбогува с баща си и неговата финансова империя, а светът отново е надянал Маската на Войната (този път Втората световна), на лицемерието и задкулисните игри, в които мястото на една Жена е обречено на... пепел – дали, обаче Мадлен е примирена с тази съдба или ще възкръсне като феникс от цветовете на Пожара?!
Мегре и мъртвото момиче – 9, 12, 13, 14, 16, 20, 21, 27 и 30 октомври
Франция/Белгия, 2022, 89 мин
режисьор: Патрис Льоконт
с участието на: Жерар Депардийо, Мелани Берние, Ерве Пиер, Орор Клеман, Жад Лабест, Пиер Мур
Да, образът на прочутия комисар Мегре има няколко филмови версии, но тази на Жерар Депардийо като че ли му пасва, като детективска шапка, най-добре – умело използвайки текста на Жорж Сименон режисьорът Патрис Льоконт (помните Момичето на моста, нали) прави фина дисекция на двойния стандарт в едно общество, в което привилегиите на социалния статус са здраво оплетени със злоупотребата с власт.
Тонби – 18, 24 и 28 октомври
Япония, 2022, 139 мин
режисьор: Такахиса Зезе
с участието на: Хироши Абе, Такуми Китамура, Ан Уатанабе, Кен Ясуда, Кумико Асо
Ясуо и Акира, баща и син, живеят в свят, изграден от Липси – Ясуо е израснал като сирак и когато жената, която обича го оставя с невръстен син в ръцете след нелеп инцидент, Ясуо се изправя пред най-големия си кошмар – синът му Акира да израсне точно като него, обграден от Липси. Да, също както в едноименния роман на Киоши Шигемацу и тук ни очаква типично по японски съзерцателно и съзидателно Съзряване, което ще обогати лабиринта на отношенията баща-син – нещо, което е заложено в няколко филма от тазгодишното CineLibri издание.
Синът – 21, 25 и 29 октомври
САЩ/Франция/Великобритания, 2022, 123 мин
режисьор: Флориан Зелер
с участието на: Хю Джакман, Ванеса Кърби, Антъни Хопкинс, Лора Дърн, Уилям Хоуп, Даниел Луис
Да, няма друг, който по-добре от Флориан Зелер да познава лабиринтите на собствените му пиеси, така че когато филмовата адаптация на Бащата донесе куп номинации и заслужена Оскар награда за Антъни Хопкинс, повече от логично бе Зелер да се впусне в киноверсия на своеобразната трилогия, изградена от Бащата, Синът (и двете играещи се на родната театрална сцена) и Майката (очакваме я скоро) – нишката (освен буквално продължена с участието отново на Антъни Хопкинс) на интригата се опитва да намери пресечните точки между бащата Питър/ Хю Джакман и синът Никълъс в карамбола на изграждането на Семейство. Питър се опитва да създаде ново такова след руините на брака му с Кейт/ Лора Дърн, а синът им Никълъс въобще не желае да се впише в идеята за Семейство – над уравнението тегнат призраците на миналото и музиката на Ханс Цимер, а решението е в... твои ръце...
+ Cogito, Ergo Sum – да, тази просветителска максима отива на категория, събираща документални филм (и Vade Mecum селекция със свободен вход), но ако мисленето е достатъчно условие за съществуване, то не пропускайте българските изследвания Теодор Ушев: Невидими връзки (за знаците в живота на родния аниматор, режисьор, илюстратор) или пък Следеният човек (по мемоарната книга на Веселин Бранев), или пък Нашето тихо местенце (за сублимацията на живота в Изкуство), а ние се спираме на:..
Милан Кундера: От шегата до незначителността – 9, 12, 15, 18 и 29 октомври
Чехия, 2021, 52 мин, документален
режисьор: Милош Смидмайер
"Незначителното, приятелю, стои в основата на съществуването. То е с нас навсякъде и винаги." казва един от героите в романа Празникът на незначителността на Милан Кундера, а когато един студент грабва незначителния шанс за интервю с Кундера (който не дава такива вече повече от 30 години), ето че се получава първия и единствен (засега) документален филм, който да обясни света на Милан Кундера – възхищение и код за разгадаване на енигматичната му личност ще представят и (вече покойния) Жан-Клод Кариер, Иржи Бартошка, Никола Бриансон...
Фестивалът CineLibri 2022 е от 8 октомври до 30 октомври в салоните на НДК, Люмиер, Дом на киното, Одеон, Cine Grand Park Center, Сити Марк Арт Център, Френски институт, културен център G8, Евросинема, кино Влайкова и Casa Libri
Етикети
"Сънят се забравя, затова се повтаря" – тази ключова реплика на Валъри/ Марго Роби от новата комедия-ноар Амстердам на Дейвид О. Ръсел може и да обяснява цикличния живот на Войната и на тоталитарните режими в нашия свят, но и намига към някои циклично повтарящи се трикове в творенията (често Оскар номинирани) на Дейвид О. Ръсел.
И така, "Some of this actually happened" светва на екрана същия начален надпис като в Американска схема, само че вместо свободна интерпретация на корупционния Abscam скандал, сега на дневен ред е така наречената Business Plot конспирация, при която елитна бизнес клика се опитва да прокара диктаторски режим в Щатите през 1933-а (изчакайте и финалните надписи с архивните кадри от обръщението на генерал Смедли Бътлър по повода) – звучи повече от актуално за търговско-тоталитарното военновремие, в което живеем, нали!?
Да, режисьорът Дейвид О. Ръсел знае как да подбере подходящата история по действителен случай и да сглоби собствена версия – за разлика от биографичните книги в основата на Наръчник на оптимиста, Американска схема и Джой, тук О. Ръсел играе със собствен сценарий, който на моменти има нужда от корсета на разказвача на историята тук, а именно белязаният ветеран от Първата световна, едноокият доктор Бърт Берендсен/ Крисчън Бейл (за трети път в триумф комбина с О. Ръсел)...
И все пак, колажът от фикция и реалност все още работи – отново имаме екзистенц прозрения, внедрени между хумор, ирония и комедия-ноар на битието (което не е мръднало много от 30-те години на миналия век насам), все още предопределено от грешните избори в живота.
Да, въпросът за Изборите, колебаещи се между свободната воля и Нуждата, бележат ключово историята тук, както триумвиратът от главните герои е белязан доживот от Първата световна, срещнала ги и събрала ги в амстердамски Пакт, по-силен и от идеологическите нужди на Комитетът на Петорката а.к.а Комитет за силен долар (хитро събрал символиките на нацизма и комунизма в едно)...
Да, също както в Американска схема и тук има добре синхронизирано трио герои... дори доктор Бърт/ Крисчън Бейл, неговият адвокат Харолд/ Джон Дейвид Уошингтън и "лечителката" Валъри/ Марго Роби са далеч по самаряно-симпатични... или поне оперират с идеална цел – да превръщат шрапнелите от Зло в нонсенс песни и танци на Духа, а травмите и белезите в Изкуство на Живеене... или поне смъртоносният боен метал да служи за сервиз за чай (или нещо по-силно), което да изпият Заедно... Doucement... Lentement...
В тази борба с цикличността на Войната, Болката и тоталитарните нагласи, на Амстердамския триумвират, помага (или пък пречи) най-амбициозната и пъстра мрежа от второстепенни образи във филмите на О. Ръсел досега – генерал Гил Диленбек/ Робърт Де Ниро (в четвърта акция с О. Ръсел, точно колкото войни е водил неговия персонаж), орнитолозите под прикритие Пол Кентърбъри/ Майк Майърс и Хенри Норкрос/ Майкъл Шанън, съдебният лекар със слабост към екзистенц прозрения Ирма Сен Клер/Зоуи Салдана, жената на Бърт, Беатрис/ Андреа Райзбъроу, братът на Валъри, Том Воз/ Рами Малек и неговата жена Либи/ Аня Тейлър-Джой, детективът Лем/ Матиас Шьонертс ("брат по корсет" с доктор Бърт) и мегафонът на "закона за вечно прецакания чернокож" Милтън Кинг/ Крис Рок...
Все нови избори за режисьора Дейвид О. Ръсел, също какъвто е залога му на великолепното кадриране от аса Емануел Любецки и на ненатрапчивия, но улавящ момента (Doucement... Lentement), музикален фон от Даниъл Пембертън, така че накрая да се питаш:
Въпрос на Избор или на Нужда е това, че Сънят се повтаря!?
Амстердам е в кината
