My Mir
video:mir
video:mir (83)
Вторник, 13 Март 2012г. 22:28ч.
Авé – от точка А до точка В
Хора, пътища, автомобили, тирове, автобуси, корабчета, влакове и... живот на кръстопът.
Какво?
Роуд мууви. Момче и момиче пътуват на стоп. Камен е студент-скулптор в НХА, отива на погребението на най-добрия си приятел от Академията Виктор, който се е изгубил в лабиринта на самоубийството. Авé се появява от нищото, отчаяно търси своя брат, който се е изгубил из хероиновите лабиринти на България. По пътя (но не на Керуак) двамата разбират, че неслучайно вървят не един срещу друг, а един до друг по магистралата от точката А до точката Б на Живота.
фотография © A+ Cinema
Кой?
Режисьорът Константин Божанов с усет към красивия детайл и с монотонния ритъм на стрелките на часовник, отброяващ часовете на денонощието, проследява историята на двама млади из пътищата на отчаянието и спасението. Камен ( оле! за Ованес Торосян) и Авé (чаровна и уверена Анжела Недялкова) си приличат – и двамата не понасят скапания живот наоколо, но си имат различни трикове, за да се изолират от него. Авé с невинни лъжи, фантазии и измислени самоличности, а Камен с пашкулиране в собствените емоции и нихилизъм към околния свят. Само, че докато по пътя срещат събирателни образи на обществото ни (образцови, стерилни двойки, простаци с тирове и Лади, бизнесмени, наркомани и смачкано от Съдбата семейство), Авé не само ще извади Камен от пашкула му, но и ще го накара да промени отношението си към Живота и околните.
фотография © A+ Cinema
Къде?
По шосетата, гарите и пристанищата на България – от София през Русе и затънтени селца край Гюргево, та чак до Варна. Хора, пътища, автомобили, тирове, автобуси, корабчета, влакове и... живот на кръстопът.
фотография © A+ Cinema
Защо?
Заради иронията, че понякога прекарваме най-важните моменти в живота ни с тотално непознати. Заради истината, че докато бягаш от живота може да се озовеш неканен на нечие (дори собственото) погребение, вместо да бъдеш с хората, които обичаш. И най-вече – заради невинността и красотата в споделянето на изгубените/намерени Младост, Надежда и Любов, които дори клишираните роуд филми не могат да опорочат.
фотография © A+ Cinema
Авé е в кината
Режисьор: Константин Божaнов
Сценарий: Константин Божaнов, Арнолд Баркъс
Оператор: Ненад Бороевич, Радослав Гочев
В ролите: Ованес Торосян, Анжела Недялкова, Йосиф Сърчаджиев, Светлана Янчева, Николай Урумов и др.
Sweet Phuture лято посред зима – Деси и Фичо разтапят сърцето на преспите с видеото към сингъла Sweet Lovin'.
Какво?
Лято, слънце, усмивки, закачки, сапунени мехури, захарни памуци, близалки, виенски колела, сладоледи, сини рокли, сини кецове, делфини и графити... сезоните се сменят, но Sweet Lovin'-а е завинаги!
Кой?
Деси и Фичо от Phuture Shock въртят тегели на VeloVelo колело, а по петите им, със скейтборд под крака, операторът Петър Бонин не ги изпуска от окото на камерата във филма Сърцетрип в летен ден на режисьора Мариета Печанска.
Къде?
Морската градина във Варна с всичките ù палми, скейтъри, фристайл агенти, графити и чешити... Ех, замирисва на лято, море и...
Защо?
Сори за всички сноубордъри и скиори, но трябва да кажем баста на снега и студа, защото е време за sweet, sweet, sweet summer lovin'!
фотография © Тихомир Рачев
Четвъртият фестивал за филми от Близкия Изток и Северна Африка Цветята на Корана започва на 17 януари и ще се точи като локум три седмици – досущ като ленив, изпълнен с ритуали, драми и много красота ден, прекаран в Непознатия Изток.
Какво?
Истанбул, моя любов – няколко са филмите, които се обясняват в любов към мегаполиса-мост между Запада и Изтока. И докато Истории от Бейоглу, Пресечна точка: Истанбул и Истанбул на пълна скорост разбулват мистериите и духа на древния град в стилистиката на класиката Музиката на Истанбул на Фатих Акин, то Празнина и 11 без 10 са двата филма, които използват брилянтно турската столица като главен герой в своите свежи истории. В Празнина режисьорът Юмит Юнал затваря четирима души в един апартамент и от техните разговори може да научиш повече за Истанбул, отколкото от улиците му. В 11 без 10 пък страстният колекционер Митхад иска да спаси мегаполиса, защото е част от необятните му колекции – метафорично, но и натуралистично.
11 без 10, Турция, режисьор Пелин Есмер
Бремето на традициите – ритуали, обреди, културни навици и традиции – всички те ни изглеждат странни и далечни от нас, затова го наричаме и Непознатият Изток. Затова и филми като Детето на Кабул, С шепота на вятъра, Злато и мед, Под маслиновите дръвчета и Бучка захар ще ни осветлят по някои тъмни и мътни източни въпроси, а истински бисери в тази категория са: Изворът на жените (могат ли мъжете да живеят без жени и вода в своето патриархално уж господство) и Мирал – одата на Джулиан Шнабел за израело-палестинския конфликт със звездното участие на Фрида Пинто, Уилям Дефо и Ванеса Редгрейв.
Детето на Кабул, Афганистан-Франция, режисьор Бармак Акрам
Коран underground – клишето казва, че всичко в Близкия Изток или Северна Африка се движи от религията. Дали обаче е така? Казанегра (Коза Ностра по марокански), В очакване на Пазолини (носталгията на едно приятелство), Раят сега (тероризъм или приятели завинаги), Дъждовен сезон (рок и любов в Техеран), Микрофонът (ъндърграунд култура раздрусва древна Александрия) и откриващият фестивала Моля, не ни безпокойте (смях и бит по техерански) – всички те разбиват на пух и прах теорията за господството на религията, убеждават в глобализацията, а и обясняват донякъде миналогодишните нежни революции в арабските страни.
Дъждовен сезон, Иран, режисьор Маджид Барзегар
Къде?
Дом на киното
Евро синема
Червената къща
Dada Cultural Bar
Кога?
от 17 януари до 9 февруари 2012
Защо?
Светът е голям и културни различия дебнат отвсякъде. И все пак, колкото и да се различаваме, толкова и си приличаме – филмите от фестивала Цветята на Корана могат да те убедят, че всички на тази планета сме едно семейство. Колкото и да не ни се иска.
В началото...
Бе трудно. Като при всяко начало. Не защото Джейми си контузи ахилеса, докато разцъквал мачле с приятели и трябваше да пренасрочим датата за концерта. Не и защото лайв бенда му изведнъж се превърна в дуо за втората половина от целогодишното му турне. Всъщност трудното беше да накараш някого да повярва в една идея – да види света през твоите очи. Много ми се искаше първият 
концерт да е съвместно шоу на Джейми Уун и Дейвид Pearson Sound Кенеди. Не само, защото Джейми брилянтно шепти приказки за душата, нощта и нейните духове, каквито са на особенна почит в . Не само, защото Дейвид записа парче, наречено MIR. А просто защото двамата са преди всичко приятели – ако беше на летището с нас щеше да видиш с каква радост се срещат и си разказват истории. Двамата не са само талантливи артисти, които са работили някога заедно, а хора, които усещат и виждат света по един и същ начин. Такава е и идеята – да събира хора с подобен мироглед и ценности, за да се забавляват непринудено заедно. Ако си бил с нас на финала на партито, сигурно си забелязал как се отнасят сродните души помежду си – Дейвид завърши сета си с ремикса си на Night Air – реверанс към Джейми, който стоеше в публиката. Няма я бг прокобата – първо работиш с някого, а после се карате и се плюете взаимно зад гърбовете си. Ето това искаме (ако можем) да променим. Светът не можем, но поне себе си можем да променим, както се пее – wannabe a better version?
фотография Тихомир Рачев © MIR
7 неща, които (може би) не знаете за Джейми, Дейвид и концерта им у нас
Джейми и Дейвид пътуваха с един и същ самолет, но се срещнаха едва при кацането на летище София. И двамата се забавляваха от този факт, както и от плексигласовите птици на естакадата от летището до града. А и се впечатлиха от Витоша.
Не е за вярване, но 28-годишния Джейми е по-голям циркаджия от 23-годишния Дейвид. Забавно е да чуеш каква екзистенц меланхолия лее в песните си Джейми, а след това да го видиш как барабани като на тарамбука по декоративна минитиква, имитирайки трайбъл ритуал на туземец от остров в Тихия океан. От друга страна, Дейвид също е пълна противоположност на бълбукащата и експлозивна музика, която прави – сдържан, скромен, често може да го видиш как се изчервява от жестове на внимание. Събира ги общата душевност, вглъбеност, аристократични обноски и нежеланието да парадират с успеха или вниманието на другите към тях.
Дейвид Кенеди е учил руски в училище. Поназнайва малко кирилицата, явно неслучайно е кръстил парчето си на орбиталната станция MIR.
Джейми е фен на Ливърпул, а Дейвид на Арсенал.
Sofia Live Club е може би единственото място от турнето на Джейми, където Echoes (откриващото парче) бе изсвирено на роял от Джеймс Ройс Ууд Джуниър – верен кийбордист на Джейми, бивш негов съученик от Brit School и настоящ негов съквартирант. Двамата са си взели къща в лондонско предградие, където са си обзавели и чисто ново студио.
Джейми е фен на журналиста и писателя Кристофър Хътчинс и четеше неговата биография Hitch-22.
Дейвид Кенеди не дава автографи. Никога. Може би е негова ексцентрична приумица или просто се притеснява да не би някои хора да злоупотребят с подписа му.
фотография Тихомир Рачев © MIR
И накрая...
Специални благодарности на: Миша Мар, Владо, Бари и на всички Вас, без които този концерт нямаше да се получи толкова (надявам се) приятен. Нека добрите духове бъдат с Вас!
Понеделник, 28 Ноември 2011г. 23:44ч.
В праха на живота
Къде се пресичат съвременен танц, театър, брейкденс, политика, музика, спорт и социални послания? Отговорът го дават Британски съвет и театралният фестивал Варненско лято, които представят В праха – танцов спектакъл в 3 части или 3 парчета от мозайката на живота, разказани от телата на танцьорите от британската формация 2Faced Dance Company.
Какво?
7.0 – какво става когато всичко, което приемаме за даденост (земята, домовете, обществото, телата ни) се сгромоляса на пух и прах. Арт директорът и основател на 2Faced, хореографката Тамсин Фицджералд посещава Хаити година след земетресението и завихря апокалиптичен (и адски въздействащ) танц на разрухата.
Subterrania – над света тегне проклятие, а Човекът е по-объркан, хаотичен, несигурен и по-саморазрушителен от всякога. Спасението може би идва с музиката на Shackleton, вдъхновила тук изцяло физическата хореография на Том Дейл.
Politicking Oath – Светът е Олимпиада само през 4 години, а къде живеят през останалото време олимпийските клетви, принципи, етика и правила – отговорът е в хореографията на Фреди Опоку-Адайе.
Кой?
Танцьорите на 2Faced Dance Company – Джони Отин, Нейтън Френч, Дан Лоуенстийн, Люис Уилкинс, Люк Джесъп, Джейк Нвогу, Матю Чеймбърс, Хю Стейниър
Кога?
30 ноември 19:00 часа
Къде?
Младежки театър "Николай Бинев"
Защо?
Темите за упадъка и разрушението са особено актуални за днешния ни свят, изграден изцяло от тела в движение и покой. А движението на телата в съвременния танц понякога води и до покоя. Душевният, моментен, не вечният.
фотография © Dan Moncursime
