My Mir
Театър
Театър (47)
"Трябва да има някакво постоянство в този променлив Космос, нали?" пита настоятелно Маргарет, една от героините в пиесата Илюзии на руския драматург-режисьор-актьор Иван Вирипаев. И да, от едноименните му филми (и пиеси) Еуфория и Кислород насам, има известно постоянство в темите и триковете, които Вирипаев разиграва на сцената на живота – клипово-фрагментарни, кинематографично-натурални истории, изговорени в не(дълги) монолози от фикционални разказвачи с много черен хумор, прецизна като скалпел ирония и... илюзии за постоянство, отвеждащи ни до главния герой тук – непостоянството.
Да, всичко тече, всичко се променя в Космоса... дори и в личния Космос на моногамния брак на две семейни двойки (Сандра – Дани и Маргарет – Албърт), въртящи се около орбитата си в продължение на (съответно) 52 и 54 години. Изживели, преживели и споделили вся и всьо заедно за тези 52 години общ семеен живот, един ден не щеш ли, Дани се разболява тежко, ляга и на смъртното си легло прави равносметката и изповедта на живота си (за най-важното в Космоса, а именно Любовта) пред вечната му и единствена любима Сандра. Пауза. Умира.
По неписаните правила на Космоса и моногамния брак, останала едва една година без своя половинка, Сандра също се разболява, ляга и опровергава Дани, че няма да има пред кого да направи своята изповед, като извиква пред смъртното си легло Албърт, най-добрият приятел на Дани. Пауза. След първите две изповеди (следват куп други), във въздуха висят ключови думи като отговорност, признателност, взаимна любов и доверие, както ключовата дума, с която Вирипаев описва Илюзии е "комедия".
И как няма да е комедия като четирима души, ревностно вярващи в постоянството на взаимната, чиста, моногамна любов живеят във времена на тотален хаос в човешките взаимоотношения, времена на постоянство в безразборния секс, времена на заместители вместо на оригинали... Както самият Вирипаев казва: "Например театърът говори за любовта на Ромео и Жулиета и за да му се намери съвременен ход, режисьорът ги преоблича в костюми от нашия век. Не съм против Шекспир, това е велика пиеса, но когато човек влиза в салона и си купува билет, струва ми се, че не трябва да му се показват фалшиви илюзии."
И Вирипаев не оставя никакви илюзии, както режисьорът Младен Алексиев (на принципа на хибридната пиеса Празна история) оставя да тече безмълвно на видеостена драмата на двете възрастни двойки (минифилм с участието на Ваня Михайлова, Юлия Калудова, Русчо Тихов, Христо Буцев...), изговорена къде със съчувствие, къде с деликатна ирония, къде с патос, но винаги емоционално от актьорите-разказвачи – Ирмена Чичикова, Елена Димитрова, Стефан Щерев и Васил Читанов.
И ако накрая, след куп (предвидими) обрати, паранормални отклонения и откровения, Маргарет ("шегаджийката", както я наричат героите в пиесата) настойчиво пита: "Трябва да има някакво постоянство в този променлив Космос, нали Албърт?", то спокойно може да си прошепнем наум, че единственото постоянно нещо в този променлив Космос са постоянните опити на хората да дефинират какво е любов.
Всичко останало е... любов и непостоянство.
Гледайте Илюзии във Варна (Градска Художествена галерия) на 7 юни от 21:00 часа
Както в сънищата, така и в театъра, завесата никога не се спуска докрай и обичайният сезон маратон продължава своя бяг по сцените на международния театрален фестивал Варненско лято (пълната програма във Варна може да видите тук). И по традиция, освен във Варна, специалната селекция от гостуващите международни хитови спектакли ще дефилира и в столицата (под името Световен театър в София), така че ето с какво може да се срещнете очи в очи от 3 до 8 юни 2013.
Една нощ в киното – 3 юни, 19:00 часа, Малък градски театър Зад канала
театрален концерт – 75 мин; вход – 8 лева
с участието на: Самуел Финци, Георги Дончев, Даниел Регенберг
Театър, кино и музика в едно или с други думи: трио трик импровизациите на актьора Самуел Финци, контрабасиста Георги Дончев и немския композитор Даниел Регенберг по класически песни, композиции и монолози от ленти на Чарли Чаплин, през Уди Алън до Дейвид Линч.
Облаци – 4 юни, 19:00 часа, ТР Сфумато
документален театър – 75 мин; вход – 8 лева
с участието на: Вероника Швабова, Томаш Прохазка, Якуб Хиблер, Ян Дьорнер
Историята на едно семейство като огледало на Чехия през ХХ век – съдбата на семейството на хореографа и танцьор Вероника Швабова от първите десетилетия, двете световни войни и концентрационните лагери, през комунистическия режим и политическите съдебни процеси до панорамата от детските ù спомени, собствените неволи... и мирисът на сладкиша "облаци", правен от баба ù. Документално и емоционално.
Буря – 5 юни, 19:00 часа, Младежки театър Николай Бинев
театър – 165 мин; вход – 6 / 8 лева
режисьор: Йерней Лоренци
с участието на: Йожица Авбелий, Матей Пик, Ника Розман... и квартет Волга
Наградена с 9 награди от Международния театрален фестивал в Марибор, адаптацията на словенския режисьор Йерней Лоренци по едноименната пиеса на Александър Н. Островски е като парти торта на няколко етажа – един пласт разрушителни човешки амбиции, втори пласт от пари и провинциализъм, трети пласт от власт и криворазбрани взимоотношения и черешката... от невъзможната любов между главните герои Катерина и Борис.
Празна история – 6 юни, 19:00 часа, НДК кино Люмиер
мултимедиен спектакъл на Forced Entertainment – 90 мин; вход – 6 / 10 лева
текст, визия и режисура: Тим Етчълс
дизайн: Ричард Лоудън
фотоколажи: Ражни Шах, Крис Уилямс, Кайа Фрийман, Найджъл Едуардс, Джим Флечър, Боб Кларк, Уил Уагхорн, Влатка Хорват
музика: Джон Ейвъри
с участието на: Робин Артър, Ричард Лоудън, Кати Нейдън и Тери О'Конър
Двама комиксови герои, изгубени в пустошта на страховити градски пейзажи, хладилни камери, обитавани от духове хотели, съмнителни и потайни лунапаркове, обири, престрелки, нашествия на насекоми... Двамата пътуват с влакчето на ужасите към сърцето на нощта на човечеството, в която не светят никакви звезди на надежда. В тази колкото мрачна, толкова и комична съвременна приказка на британската компания Forced Entertainment границите между филм, театър и радиопиеса изчезват тотално, докато актьорите седят пред микрофони, прелистват страници, озвучават на живо стрелбите, дъжда и смущенията в телефонните линии на фона на вихрещата се на сцената вакханалия от сюрреални фото и видеоколажи.
Завръщане – 7 юни, 19:00 часа, Младежки театър Николай Бинев
танцов спектакъл – 60 мин; вход – 6 / 8 лева
хореография: Чеви Мурадай
текстове: Пабло Месиез
с участието на: Чеви Мурадай, Марта Етура
Страстта към танца на актрисата Марта Етура (позната от филмите Килия 211, Тъмносиньопочтичерно) и интересът на хореографа и танцьор Чеви Мурадай към думите среща двамата в критичната точка на пречупване на човешките взаимоотношения, някъде между любовта, страховете, мечтите, илюзиите и... танца като поетично опасна игра.
Тъмносиньопочтичерно – 8 юни, 19:00 часа, Младежки театър Николай Бинев
игрален филм – 105 мин; вход – свободен
сценарий / режисура: Даниел Санчес Аревало
с участието на: Марта Етура, Куим Гутиерес, Антонио Де Ла Торе, Хектор Коломе, Раул Аревало
Двама братя, Хорхе и Антонио, живеят (всеки от тях) в своя затвор, докато търсят пътя към нов, по-добър живот. Пътят и на двамата минава през красавицата Паула (Марта Етура от спектакъла Завръщане), озовала се случайно в женското отделение на затвора. Испанците винаги са умеели да забъркват комедия и трагедия в едно (питай Алмодóвар), така че в палитрата от цветовете на живота границата между синьо и черно да се размие неусетно до получаване на колорита на абсурд битието.
"Адаптирай се или умри!" е крилата фраза, която лаконично може да обобщи цялата еволюция на света, в който живеем. Същото важи с пълна сила и за думите "Ние може и да сме мъртви, но пак ще умрем" на Нанси, една от героините в камерната абсурд пиеса Морски пейзаж на прочутия американски писател и драматург Едуард Олби. Познат с класики като Кой се страхува от Вирджиния Улф? и Козата или коя е Силвия? (Морски пейзаж е втората пиеса, за която получава наградата Пулицър), Олби отново хвърля брилянтно и детайлно обрисувани персонажи в тънка абсурд ситуация с часовников механизъм, за да избухнат накрая повече въпроси, отколкото отговори. И като имаме предвид всичко случващо се днес в нашата мила, родна страна, писателят и театрален режисьор Петър Денчев сякаш е избрал точното време за морския пейзаж на д/еволюцията и лятото на нашата адаптация... или на нашето (не)доволство.
Историята – Чарли (Валентин Ганев) и Нанси (Жорета Николова) са двойка, намираща се в есента на своя живот, почиваща си на морския бряг на пуст залив, далеч от рутината на пенсионираното си ежедневие и порасналите си деца. Чарли (досущ като българския народ) обича да прави "Нищо", защото всички "заслужаваме малко почивка", особено ако (като него) сме се примирили със статуквото, че приливът е минал и сега е настъпил отлива на нашия живот, който сме изживели пълноценно, видели сме Всичко на света и ни остава самодоволно и мързеливо да се крием под шапки, кърпи и плажни масла от слънцето на младостта и буйните спомени, чакайки деня, в който слънцето ще спре да изгрява за нас. За контраст и баланс в семейната двойка, Нанси (Жорета Николова, която е във вихъра си този сезон в куп постановки в Народния) не приема глагола "беше" в пейзажа на своя живот, който тя упорито продължава да рисува (дори и на плажа) като се опитва хиперактивно да стимулира у своя съпруг желание за промяна, за нов живот отвъд бреговете и плитчините на отлива, навътре в морето от възможности.
И тъкмо когато се е развихрила трагикомедията на семейния живот (която Олби умее брилянтно да рисува с диалог) във всички клишета, прилики и разлики от собствения ти живот, на пустия плаж (защото никога не сме сами във Вселената, нали) долазва ефектно... семейна двойка допотопни земноводни гущери – Лесли (Владимир Пенев) и Сара (Светлана Янчева) са двойката-огледало на Чарли и Нанси, в което нашите герои могат да се огледат взаимно, сякаш се намират в абсурдна паралелна реалност на еволюционното развитие. И се оказва, че двете двойки-близнаци стоят на един и същ бряг на адаптацията.
Адаптацията, която превръща междурасовата (а и междуполовата) "война на световете" в игра на опознаване на ближния (неслучайно водена тук от Нанси и Сара, които именно търсят промяната за нов живот, какъвто са раждали нееднократно). Адаптацията като преодоляване на страховете от неизвестното и непознатото. Адаптацията като изпитване на нови чувства и емоции. Адаптацията като промяна не винаги към по-добро (както Лесли се обръща към Чарли: "Ти я разплака, а наричаш нас диви зверове!"). Адаптацията, която за едни е осъзнаването на смъртта, а за други преодоляването ù и край на очакването прелитащите над плажа самолети да се разбият в дюните. Адаптацията като осъзнаване на вечния кръговрат на живота от типа "Ние може и да сме мъртви, но пак ще умрем", за да се въртят неумолимо повтарящите се перпетуум мобиле цикли на еволюцията. Адаптацията като просто подаване на ръка....
И ако режисьорът Петър Денчев, с екипа от актьори (чудесен квартет) и сценограф (олé за гущер костюмите на художника Чавдар Гюзелев), е успял да адаптира с добра доза хумор и ирония универсалната притча на Едуард Олби за живота и малките му еволюционни тайни, то крайно време е българското общество (в абсурдната си политическа, икономическа и социална ситуация) да поеме подадената ръка на адаптация за промяна към нов, по-различен живот... или поне да спре да чака самолетът да се разбие на брега на морето от възможности.
Гледайте Морски пейзаж в Народен театър Иван Вазов на Камерна сцена от 19:00 часа на 11, 18 октомври и на 6, 15 ноември
Като казахме, че през април всичко ще бъде танц, не се шегувахме – от 15 до 21 април под мотото Профилът е важен, в зали и по градските улици, танцови стъпки ще върти шестото издание на фестивала за съвременен танц и пърформaнс Antistatic 2013.
Broken Dancefloors / Фрагменти танцов под – 13, 14 и 15 април
артистична акция в градско пространство на Зимон Румел – 20 мин
изложба Broken Dancefloors / Фрагменти танцов под – 16-21 април в Червената къща, зала Гъливер
Всички много добре знаем какво е да танцуваш върху "плюещи плочки" (онези, до болка познати счупени, полуизкъртени, пълни с вода плочки), защото ежедневно ни се налага да ги избягваме с изобретателна "танцова стъпка" по софийските тротоари. Усещането не е от най-приятните, но немският композитор на експериментална музика Зимон Румел го превръща в истинско пърформанс забавление – след като си е избрал такива "танцуващи плочки" на Орлов мост, пред СУ (и метроспирката в подлеза), пред Народния театър, Народното събрание и Министерство на културата, Румел ще запечата техните очертания с танцови стъпки върху специални повърхности, а резултатът ще може да се види на изложбата от това "танцувално рисуване" из града.
Dance For Nothing / Танц за нищото – 15 април, 19:00 часа, Театрална зала на СУ, Ректорат
пърформанс – 80 мин (включва разговор с публиката); вход – 7/10 лева
концепция и изпълнение: Естер Саламон
музика: Джон Кейдж
фотография © Alain Roux
"В Dance for Nothing танцът трябва да е автономен и в нито един момент да не илюстрира или коментира текста." казва унгарската хореограф/танцьорка Естер Саламон, докато изпълнява с фриволни движения музикалната композиция Лекция върху нищото (1949) на американския композитор Джон Кейдж.
medea – 16 април, 20:00 часа, Червената къща
физически театър – 60 мин; вход – 8 лева
драматургия, хореография и костюми: Мирослав Йорданов
изпълнение: Мирослава Захова и Никола Борисов
музика: Юрий Бонджуков
фотография © Росен Донев
След премиерата на фестивала за свободен театър АСТ 2, фрагментарната авантюра със съвременния танц на хореографа Мирослав Йорданов, танцьорите Мирослава Захова, Никола Борисов (а.к.а скулптор) и.. живата мускусна патица, продължава с нови рунд сблъсъци между древен мит и кризисно настояще.
Raw Material / Суров материал – 17 април, 19:00 часа, Театрална зала на СУ, Ректорат
съвременен танц – 50 мин; вход – 7/10 лева
концепция и изпълнение: Джи Е Лим
звукова среда: Киан Байани
фотография © Jee-Rack Lee
Суровият материал в Raw Material, спектакълът на корейската хореограф/танцьорка Джи Е Лим (която ще води и уъркшоп в рамките на фестивала), е традиционен корейски ритуал (съответстващ на българския прощъпулник), който се извършва и до днес на първия рожден ден на детето. Оттам нататък, тялото на Джи Е Лим превръща този суров материал в минималистична поезия на движението на ръба между традиционния корейски и универсалния съвременен танц.
The Victory Day / Денят на Победата – 18 април, 19:00 часа, ТР Сфумато
съвременен танц – 60 мин; вход – 8 лева
идея и реализация: Вили Прагер и Ива Свещарова
изпълнение: Ива Свещарова, Джи Е Лим, Вили Прагер
музика: Емилиян Гацов-Елби
фотография © Marion Borriss
Въпросът за "театралността" на революциите стана особено актуален в наши дни. Затова използвайки песента Денят на Победата на руския естраден певец от 70-те Лев Лещенко и добре познати театрални трикове, Вили Прагер и компания ще изследват автоматизирания механизъм на "революцията" като "театър на бойни действия", докато публиката не се обяви "за" или "срещу" случващото се на сцената... или в живота.
Duet / Дует – 19 април, 20:00 часа, Червената къща
пърформанс – 50 мин; вход – 8 лева
концепция и изпълнение: Серджу Матис и Влайку Голчеа
Музиката е преди всичко физическо преживяване, което манипулира емоциите или определя атмосферата – това е основния лайтмотив в концептуалния дует между танцьора Серджу Матис и музиканта Влайку Голчеа, докато си играят с микрофони, китари, танц и собствения глас.
Karpov not Kasparov – 20 април, 21:30, Червената къща
концерт на Едуард Габия и Валериу Боркош – 70 мин; вход – 8 лева
Живописен диалог между ударни инструменти, винтидж синтезатор, хореография и театър, воден от румънското дуо Karpov not Kasparov – иначе казано хореографът/танцьор Едуард Габия (чест и обичан гост на Antistatic феста) и визуалният артист/музикант Валериу Боркош в демонстративна акция на живо как се прави Soundtrack for a Game of Chess... или просто: Fuck Art, Let's Play with synthesizers!
How Do You Imagine The Devil? / Как си представяте дявола? – 21 април, 19:00 часа, ТР Сфумато
съвременен танц – 60 мин; вход – 10 лева
хореография/танц/изпълнение: Дани Браун
гост-изпълнител: Гаел Клейно
композитор и вокален ментор: Алесио Кастелачи
светлинен дизайн: Хенинг Егерс
фотография © Daniel K.B. Schmidt
Дяволът има толкова лица, колкото денс метаморфози изтанцува американската хореографка Дани Браун в компанията на самия Дявол (Гаел Клейно) в един от най-хитовите спектакли на съвременния танц. Идентичност и фетиши, реалност и фикция се преплитат атрактивно на ритуалната граница между публика и сцена (повече може да усетиш на уъркшопа на Дани Браун), докато не изгрее отговора на въпроса "Някога танцували ли сте с Дявола на лунна светлина?"...
Фестивалът за съвременен танц Antistatic 15 – 21 април 2013 е в Червената къща, ТР Сфумато, Театрална зала на СУ
"Ами тва е, свинята не може да стане лебед" казва Ричард III (все пак именно бял глиган е бил неговия боен символ) – героят на Георги Мамалев в новия комикс гротеска римейк на Теди Москов по едноименната пиеса на Шекспир. Също както сатиричният куклен театър на абсурда за възрастни на Москов не може да бъде друго освен това, което е.
Всъщност, в мига когато видите огромна карикатура за начален декор и чуете детската песничка Кралю-порталю..., а Ричард III (Георги Мамалев) се пръкне с вой изпод търбуха на сюрреалистичен, аморфен мега глиган, хубаво ще е (както ни се случи) до вас да стои... дете. И то не заради искрените, непредубедени реакции, с които само едно дете (въпреки, че днес децата остаряват по-бързо и от възрастните) може да отговори на случващото се на сцената. Не и заради приказната комикс сценография на Божидар Симеонов (олé за въртящото се двойно изображение на череп от едната и кралски лик от другата страна, и за гигантските ръце, държащи очи), които може да очароват децата, а възрастните да ги нарекат бутафорни. Хубаво ще е до вас да стои дете, защото може невинно да ви напомни, че самите вие сте били още деца, когато пародията на политическия цирк (вихреща се на Ричард III сцената) се е случвала, случва се и (най-лошото) ще продължава да се случва в България на децата ви, докато необратимо остарявате.
И дори детето до вас да не е наясно с препратките към соцминалото в Ричард III – крале, махащи с ръка за поздрав като Брежнев и Тато; червени и бели хокейни екипи на актьорите не толкова като метафора за 30-годишната Война на розите между родовете Йорк и Ланкастър (или днешното цветово делене на партиите), а повече като намигане към цветовете на спортната Сборная (в частност хокейната) сила на Съветския съюз..., та, дори на това дете му е ясно, че става дума за битката кой да грабне кокала/короната... И то ще разбере, че гледа не комедия на слугите (не че няма такава и тук), а комедия на властта.
Та, Ричард III е може би най-острата политически Москова сатира по Шекспир (в сравнение с другите му свободни интерпретации на Ромео и Жулиета, Бурята и МcBeth) досега – историята на Краля-Злодей е само трамплин, от който директно да отскочиш във вихрещия се вече 24 (и повече) години роден политически цирк. Няма значение дали в стремежа си за тиранична власт и избиването на комплекси Ричард III действително убива Хенри VI и двамата си братя Едуард и Кларънс... няма значение дали персонажите са комиксово скицирани и хиперболизирани в двете крайности на доброто и злото... Няма значение дали скечовете на Москов са все едни и същи вече 20 години...
Историята е за всички онези надве-натри скалъпени комплексари, които не могат да правят нищо друго в живота освен да бъдат злодеи/политици, които със зъби и нокти (лъжи и убийства) да се домогват до неограничена власт и да карат безочливо хората и Темида да си затварят очите и ушите (ех, онези гигантски ръце, сграбчили в капан очите), защото според тях "5 + 5 = 8" и толкоз. Историята е колкото фикция на сцената, толкова и реално случваща се (като излезеш от театъра) на улицата днес.
В този смисъл Москов е нацелил в десетката момента за своята жлъчна политическа сатира – огледай се/ослушай се наоколо, ако не вярваш. Дори факта, че на моменти е изгубил свежото чувство за хумор и мастер иронията, и някои от скечовете и геговете в пиесата приличат повече на откъс от Комиците (или което си избереш друго дебил-тиви-дебелашко шоу), това само придава още по-голяма автентичност и актуалност на представлението.
И така, залисани в разпознаване и присмех на "героите на нашето време", спокойно може да ни убегне другата, по-важната част от завета на Московия Ричард III, която се набива в съзнанието с неколкократните повторения на риторичния въпрос "Кво толкова?". Абсолютният непукизъм и тотал нихилизъм, с който свикнахме да живеем в последните години. Едно "Кво толкова?", което непрекъснато повтаряме в края на изречението.
"Кво толкова?", което оневинява лъжи, убийства, липсата на съвест и отговорности, на морал и ценности; "Кво толкова?", което позволява толерантност към простотията, посредствеността и некадърността, и дори ги лансира като ценност; Едно "Кво толкова?", в което се корени причината сами да сме си виновни, че все още живеем в политическия Ричард III цирк, а "протестите" ни винаги да са необмислени, неадекватни и на принципа "след дъжд качулка"; Едно "Кво толкова?", което предаваме и на децата си като мантра, която ги обрича на живот в дома на същия този "Ричард III Българоубиец"...
Между другото, премиерата на Ричард III злощастно съвпадна с кончината на Тодор Колев (да почива в мир), която беше обявена (като скръбна хроника по новините) след аплаузите в края на представлението и бе последвана от... кратка, увиснала секунда тишина и нови аплаузи, а не от едноминутно мълчание дори... Кво толкова?
Ами тва е, свинята не може да стане лебед... Кво толкова?
Гледайте Ричард III в Народен театър Иван Вазов на Голяма сцена от 19:00 часа на 2 и 3 април
