My Mir
Театър
Театър (47)
Думите "любов" и "робот" може и съвсем да се изтъркаха от злоупотреба в днешно време, но това само надъхва агентите от Театрална компания МОМО, които отбелязват 5 години живот на сцена с 5 премиерни спектакъла на пиесата (събираща откъси от три пиеси на принципа 3 в 1) Любовният живот на съвременните роботи – на 16, 17, 18, 19 и 20 февруари във Vivacom Art Hall.
Любовният живот на съвременните роботи започва ударно с психофетишдрамата на "Ротенбургския канибал" (описана в пиесата 69 на швейцарския драматург Игор Бауерзима) в Германия през 2001. Чрез обява в сайт Армин Майвес намира любовника си Берн Брандес, който се съгласява да бъде убит и изяден от него. На базата на този прецедент двамата актьори (наградените с Икар 2013 за дебют Иво Желев и Силвия Станоева) се впускат в психоигрички, с които намигат към буквалния "глад" за Другия във времена на тотална емоционална празнота и подменени ценности в живота на съвременните хора.
Откъс от Отблизо на Патрик Марбър (и по-специално култовата сцена от едноименния филм, в която Клайв Оуен жадно поглъща голия танц на Натали Портман в стриптийз клуба) продължава историята във втората част на пиесата. Така отново стигаме до липсата на истински чувства и интимност. Ситуация, в която консуматорското порно става реалност, а любовта – фикция.
Третата, финална част на спектакъла е вдъхновена от философския текст В самотата на памуковите полета на френския драматург Бернар Мари Колтес, издаден малко преди да почине от СПИН през 80-те години. В мрачните часове на нощта се срещат Дилър и Клиент – Дилърът настоява да разбере какво иска Клиентът. Клиентът иска да знае какво предлага Дилърът. Става опасно, когато ги заобиколят призраците на страха, сексуалността, вината, агресията и... вечната игра на купуване и предлагане на Желанието...
Гледайте Любовният живот на съвременните роботи на 28, 29 и 30 март от 19:00 часа във Vivacom Art Hall
Билети – 10 лева Резервация – тук
Концепция и режисура: Веселин Димов
В ролите: Иво Желев и Силвия Станоева
Мултимедия и дизайн: Евгения Сърбева
Костюми: Антоанета Костова
"Това, което може да стане между един мъж и една жена... значи... нищо, ама нищо в цялото царство земно не може да се сравни с него..." пророкува Пилето, един от главните герои в камерната пиеса Царството земно на Тенеси Уилямс в интерпретацията на режисьора Елена Панайотова. И Пилето е напълно прав – с малката разлика, че Тенеси Уилямс пише тази своя не съвсем популярна пиеса (в сравнение с Трамвай Желание, Котка върху горещ ламаринен покрив или Стъклената менажерия) няколко години след смъртта на своя най-обичан любовник Франк Мерло и Тенеси може би има предвид него, както прехвърля свои биографични черти върху другия герой от пиесата Лот (агонизиращ южняк прекарал детството си в семейна къща в Мисисипи), сякаш осъзнал, че веднъж загубил любовта на живота си не ти остава нищо друго в царството земно. Освен смъртта. А на 25 февруари 2013 се навършват именно 30 години от смъртта на Тенеси Уилямс.
Историята – женственият Лот (Дарин Ангелов) и шоугърлата Мъртъл (Нона Йотова) са прясно бракувала се в телевизионно студио двойка, които пристигат (с емоционален багаж и табелката just married) в разпадащото се имение край река (може би) Мисисипи на Лот. Там, в здрача на кухнята и в мрака на семейните тайни, ги чака Пилето (Иван Юруков) – полубрат (от друга майка, но от същия баща) на Лот, груб селски ерген, който се грижи за имението само в компанията на природните стихии и на календар с гола мацка.
В така заформилото се шарено и разнородно трио, наивната Мъртъл се оказва в ролята на невинно глуповатата жертва, оплела се фатално в паяжината на борбата за надмощие между два отровни паяка – Лот (агонизиращ от туберкулоза травестит, обсебен от финеса на майка си и от сантименти към семейното имение) и Пилето – самобитен циник, по-големият брат, който не може да превъзмогне факта, че е бил изместен от "сестричката"(както той нарича Лот) и му се е наложило вечно да живее като прислуга в собствения му дом.
Едничката мисъл, която крепи Пилето цял живот е, че някога, след смъртта на Лот, той ще остане (както го пише в документ, който държи неизменно до сърцето си) единствен наследник и господар на къщата, но пък предсмъртното желание на Лот е именно да отнеме (в памет на изтънчената си, покойна майка) тази последна радост на Пилето, като доведе своя съпруга, която (предвид брака) да бъде сама законен наследник на имение за 500 000 долара.
И ето, че на фона на прииждащата за потоп река (нещо като метафора за края на света) двамата братя разиграват тайни, живот, любов и смърт в морална пинг-понг игра (в която Мъртъл е топката) в търсене на най-ценното в цялото Царство земно.
Пиесата – режисьорът Елена Панайотова хитро (без декори, с минимал сценография и на "комиксов принцип", като с балончета, с които актьорите споделят своите емоции и действия като бележки под текст) оставя героите (като зрителите) в това камерно морално кабаре сами да стигнат до изводите. Именно защото пиесата като цяло е базирана не толкова на екшъна, колкото на образите, характерите в нея.
А те са изиграни отлично (дори с неадекватни на места костюми) от актьорите – и Иван Юруков като недодялания селски ерген Пилето с каруцарски възклицания и леки психични отклонения, и Нона Йотова като увяхнала Мерилин Монро, известната също като "малката с големия... характер" бивша кралица на красотата Мъртъл, и Дарин Ангелов като изтънчено плюещия кръв финяга Лот, който малко преди да полегне в леглото и воалите на любимата си майка ще изпише (с червило на огледалото в спалнята) трите ключови думи в цялото Царство земно и... Небесно – Живот, Любов, Смърт...
Точно както ги е осъзнал Тенеси Уилямс и е накарал своя герой Пилето да възкликне (досущ Лео Ди Каприо от Титаник преди потъването) – "Аз съм Цар!"... В царството земно...
Гледайте Царството земно в Народен театър Иван Вазов на Камерна сцена от 19:00 часа на 8 и 21 април
Сигурно е, че краят на (света) 2012 година ще дойде с танци – през декември, след 7D, идва времето на две нови танцови премиери.
ProtoCOOP – 17 декември, Младежки театър Николай Бинев – 19:30 часа
Идея и хореография: Живко Желязков
Асистент: Джънгин Лий
Музика: Иван Шопов – Balkansky / Cooh
Графичен дизайн: Полина Стоянова
Танц: Kang Yoon Chan, Kim Ki Hyung, Yook Nan Hee, Lee Kang Seok, Lee Kyung Gu, Lee Seung Ju, Lee Yeon Ju, Jung Jin A, Choi Young Jun, Hong Ye Eun, Hwang Chan Yong, Милена Виденова, Петя Мукова, Полина Стоянова, Диана Иванова, Ивет Георгиева, Филип Миланов, Стела Томова, Стефани Ханджийска
11 южнокорейски и 8 български танцьори в търсене на общото, мирно съществуване в миналото, настоящето и бъдещето на планетата Земя... или какво се ражда от любовта към танца на Korea Dance Festival и българския център за съвременен танц Derida Dance.
2Replicate – 20 декември, Народен театър Иван Вазов, Сцена на IV етаж – 19:30 часа
Идея и хореография: Виолета Витанова, Станислав Генадиев
Консултант: Борислав Стоянов
Сценография: Евгения Сърбева
Костюми: DEMOBAZA
Звукова среда: Михаил Стоянов
3D мапинг: Георги Христов (Elektrick.me)
Танц: Виолета Витанова, Станислав Генадиев
Мъжът, Жената, хладилникът, пералнята и миялната машина... или как домашните електроуреди се включват с танц, музика и реплика във вечния ДНК спор за мъжките и женските енергии в ежедневния цикъл на живота.
Кой е най-добрият приятел на кучето? Със сигурност не е Човекът. Всъщност кучетата (създадени по образ и подобие на скулптурата The Young Family на Патриция Пичинини) в представлението Терапевтът се "държат" по-човешки от самите хора. Или пък хората се държат като кучета. Както звучеше закона на лейди Мърфи "You are animal, animal not so deep inside... We are animals, animals, one unbroken chain"...
доктор Мърт и неговата асистентка Диана © фотография Атанас Кънчев
Историята в пиесата на Елена Алексиева се върти като куче, което гони опашката си в кабинета на специалиста по кучешки/човешки проблеми доктор Мърт (да не кажем доктор Смърт) – минимал тех ноар менажерия (изпипана до детайл от сценографа Венелин Шурелов), в която доктор Мърт (Владимир Пенев) и неговата асистентка Диана (Илиана Коджабашева) вещо разплитат ясни и неясни заблуди, комплекси за малоценност, фикс идеи и обсесивни мании на няколко собственици на кучета. Да, Човекът е егоцентрично животно и никой не идва при Мърт заради услугите му на кучешки психотерапевт (за кучетата и психопатите е друга история), а за да реши собствените си проблеми. Така докторът и неговата асистентка (с "униформи" като от представление на Явор Гърдев) се сдобиват с шарена глутница от човешки "питомци".
"питомците" на доктор Мърт © фотография Атанас Кънчев
Млада двойка (Цветан Алексиев и Александра Василева) си взимат джак ръсел териер като гала репетиция преди да отгледат собствено дете, но забравят (като всички родители), че фалшивото щастие и проектирането на собствените комплекси, страхове и фикс идеи върху него могат да доведат до... евтаназия на четириногото им дете.
Константин, "моята съпруга" и любимият джак ръсел териер © фотография Атанас Кънчев
Госпожица Фани (Жорета Николова, всеотдайна в тежката роля на опитно зайче/куче в демон експериментите на Мърт) е неомъжена, не съвсем млада жена на ръба на нервна криза, която стяга сексуалността си в строг костюм и прическа, а привързаността ù към булдога Бруно би била любима тема на добрия стар доктор Фройд.
Госпожица Фани и Бруно © фотография Атанас Кънчев
Любовната история между хора и кучета се допълва от драмата на самотен, смачкан от живота, възрастен господин (Марин Янев), който не може да преодолее смъртта на своята кучка Сара (нейният мирис е като ухание на любима жена) и вкопчено живее в спомена за нея. Всъщност това, което обединява шарената глутница "питомци" на доктор Мърт е Самотата... и отчаяните опити да бъде победена със заместители на Щастието.
В търсене на Сара © фотография Атанас Кънчев
И така, вечният въпрос за самотата в бездната на терапевт кабинета Живот (или Мърт) се вихри между два бутона Вход и Изход, на фона на песни ала Лана Дел Рей (аман), караоке хор "Дивото зове" с диригент доктор Мърт (не знам дали този сезон в Народния театър е на Шекспир, но със сигурност е на караокето) и анималистична садо-мазо терапия с ненацелен черен хумор.
You are animal not so deep inside © фотография Атанас Кънчев
И ако накрая не виете като самотно куче срещу пълната театрална луна, то значи режисьорът (набрал популярност след спектакъла Куклен дом, номиниран за Икар) Крис Шарков и актьорите са си свършили терапевт работата. Но ако виете...
В кабинета на доктор Мърт © фотография Атанас Кънчев
Гледайте Терапевтът в Народен театър Иван Вазов на Камерна сцена от 19:00 часа на 13 октомври
"Свободата е това, което правиш с това, което ти е било дадено" казва Жан-Пол Сартр и АСТ (или Асоциация за Свободен Театър) вече за втора година се опитва нагледно да го докаже като организира на принципа "от нищо нещо" фестивал за свободен театър (пълната програма може да видите тук), който тази година се случва от 14 до 18 ноември със следните герои:
Medea – 14 ноември, Червената къща – 17:00 часа / 60 мин
Съвременен танц на кризата по хореография на Мирослав Йорданов отвъд древногръцкия мит и отвъд клишетата на пърформънс изкуството – с непрофесионален танцьор (скулпторът Никола Борисов), с дебютираща танцьорка (Мирослава Захова) и със специалното участие на... жива мускусна патица.
ПроТекст 5: Навреме – 14 ноември, Софийска централна баня – 19:00 часа / 90 мин
Четири авторски миниатюри от 4 режисьора (Гергана Димитрова, Василена Радева, Петко Стоянов, Мортен К. Роесен) или как темата "време" може да бъде представена като театрално-научна лекция, филмов театър, пърформанс-четене и... мини-опера.
Черен Петър – 14 ноември, ТР Сфумато (Камерна зала) – 21:00 часа / 60 мин
Историята на един ром, която забърква фигурата на Артюр Рембо и проблемите на малцинствените групи в едно... звучи почти толкова (не)логично, колкото да срещнеш нормално публично говорене/отношение към малцинствата като цяло.
Help Me Jones – 14 ноември, клуб Jules Verne – 22:00 часа
Ню диско уейв дуото (от известно време вече и трио с Рони от Насекомикс) на Марий Росен и Константин Тимошенко ще отбележи със специален концерт първата нощ на фестивала, в която мракът ще свети за всички големи и малки мис и мистъри театрали.
И, моя любов – 15 ноември, ателие Via Negativa в Народно читалище Акад. Андрей Стоянов – 17:00 часа / 95 мин
Мултимедиен пърформанс по текстове от Библията и киносценариите Хирошима, моя Любов от Маргарит Дюрас, и Виридиана от Луис Бунюел и Хулио Алехандро – или един Мъж и една Жена в опит за възможна "любов завинаги"...
Алкохол – 15 ноември, Студио 5, НДК – 19:00 часа / 120 мин
Кривото огледало на зависимостите и независимостите в авторския спектакъл на Цветелина Стоянова-ЦВЪ по едноименния роман на Калин Терзийски и Деяна Драгоева.
Въображението мъртво си представете – 15 ноември, Ателие Пластелин – 21:00 часа / 40 мин
Моноспектакъл по кратък текст от Бекет или иначе казано – диалог между женско и мъжко тяло в условно пространство, в случая – мазе.
Отровата на театъра – 16 ноември, НТ Иван Вазов (зала Север, IV етаж) – 17:00 часа / 90 мин
Марий Росен, Валентин Ганев и компания нагледно ще показват, че театърът е едновременно смърт и живот – толкова тотален, че претендира, че не е театър.
Невидими 1 – 16 ноември, Червената къща – 19:00 часа / 75 мин
Документални истории на неходещи хора, събрани в емоционален пъзел от режисьора Неда Соколовска, които актьорите слушат и пресъздават в реално време. С други думи – за "невидимите" и техните видими проблеми.
Cadaver – 16 ноември, Червената къща – 20:20 часа / 20 мин
Когато хореографът Станислав Генадиев не танцува в гранде спектакли, изследва границите на физическия танц – този път, заедно с Мартин Пенев, миксират електрическите импулси (записани с електроди) на мускулите на тялото с гласа на танцьора, за да се стигне до вечната борба за надмощие между плътта/тялото и разума/словото.
На ръба – 16 ноември, ТР Сфумато (Голяма сцена) – 21:30 часа / 50 мин
Театър АТОМ (или Стефания Георгиева, Христо Таков и Камен Марин) представят деликатна клоунада на ръба на танца, пластиката, кукления театър и пантомимата, за да достигнат до многото лица на човешката душа.
Романс – 17 ноември, София Арсенал – Mузей за съвременно изкуство (С.А.М.С.И) – 17:30 часа / 90 мин
Спектаклите от поредицата Сънища в четири сезона на режисьора Валерия Вълчева, събрани в едно – или двете слънцестоения и двете равноденствия в компанията на Шекспир и шарена дружина от много деца, актьори и музиканти.
Да изядеш ябълката – 17 ноември, студио Suspacious – 19:00 часа / 80 мин
Ида Даниел и компания заформят джем сешън театър, без фиксирана история, но с множество въпроси с лични отговори, точно както му отива на театър без граница между публика и изпълнители.
Азамен – 17 ноември, ТР Сфумато (Голяма сцена) – 21:00 часа / 40 мин
Runabout Project (Албена Баева – интерактивен дизайн, Петя Боюкова – сценография, Стефан Дончев – технически асистент и София Георгиева и Александър Манджуков – хореография и изпълнение) преплитат тяло, дигитални технологии, хореография и глас, за да изградят отношенията между две тела (в сензорни костюми), две индивидуалности и заобикалящата ги среда в реално време.
Деволюция – 18 ноември, Столичен куклен театър – 17:30 часа / 75 мин
Импровизации с найлон, в които човекът се превръща в клоун, клоунът в примат, приматът в чувал, цивилизацията в найлон, найлонът в боклук и... така се стига до Деволюция – или как да защитим човека и човешкото от урагана на безчовечността и оскотяването.
ГогоДиди – 18 ноември, Студио 5, НДК – 19:00 часа / 80 мин
Трима актьори в Очакване на Годо, заредени с много детски рисунки и театрален джаз в две действия.
Transformability – 18 ноември, ТР Сфумато (Голяма сцена) – 21:00 часа / 40 мин
Има ли връзка между философията и съвременния танц? Да, според Вили Прагер и неговият философски мюзикъл за три души и тяхната трансформация до пълно изтощаване... или удоволствие.
