My Mir
Театър
Театър (47)
"Да бъдем или не – това се пита?" – оригиналната Хамлетова дилема е леко ремиксирана в новия римейк на Явор Гърдев на (може би) най-поставяната пиеса в света. Идеята е най-вече да бъдем режисьори на собствения си мир (вътрешен-външен)... Проблемът изниква когато искаме да режисираме и живота/света на другите около нас. Спасението идва в онзи блиц (като светкавица) миг, в точката на пречупване, в която осъзнаем, че нямаме власт над житейския пъзел от човешки съдби, нямаме контрол върху нелогичната подреденост на света.
Началото... © фотография Симон Варсано
Иначе Хамлет (всеотдаен и неуморен като пружина Леонид Йовчев) започва представлението досущ като режисьор в Народния театър – извиква актьорите на сцената, задава осветлението, изисква водна (сякаш, за да измие и пречисти драмата) завеса – ефектно и може би най-доброто сценографско решение в пиесата, наред с металния, врязан в публиката "мост към двореца", за да вкара цялото житие и битие Елсинорско в... караоке бар. Да, Адел тия дни пее на уше не само на Бонд, но и на Шекспирови герои с екзистенц дилеми. И тук, още в самото начало на спектакъла, е заявена инаквостта на Хамлет – при караокето, общо взето, пееш чужди песни на принципа "вярно с оригинала", също като да живееш чужд живот като свой собствен, но верен на общоприетите чужди канони.
Хамлет и Офелия got the Love пред погледа на Полоний © фотография Симон Варсано
Хамлет, обаче, е различен, той избира да пее "фалшиво", но със "своя глас", избира да реагира по свой (а не по общоприетия) сценарий на събитията в кралството след смъртта на достолепния му баща. Дори невинната и любима Офелия е жертва на властващия (в милата родна страна) Клавдий морал, и пее "вярно с оригинала" песни като You've Got The Love (Весела Бабинова този път не си играе с автомати и балетни палци, но пък пее добре... особено блестяща в сцената на самоубийството)... Хамлетовият сюжет е ясен на всички, акцентите в него са удебелени доволно в представлението (все едно посочени с пръст от духа на Хамлетовия баща), мерената реч е запазена... и дотук с Шекспировите канони.
Хамлет и Духът на баща му © фотография Симон Варсано
Оттам нататък започва караоке ноар кабаре ала Явор Гърдев – всепоглъщащо черно, кубинки, киберпънк костюми и естетика, препратки към герои на нашето време, оголеност на тела и нерви... екшън филм, натурален почти колкото уличен бой, комедийно преиграване с мерената реч от актьорите (царят на играта само с жестове и пози естествено е Мариус Клавдий Куркински) и... един, раздаващ се до пълно изтощение, режисьор на този абсурден като живота спектакъл, в лицето на Хамлет. Така се стига до Убийството на Гонзаго (любимият тип "представление в представлението" на Гърдев), режисирано от Хамлет, за да провокира убиеца на своя баща и визуализирано от Венелин Шурелов и хореографите Виолета Витанова и Станислав Генадиев или иначе казано – три черни като врани демони, грачещи историята, трима танцьори в психеделичен физически танц, видеокамери и вана (почти като в Марат/Сад), пълна с кръв.
Убийството на Гонзаго © фотография Симон Варсано
Да, кръв, много кръв, пот и сълзи (също като леещата се водна завеса на сцената) е коствала тази ремиксирана Хамлет версия на Явор Гърдев – според негови думи, 14 години е чакал да осъществи тази своя (и май на всеки режисьор) мечта – да застане "очи в очи" с Хамлетовата дилема, да намери нещо ново в (може би) най-поставяната пиеса в света, нещо валидно за съвременния изчерпан свят, в който живеем. Както самият той казва – "Посвещавам Хамлет на един единствен миг; на един кратък, но преломен момент; на точката на пречупване, след която никога вече не можем да бъдем себе си в разпадналия се пред очите ни свят." Може би затова той влиза в тази сериозна битка с целия си "арсенал" – всички хора, с които е работил досега, дрийм тийм от мастър сценографите Никола Тороманов, Даниела Олег Ляхова (да почива в МИР), Венелин Шурелов, стилните хореографи Виолета Витанова и Станислав Генадиев, експлозивната музика на Калин Николов и естествено, цяла орда добри актьори. Може би затова, неслучайно, неговият Хамлет прилича на режисьор, който се опитва да режисира пъзела на непоправимия свят в търсене на вътрешен мир. Всъщност тази тема го вълнува от Нощна пеперуда насам – има ли смисъл в това, което правим; ако няма, може ли да има спасение чрез осъзнаване на изчерпания смисъл; ако не можем да променим нелогичната подреденост на света, то може ли да подредим своя свят...
Клавдий в действие © фотография Симон Варсано
Може би отговорът се крие в думите на Клавдий – "Онова, което някой "иска" да направи, той "трябва" да го прави, без да бави, защото това "искам" има толкоз обрати, смени, колкото езици, ръце и случки има по света, и току-виж, тез само "трябва", "трябва" останали на нашия болник като въздишките, които уж ни носят облекчение, но всъщност ни изтощават само..."
Гледайте Хамлет в Народен театър Иван Вазов на Голяма сцена от 19:00 часа на 18 и 19 февруари, и на 18 и 19 март
Sofia Dance Week идва по-мултимедийна отвсякога – видеоинсталации като сценичен декор, кибер образи, дигитална хореография, светлинен дизайн, театър на сенките – всичко това ни очаква от 29 септември до 6 октомври (пълната програма е тук), а някои дори ще изтанцуват любовта (към танца) направо върху фасадата на НДК.
Guateque – 23 септември, фасадата на НДК (при бул. Фритьоф Нансен), 20:30 часа
© Luis Montero Garcia-Manjaron
"Танцът е вертикално изражение на хоризонтално желание" – Салоа Фернандез и Едуардо Торес от каталунската формация Delrevés се заиграват с такива крилати фрази в своя вертикален (по фасадите на сгради) танц. Любов, флирт, борба за власт, гордост, страх, саморазрушение и други социални междуполови игри танцуват във въздуха на фона на мюзикхол хитове от 70-те и видеопрожекция по стената. Повече за страстните иберо танци – на 27 септември в документалния филм Как танцуват в Испания? от 19:00 часа в Институт Сервантес.
Standards – 29 септември, зала 1 НДК, 20:00 часа
© Pierre Grosbois
Новият спектакъл на Пиер Ригал открива официално Sofia Dance Week и разпъва на сцената виртуален френски флаг, върху който танцьорите от трупата му изиграват екзистенц въпросите за свободата и индивидуалността на отделния човек, приел да бъде част от по-голяма група хора, от една нация.
Talking Head – 30 септември, зала 2 НДК, 20:00 часа
© Мichael Loizenbauer
Може ли да се изтанцува фейсбук сталкването, туитването, скайп разговорите... ? Естествено, казва австрийската мултимедийна компания Liquid Loft и дава на двама танцьори да се вихрят в цялата социо-медийна шизофрения на нашето време. Колко души харесват това?
As If (we would be) – 1 октомври, зала 1 НДК, 20:00 часа
© Tom Trambow
Човекът е мимикриращо животно или поне така изглежда в мултимедийния спектакъл на немския хореограф Щефани Тирш. Само, че докато животните мимикрират, за да запазят своя живот, човекът сякаш губи своя. Адаптиране, имитация, дегизиране, влизане от една роля в друга, раздвоение на личността... докато човек не загуби своята същност и не се превърне в страничен наблюдател на своя собствен живот.
Glitch / Bound – 2 октомври, зала 2 НДК, 20:00 часа
© Mat Hale
Спектакъл в две части на каталунската трупа Thomas Noone Dance за всички малки неизбежни грешки, които ни правят такива, каквито сме, докато търсим разбирателство, хармония и смисъл в живота.
Paris – 3 октомври, зала Люмиер, 20:00 часа
© Paul McGee
Животът в изгнание – това е акцента в представлението на хореографа Иво Димчев и танцьора Християн Бакалов – нещо, което и двамата са изживели и познават до дъно. Чувството за самота, горчивина и изолация, изтанцувано до последна капка натурализъм.
Adapting for Distortion / Haptic – 5 октомври, зала 1 НДК, 20:00 часа
© Shin Yamagata
Кибер образи, кинетично изкуство, съвременен танц, минимал техно стилистика, светлинен дизайн, дигитална хореография – японският артист Хироаки Умеда ги оплита адски въздействащо в една (по японски) съзерцателна красива картинка от две части (Adapting for Distortion и Haptic) на деградацията на съвременния човек, до пълното му изчезване/пикселизиране от света.
Jugglers Illuminated – 6 октомври, зала Люмиер, 11:00 и 17:00 часа
Чували ли сте някога ритъма на сянката? А песента на градските светлини? Всичко е възможно в този приказен театър на сенките, базиран на нереализирания филмов сценарий Динамиката на метрополисa от 1922 на унгарския артист Ласло Мохоли-Наги или иначе казано – унгарският театър Negative Varieté разказва приказка за сънуващи деца от всички възрасти.
През лятото театрите спускат завесите и излизат във ваканция, но... шоуто продължава с летни театрални фестивали като Варненско лято – за 20-ти юбилеен път този международен форум ще се проведе тази година от 1 до 12 юни във Варна и от 1 до 18 юни в София. Мотото на тазгодишното издание е ZOOM като вниманието ще бъде зуумнато върху осем български и осем международни представления. Акцентите и пълната програма на фестивала във Варна може да видите тук, а ние в лек етюд по дни ще представим спектаклите, които ще гостуват и в София.
Грозният – 4 юни, Народен театър "Иван Вазов", 19:00 часа
Сатиричното ноар кабаре на Явор Гърдев по драматургия на Мариус фон Майенбург хваща инженерът Лете в житейска и естетическа дилема между красивото и грозното, намигайки дяволито към самосъзнанието и нарцисизма на съвременния човек.
Един следобед – 4 юни, Младежки театър "Николай Бинев", 19:00 часа
Поетичен танц на един фавн (Емануел Егермонт) върху музиката от Следобедът на един фавн на Клод Дебюси и всичко това под вещата режисура на хореографа, танцьор и драматург на Пина Бауш (да, същата от филма на Вендерс) – Раймунд Хог. С него ще може и да се срещнете лично на открита лекция на 3 юни, пак в Младежкия театър.
Лекция за пет пари/ Пиеса за кравата – 5 юни, театър София, 19:00 часа
Лекцията-пърформанс на хореографа Джонатан Бъроуз и композитора Матео Фарджион влиза в диалог със структурата на легендарната Лекция върху нищото на Джон Кейдж (тази година светът отбелязва 100 години от рождението и 20 години от смъртта на революционния композитор) като едновременно отдават почит и поставят под въпрос начина на мислене в танца и пърформанса през последните трийсет години.
Франкенщайн – 8 и 18 юни, Cinema City, Mall of Sofia, 19:00 часа
Дани Бойл прави Франкенщайн с музика на Underworld – сама по себе си тази неочаквана театрална комбинация е повече от интригуваща... нещо като пресечна точка между Трейнспотинг и Беднякът милионер, само че на театралната сцена в сателитни прожекции от Кралския национален театър в Лондон.
Дориан Грей – 11 юни, Младежки театър "Николай Бинев", 19:00 часа
Дилемата на "златното момче" Дориан е превърната от режисьора Бастиан Крафт във визуален лунапарк на ужасите – завладяващ моноспектакъл, хибрид между театрално представление и видеоарт инсталация, в която актьорът Маркус Мейер виртуозно влиза в кожата на множество герои от класиката на Оскар Уайлд.
Госпожица Юлия – 12 юни, театър София, 19:00 часа
През 2012 светът отбелязва 100 години от смъртта на писателя и драматург Аугуст Стриндберг и в знак на почит на Варненско лято гостува основания от самия него театър Интима със зрелищна мултимедийна адаптация на една от вечните класики на Стриндберг.
Масата – 12 юни, Театрална работилница Сфумато, 20:30 часа
Квартет полски музиканти и актьори оперират под името Карбидо (иначе казано свободен избор) и фриволно съчетават музика и театър като превръщат една маса в уникален електроакустичен инструмент за околосветско пътешествие.
"Студено, а!" – тази лайтмотив реплика на Парфьон Рогожин може спокойно да обобщи идеята на Десислава Шпатова за това що е то Идиот 2012 – новата премиера от тазгодишния Руски сезон в Народния театър.
Студено или по-скоро ледено-страстно като в The XX-овото парче Intro, което в сценичната версия на Десислава Шпатова и Снежина Петрова озвучава един от най-важните моменти в класиката на Достоевски – рожденият ден на женщината фатал Настася Филиповна (Снежина Петрова със секси декаденс стъпка и глас в шармантно-помпозна червена рокля), която получава предложения за брак от трима претенденти с три различни подбуди – от Рогожин (ръмжащ от ревност и бесове Деян Ангелов), от Гавраила Ардалионович-Ганя (Зафир Раджаб като обсебено от парите конте) и разбира се от княз Лев Николаевич Мишкин (натурално невинен и изтормозен Ованес Торосян).
Страст на ледени кристали, така че да изкристализира една идея, както се пее и в друг The XX-ов хит (перфектният саундтрак тук) Crystalised – "You've applied the pressure to have me crystallized and you've got the faith that I could bring paradise".
Студено, та чак ледено-страстно като в клипово стилизирана гротескова адаптация на класическия Идиот (втора поред за Десислава Шпатова и Снежина Петрова), в която персонажите са схематично оковани в клишетата на своите низши страсти, които бълват като отвързани пред състрадателния поглед и разтърсваното от епилепсия тяло на княз Лев Николаевич Мишкин. И пред погледа и мъртвото, разлагащо се тяло на Исус Христос в принт репродукцията (част от добре изпипаната сценография на Юлиян Табаков) на картината Мъртвият Христос в гроба на Ханс Холбайн Младши, за която самият Достоевски казва, че "можеш да загубиш вярата си, като я гледаш".
The Body of the Dead Christ in the Tomb (1521). oil and tempera on linden wood, 30.5 × 200 cm, Ханс Холбайн Младши © Kunstmuseum Basel
А дали е случайно, че в тази съсипваща религиозната митология картина, дясната ръка на Христос показва среден пръст или просто този жест е чиста анатомична реалност, обяснена с пробождането на дланта и падането на цялата тежест на разпънатото на кръст тяло върху нея, което кара пръстите конвулсивно да се свият и само средният пръст, чиято кост поема болезнения шок от пирона, да остане в изправено, вдървено положение?
Та, историята на Достоевския Идиот е, може би, позната на всички – изгубилият (почти) всички свои роднини в Русия, княз Лев Николаевич Мишкин, се завръща в родината си след дълго (къде успешно, къде не) лекуване в клиника, в Швейцария, на епилепсията, от която страда (досущ като самия Достоевски) с една-едничка идея – да намери своето място в руското общество, да се впише в него или просто да излезе от стерилната болнична среда, която досега, заради болестта, е дишал. И да получи, може би, наследството си от няколко милиона рубли... В купето на влака, отвеждащ го до чуждия за него дом, болнавия Мишкин попада под ударите на свирепия руски студ и под дваж по-свирепия поглед на Рогожин – пълният антипод на княза, врял и кипял из тъмните дебри на руските потайности в бързото забогатяване. Именно хипотетичното наследство е това, което привлича хищното око на Рогожин и той грабва княза под опеката си в своите кръгове на интереси, за да държи под око съдбата на Мишкин. Интересите на Рогожин се ограничават до фаталната красавица Настася Филиповна, любовница на богаташа Тоцки – близък приятел на генерал Епанчин, чиято жена Лизавета Епанчина (Вяра Табакова в забавна майчина истерия) пък се оказва единствената жива далечна роднина на Мишкин. Така постепенно князът е въвлечен в къщата на Епанчини и в любовна интрига с най-малката им дъщеря Аглая Епанчина (Веси Конакчийска в хиперактивен детски чар) – сродна душа на Мишкин, поради факта, че и двамата са израснали в стерилна среда и сега диво ги зове желанието да живеят истински живота си.
Така представлението на Деси Шпатова се завихря около две антиподни двойки – Мишкин и Аглая (невинните деца на наивността), и Рогожин и Настася (демоните на самоунищожението), като това идеално лъсва в паралелната им игра на сцената – боят между Рогожин и Настася в контраст на по детски чистия флирт и смях между Мишкин и Аглая.
Нещата се оплитат като спагети, когато князът предлага брак и на Настася, и на Аглая. Идеята му е, че така ще спаси всички замесени в историята от самоунищожителните им страсти – да спре обсесивната ревност на Рогожин да притежава власт над всичко и всеки, да накара Настася да заобича себе си, а не да се мрази и да избави Аглая от наивистичните ù пориви.
За цвят, гротеска и забава в играта са вкарани и иронизираните персонажи на истеричната, префърцунена майка на Аглая, Лизавета Епанчина, Ганя, помощникът на генерал Епанчин, продаващ душата си (и ръцете си) за 30 сребърника и шутът-подлизурко, спътникът от влака на Мишкин и Рогожин, Лебедев – Владо Пенев веднъж облечен като руска циганка, друг път като изкукал чиновник, но вечно пееш с тембъра и маниера на Висоцки, руски романси (на развален българо-руски), които служат за пародиен коментар на всичко случващо се.
И така се оформя пиеса-гротеска с три основни акцента – рожденият ден на Настася Филиповна и трите ù предложения за брак, годежът-фиаско между Мишкин и Аглая и последствията от решителния избор, който князът трябва да направи между двете любими жени.
И трите момента всъщност могат да бъдат озвучени с текста на The XX-овото парче Сrystalised – "You've applied the pressure to have me crystallized and you've got the faith that I could bring paradise" – Рогожин вярва, че Раят за него ще дойде, когато притежава пари и власт над Настася; тя пък вярва, че невинността и милото сърце на княза могат да ù дадат Рая, в който тя не се чувства като курва, чукана от мъже, които претендират, че всъщност искат да я спасят от разврата; Аглая вярва, че Мишкин е сродната душа, която е чакала, за да я отведе в Рая-спасение от стерилния живот, в който са я консервирали родителите ù. А Лев Николаевич вярва (също като самия Достоевски), че идеята за прекрасния човек и Рая е възможна за всеки един идиот стига да си отвори очите за обсебващите го тъмни страсти, които водят само и единствено до самоунищожението на Човека.
Иначе в душата ще е пусто студено като на Южния полюс, дори и човек да постигне (и именно затова) онова, което желае най-силно в празното си битие. Ледено ще е, ако вярва, че греховете му ще бъдат изкупени от Христос, докато с молитва към Бога на уста извършва убийство. Ледено ще е, ако вярва, че разлагащата се ръка на мъртвия Исус му показва среден пръст, след като самия човек показва среден пръст на всичко важно на този свят – когато Рогожин и Мишкин стоят до безжизненото тяло на Настася (пътят на душата, отделяща се от тялото много красиво е изписан със сваляне на части, като обелки, на роклята на Снежина) Рогожин пита: "Княже, а ти добър човек ли си?" и Мишкин отвръща:"Понякога не съм добър."
Истината, може би, е, че тази история се е случвала и преди Христа, случва се и ще продължи да се случва без грам еволюция – просто страстите, които водят човека през живота са все едни и същи. Истината, може би, е, че във всеки от нас живее по един прекрасен Идиот, който понякога обърква конците на доброто и злото, но продължава, загърнат с вяра в доброто да пътува към гарата Рай, докато не издържи на напрежението и не слезе на гара Самоунищожение.
Студено, а!
Гледайте Идиот 2012 в Народен театър "Иван Вазов" Камерна сцена на 14 и 18 септември, и 2 октомври от 19:00 часа
Режисьор: Десислава Шпатова
Сценична адаптация: Снежина Петрова и Десислава Шпатова
Сценография и костюми: Юлиян Табаков
Асистент на сценографа: Николета Найденова
В ролите:
Княз Лев Николаевич Мишкин – Ованес Торосян
Парфьон Рогожин – Деян Ангелов
Настася Филиповна – Снежина Петрова
Лизавета Епанчина – Вяра Табакова
Аглая Епанчина – Веси Конакчийска
Лебедев – Владимир Пенев
Гавраила Ардалионович-Ганя – Зафир Раджаб
След сибирската зима, Руски сезон в Народния театър – две пиеси (Животът е прекрасен а.к.а Самоубиецът и Нощна пеперуда) от интригуващи руски автори и двама режисьори (Александър Морфов и Явор Гърдев), които са работили неведнъж в Русия и идеално познават тази необятна, руска шизо душа. И въпреки огромната разлика във времето между двете пиеси (Николай Ердман пише Самоубиецът през 1928, а Пьотр Гладилин пуска в полет Нощна пеперуда 70 години по-късно), въпреки тотално различния подход на Морфов и Гърдев, въпросът е един – спасението на отделния Човек и неговата Душа.
И така, какво се получава – българска драма на абсурда с руски прототипи в три действия:
Първо действие – тялото затвор за мойта душа е...
Имаме двама главни герои, чийто души страдат, захвърлени в "затвор" по неволя. В Животът е прекрасен безработният (да живей кризата) от две години Семьон Семьонич (Камен Донев) е осъден на вечен битовизъм и варена наденица, окован сякаш завинаги във веригите на съвместния живот с изтерзаната си женица Маша (Рени Врангова), досадната тъща (Светлана Янчева) и съседите в общата комуналка, смърдяща (усеща се наистина) на пране, пот, пръдня и манджа, докато Душата му иска да свири на боен бас (демек туба) и мечтае за концертни зали.
Животът е прекрасен фотография © Фелия Барух
В Нощна пеперуда пък, редник Николай Коля Лебедушкин (Весела Бабинова) е окован против волята си (опитал всячески да отърве военна служба) във военен гарнизон (смърдящ на близкия свинарник) в пустинния Север, "там, откъдето започва вечният мраз", докато Душата му на артист (не на убиец) мечтае за театралната сцена, за поезия, балет и... въобще за Изкуството.
Изходът – Семьон Семьонич използва убеждението на останалите в неговото желание за самоубийство, за да изживее музикалната си мечта или... поне да се почувства важен и значим "30 минути преди смъртта". Коля Лебедушкин пък се превръща мистично в жена, за да се спаси от гаврещата се с него военна служба или... поне, за да превърне гарнизона в театър, където да напише и изиграе гениалната драма на живота си, досущ като по Шекспир – "светът е сцена и всички ние сме актьори на нея".
Нощна пеперуда фотография © Симон Варсано
Второ действие – Изкуството... изкуството ще спаси....
Драмата е налице – българинът е затънал до шия в битовизми и пол(ов)итически трансформации, а Душата му (като на Семьон Семьонич и Коля Лебедушкин) плаче, може би, за Изкуство, което поне за миг да го накара да се почувства Човек. То не бяха кастинг риалитита, шоута за таланти, денс и арт конкурси... човек ще си каже, че всеки втори у нас иска да бъде артист или поне псевдо "звезда" под прожекторите... И двата спектакъла наистина се заиграват иронично с артистичните пориви и мечтите за арт живот, но... бачкатора, дребната душица Семьон Семьонич бързо разбира, че тубата/Изкуството не е за всеки и решава да посвети живота/смъртта си на "по-висша цел" – мечтите за признание на Другите. Редник Коля/Наталия Лебедушкин/а от своя страна, отдавна е твърдо решен да се посвети на Изкуството, както суровите воини от великата руска армия са готови да отдадат живота си за родину.
Хубавото и на двата спектакъла е, че в главните роли Камен Донев и Весела Бабинова отдават сърцата си за Изкуството.
Животът е прекрасен фотография © Фелия Барух
И докато в Животът е прекрасен, Морфов залага на проверените усет за абсурда и комедийна класа на Камен Донев (страхотни гегове и импровизации с моментите на самоубийство, смислени закачки с публиката, танци, "свирене" на туба), то в Нощна пеперуда Гърдев рискува с третокурсничката от НАТФИЗ Весела Бабинова, но докрай оправдано – същинска хала на сцената, която разглабя и сглабя автомати за секунди, танцува класически балет, поема тежки плесници и стопля сърцата, дори "там, откъдето започва вечният мраз".
Нощна пеперуда фотография © Симон Варсано
Точно в подхода на Александър Морфов и Явор Гърдев е и най-голямата разлика между двата спектакъла, които иначе използват сънищата и танците за прокарване на основната идея. Морфов впряга целият мега зрелищен арсенал от въртящи се сцени, проектори, осветление, вентилации, изпускащи зловонни миризми, фургони, барбекюта, оркестри и простряно бельо по балконите на Народния театър, с огромен актьорски състав, за да изгради умело атмосферата на гранде битова комедия на абсурда, в която всички (освен жената и тъщата) искат от Семьон Семьонич да се самоубие (да бъде техен глас) в защита на техните прозаични, псевдо идеали. В същото време, само с гласа на Наум Шопов (посмъртно, да почива в мир) в началото, с минимум актьори, сценография и осветление, свързвайки хитро два изконни руски символа (армията и балета) с персонажи от Шекспировата драма Отело, Гърдев гради интимна полярна драма на абсурда, в която Коля/Наталия Лебедушкин/а се жертва (като Дездемона) в защита на идеята, че няма нищо по-голямо от Изкуството/Любовта, което променя човешките животи.
Нощна пеперуда фотография © Симон Варсано
Гърдев стига още по-далеч – докато полковник Андрей Исаевич Кинчин (страхотен Михаил Билалов) и Коля репетират Отело на сцената на гарнизона (нещо като театър в театъра), тогава сякаш Гърдев пита задочно самия себе си и актьорите си за смисъла на Изкуството въобще и мястото им в него с иронични препратки от споровете на двамата герои като "сцената и залата с публика пълна, а душата празна".
Трето действие – Тъжната истина...
... е, че "някога хората са умирали за идеите си, а сега хората, които имат идеи не искат да умират, а тези, които искат да умрат – нямат идеи", както казва представителят на руската интелигенция (героят на Руси Чанев) в Животът е прекрасен. Истина е и, че когато, през 1928-а, Николай Ердман пише Самоубиецът (поставена от Морфов със заглавието Животът е прекрасен), едва ли си е представял, че това ще бъде единствената му пиеса, а той цял живот ще бъде преследван заради идеите си и дори заточен в Енисейск, заради момента, в който преди смъртта Семьон Семьонич, от пиянски непукизъм, звъни в Кремъл и псува Властта до девето коляно. Истина е и, че хората, които плащат на Семьон Семьонич да се самоубие в защита на техните псевдо идеали, биха платили и на някой друг да живее живота вместо тях, защото са празни, мъртви души.
Животът е прекрасен фотография © Фелия Барух
Истина е и, че такива пълни с живот и идеи хора като Коля/Наталия Лебедушкин/а, досущ като нощните пеперуди, ще бъдат унищожени именно от това, което най-силно ги влече – светлината/Изкуството, но не и преди да разкъсат пашкулите, в които живеят и най-скованите от мраз, студ и (армейски) правила души.
Истина е и, че всичко може да се окаже просто един сън, както е накрая при Семьон Семьонич, та да се събуди Душата му за прозрението, че Животът е прекрасен когато се бориш за него, а не за варената наденица. Истина е и, че сънищата (очарователно хореографирани в Нощна пеперуда от Виолета Витанова и Станислав Генадиев) могат да се превърнат в смъртна реалност, но дори тогава ще можеш да се изсмееш пред лицето на Смъртта и да завъртиш с нея лебедов танц, защото Изкуството те е научило да се смееш и живееш.
Нощна пеперуда фотография © Симон Варсано
Гледай Животът е прекрасен в Народен театър "Иван Вазов" Голяма сцена на 16 и 17 декември от 19:00 часа
Режисьор: Александър Морфов
Сценография: Никола Тороманов
Художник на костюмите: Марина Додова
Музика: Асен Аврамов и мюзикхол оркестър "Разкърши се" – Веселин Веселинов-Еко, Румен Александров, Нивилиян Гемиджев, Николай Темнисков, Данаил Тотев
Хореограф: Ивайло Иванов
В ролите: Камен Донев, Рени Врангова, Светлана Янчева, Албена Колева, Пламен Пеев, Руси Чанев, Стефания Колева, Биляна Петринска, Валентин Танев, Теодор Елмазов и много др.
Полети с Нощна пеперуда в Народен театър "Иван Вазов" Камерна сцена на 12 и 13 януари от 19:00 часа
Режисьор: Явор Гърдев
сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова (да почива в МИР)
музика: Калин Николов
хореография: Виолета Витанова и Станислав Генадиев
В ролите: полковник Андрей Исаевич Кинчин – Михаил Билалов
редник Коля Лебедушкин –Весела Бабинова
капитан Багаев – Христо Петков
старши лейтенант Ювачов – Йосиф Шамли
военен лекар майор Морозов – Сава Драгунчев
и специалното гласово участие на Наум Шопов (МИР на праха му)
