Home / Рубрики / mix:mir
A+ R A-
mix:mir

mix:mir (52)

Вторник, 17 Февруари 2015г. 12:00ч.

MIR 27 | Ramsey Hercules

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Може би го познаваш като Данте а.к.а Бирата от Phuture Shоcк, може би си слушал неговите едити на винтидж диско класики и авторски издания от лейбъла му Stere0por, може би, неведнъж, е връщал бугито в ежедневието ти с нет радиото Boogie.FM или в магазина за плочи Boogie Exchange – е, в живота винаги има място за екстра буги и именно това ще осигури Ramsey Hercules при изявите си в новата клубна серия NightLive и на фестивала Horizon (7-13 март, Банско), докато си говорим за бугито като начин на живот, винил рециклирането на винтидж класики, Moodymann и...

 

 

Защо точно Ramsey Hercules?

Заради предни мои изяви в хип-хоп средите като Ramsey Euro и Дани Долара. Впоследствие закупих един контролер на марката Hercules... и ненадейно дойде екзотичното Ramsey Hercules.

 

Ramsey Hercules е известен най-вече с едити на прашни диско класики. След Phuture Shоcк и куп други проекти кое провокира този диско завой в музикалните ти приоритети? Къде намираш красотата в рециклирането на този винтидж саунд и какво те отличава от куп други диджеи и колективи, които издирват и дават нов живот на диско класики?

Този завой може да направи всеки, ако седне и чуе оригиналите, от които повечето (да не кажа всички) съвременни парчета са "сглобени". Едитирането е доста деликатен процес, ако се цели подобрение на въпросното парче. Ремиксирането вече е друга работа и включва използването на всички писти от записа, така наречените Original Stems. Относно едитите, които аз правя... първото нещо, което "гледам" е колко това парче, трак, произведение е едитирано и ремиксирано. Ако във въпросните едити има някой, който и аз мога успешно да ползвам (за пред хора) го пускам него и не се занимавам. Ако парчето, обаче, има да речем 1-2 хаус ремикса и само е "зацапано" се опитвам да спазя добрия дух на едита и да чуя какво ще стане. Най-много се радвам, ако е "рядко" парче, което почти никой не е чувал преди.

 

Манията към винтидж диското доведе и до създаването на нет радиото Boogie.FM? За какво се бори Boogie.FM, как искаш да се развие този проект и въобще, има ли достатъчно буги в живота ни?

Boogie.FM се бори вече 3 години да не спира 24/7, какъвто е и слогана: We Boogie 24/7 аnd Don't Talk About It! – от тук става ясно, че е само нонстоп музика, без никой да чете на хората за тоя и оня изпълнител от Уикипедия и Google. Относно количеството на качественото Boogie – всеки сам избира! Няма случаи на предозиране... поне засега! Факт, който ближни до мен хора споделят е, че :"Денят в офиса минава неусетно, поклащайки се на стола"...


Хубаво е, че освен едити, издаваш и авторска музика под името Ramsey Hercules... Днес по-лесно ли е да издаваш авторска музика в България, отколкото преди 10 години, например? Кои са основните проблеми пред български лейбъли, като твоя Stere0por, когато искат да издават авторска музика на физически носители – било то на винил, или на дискове?

"Да издаваш" вече е малко относително понятие в наши дни. Най-важното е да има "продукт" за издаване (поне според продуцентите). Някои хора искат да издават музика и идеи, родени в процес било то на репетиция, на джемсешъни или най-просто вдъхновение! Колкото повече присъства мотото "трябва", толкова повече истинският Артист натурално и вътрешно (понякога подсъзнателно) се обявява против това.

Докато някои хора умуват по 4-5 години как да се свържат с тази и онази компания, която да им продава "продукта" музикалните тенденции се променят и въпросния албум, клип, парче вече са остарели. Винил, CD, ако ще и на магнетофонна ролка, човек може да издаде албум или сингъл – това не е проблем. Проблемът е в разпространението и в очакваните дивиденти. Няма проблеми за БГ лейбълите... всичко е цветя и рози!

 


Има ли някое конкретно парче, което се гордееш, че си записал и можеш да кажеш за него: "Това е! Това исках, когато започнах да правя музика"?

Засега няма такова парче, надявам се да няма и в бъдеше. В момента, в който това се случи най-вероятно човек губи интерес... Но ще ви кажа, ако се случи и ще пратя линк :)

 

Винтидж диско класиките, с които работиш са издавани на плочи, така че няма как да не бъдеш фен на винила, но в този непрекъснат спор дали наистина има бум и завръщане на винила с големи продажби не е ли по-значим въпроса, че не толкова видът на носителя е важен, а по-скоро вида на музикалното послание, което носи?

Да, точно така е. Реално, водещо е съдържанието! Завръщането на винила е факт в определени среди. Хората от социалните медии, които постват котенца драскащи плочите с ноктенца, докато се въртят на грамофона по-скоро пречат на нормалните потребители на този формат. Те, реално, нямат много общо с тази работа, нямат плочи и грамофони, но имат желание да са част от винил културата. Та, тяхното споделяне на "Vinyl is Back" само помага цените на плочите да скачат нагоре. За някои това е добре, за други не толкова. Друг е въпросът, че някои неща се намират само на винил. За звука на плочата нищо няма да казвам... всеки чува различно!

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Нито едното, нито другото. Имам плътен глас и съм забелязал, че ако говоря спокойно и с ентусиазъм хората се заслушват... все едно съм разказвач в някоя класическа приказка. Така жъна най-много успех :)

 

rhsax


Неотдавна, беше част от проекта Roller Bounce (ще има ли нови издания), който доста се доближава като концепция (превръщането на клуб в пързалка за кънки) до Soul Skate, прочутата серия партита, организирани на ролкови кънки пързалки от Moodymann и неговия лейбъл... какво би попитал Moody, ако се срещнете на тазгодишното издание на фестивала Horizon и въобще, какво знаеш и какво очакваш от този фестивал?

Силно се надявам да има още Roller Bounce партита, преговаряме за място (с гладък бетон)! Soul Skate е нещо много голямо, няма как да се мерим с него... Имам приятели, които карат кънки всеки ден в парка, те най-много се забавляват на тези събития, тяхна беше и идеята.

Силно се надявам и да се "видим" с Kenny Dixon Jr. на тазгодишното издание на Horizon. Ще нося първия му албум на плоча и ще го помоля да го подпише така: "To Ramsey Hercules... My Best Friend Ever":) Нямам очаквания и не знам кой знае колко... излизам, пускам Boogie и това е! Иначе отивам заради Moodymann!

 

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Дали са актуални парчетата, дали не е прекалено vintage, дали ще звучи "различно" като цяло...

 

В дневника на Ramsey Hercules следващите няколко месеца са отбелязани като... ?

Следващите няколко месеца ще са екстра с тенденция към най-добре (както винаги)... малко NightLive, малко Horizon...

 

Парти девиз за финал?

#BoogieON!

 

1. Kool & The Gand – Funky Stuff (C.J. Soulman Edit)

2. Eagles – The Fast Lane (Rayko Edit)

3. JJ Cale – Money Talks (Hansi Edit)

4. George & Glen Miller – Touch Your Life, Touch The Sky (Tonton Decibel Edit)

5. Jackson 5 – I Want You Back (Dimitri From Paris/Super Heavy Funk Brakes Remix)

6. The Police – Voices (Common Sense/Superbreak Edit)

7. Roundtree – Get On Up (Brevil Version Edit)

8. Azul Y Negro – Mar De La Tranquilidad (Rayko Edit)

9. Sex O'Clock USA – Baby Come On (The Noodleman Rework)

10. Crystal Waters vs Beastie Boys vs White Stripes vs Wale – Gipsy Flute Army (Bandmaster Edit)

11. Claudia Barry – When Life Was Just A Game (Peech Edit)

12. Five Special – Do It Baby (Brevil Edit)

13. Flakes – Ready For You (DJ Mila Edit)

 

Сряда, 10 Декември 2014г. 12:00ч.

MIR 26 | The Science

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

The Science са Мартин Soulslept и Нино Гомес – диджеят/продуцент (Soulslept) и гласът на не една и две бг инди рок банди (Гомес) заедно изучават законите на науката за дъб-ноар-трипхопа – както в предстоящото им дебютно ЕР (основа и на ексклузивния им mir-logo-black-50x25подкаст), така и на живо (The Science излизат преди GusGus този четвъртък), но за всичко най-важно от The Science бийт каноните разказва Мартин Soulslept...

 

 

Защо The Science?

Защото The Science е извън причината и следствието. По-скоро The Science е причината зад всички причини.

 

Кое е най-важното нещо в света на The Science?

Вибрацията, на който и смислов слой да го погледнеш.

 

И двамата имате доста шарен и различен музикален бекграунд, как решихте да обедините сили?

Не беше решение, а стечение на обстоятелствата. Преди години, през 2009, записахме парче на име Monolith с доста по-различно звучене от сегашното ни, съответно го пуснахме и на един ремикс конкурс на Bonobo, където финишира на първо място по гласуване на слушателите. Стана ни ясно, че един ден ще узрее момента, в който ще работим заедно, но първо трябваше да мине време.

 

Скоро издавате дебютно ЕР, с какво ще запомните създаването и издаването му?

Единственото, което можем да споделим относно EP-то е, че формата му ще е толкова свободна, че дори и ние все още не сме сигурни какъв ще е завършения му вид, независимо, че ни диша във врата. Може би ще го запомним именно с това каква изненада ще е за нас и за слушателите.

 


Концентрирате се в live представяне на своята музика, а за кратко време подгрявате две коренно различни музикални изживявания като The Bug и GusGus – всеки път различно ли подхождате към концепцията си за live пърформанс и кое е най-важното в него?

Концертите са нещо производно от основната идея на The Science – те са нещо динамично, зависещо до голяма степен от провокацията на мястото, момента и хората. Самият ни модел на работа се изменя ежедневно, а оттам и цялостното изживяване на live. Гарантирано е това, че всеки път слушателят ще чуе нещо ново и различно.

 

Има ли някое конкретно парче, което се гордеете, че сте записали заедно и можете да кажете за него: "Това е! Това исках, когато започнах да правя музика"?

Далеч сме от момента да сме доволни до такава степен от така наречения краен продукт. На този етап сме доволни от процеса на създаването му, но имаме да вървим още много, защото сме взискателни към това, което целим.

 

Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?

Идея имахме, както и конкретна история, но няма да я опишем с думи – нека слушателят я чуе на по-дълбоко ниво от думите.

 

science

фотография © MIR


Утопично погледнато, ако в едно общество от слепи живее само един зрящ човек, то дали познанието и науката на сетивата, които той притежава могат да послужат или да въздействат на живота на слепите?

Ще отговорим по този начин – ако човек се роди и живее цял живот в пещера, то тази пещера е цялата Вселена за него. С други думи, откъде да е сигурен дори и зрящият човек, че е зрящ?

 

В дневника на The Science следващите няколко месеца са отбелязани като... ?

Запис на дългосвирещ албум.

 

 

Вторник, 01 Юли 2014г. 00:46ч.

MIR 25 | Stephan Panev

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Той има много имена за своята обсесивна бийт страст – Stephan Panev, Females, Define One..., но ако поискате от Стефан Панев да дефинира музиката, която прави, може би, отговорът ще дойде с Night Shift Cases – името на третия албум в неговия богат рилийз актив, в което са закодирани калейдоскоп истории като Restless (ексклузивният трак в микса и първи жокер от очаквания през есента Night Shift Cases), за да изгрее на хоризонта идеята, че "There's no Party like the Afterparty"...

 

 

Кое е най-важното нещо в света на Stephan Panev?

Семейството, приятелите и приятните моменти, изживяни с тях.

 

Какво се промени в отношението ти към музиката и концепцията ти за създаване на авторска такава от деня, в който записа първото си парче до днес?

Подходът ми към последното и към първото парче е абсолютно еднакъв – винаги съм правил музика, която да ми доставя удоволствие. Това, което се промени е, че с времето изградих внимание към детайла. Днес ми отнема много повече време, за да завърша проект.

 

Широкоскроен си – имаш проекти в различни стилове и жанрове от електронния спектър с различно име за всеки от тях – как си избираш алтерегото според музиката, която правиш...? Защо точно Define One, защо точно Females...?

Всичко произлиза от това, че обичам да експериментирам. Stephan Panev винаги ще остане основната ми цел, но когато покрай друг проект задълбая в нов стил се разнообразявам и научавам нови похвати. А защо точно Define One или Females, не мога да отговоря... обикновено когато започвам нов проект първо измислям името.

 

 

Как би завършил поговорката – Стефан Панев името си мени, но... никога?

Колкото и банално да звучи – нрава. Непрекъснато гледам да се развивам и да еволюирам, но въпреки това не изневерявам на себе си и собствените си виждания.

 

Кои и какви са Night Shift Cases, за които става дума в едноименния албум, който подготвяш?

Night Shift Cases са всички онези нощи прекарани с приятели и музика. Процесът на работа беше доста различен спрямо предишните ми проекти. Още от самото начало знаех, че искам да направя албум с музика, която да мога да пускам в сетовете си. За разлика от предишния ми албум Where Do We Go From Here?, в който до голяма степен експериментирах, тук заложих на звука, на който наблягам когато се изявявам като DJ.

 

Имаш и нов лейбъл KOMPONENTIкакви са компонентите и идеята, която стои зад него?

KOMPONENTI стартира като лейбъл в началото на миналата година, като идеята беше да издавам по-тежките си техно проекти през него. Днес е много повече от лейбъл – превърна се и в криейтив студио, което приюти много и интересни проекти като FreeRiderz и Items & Things. Обемът на работа стана такъв, че в момента не можем да стигнем до издаването на нова музика, но и това предстои да се случи през есента.

 

Има ли някое конкретно парче, което се гордееш, че си записал и можеш да кажеш за него: "Това е! Това исках, когато започнах да правя музика"?

Не мисля. По принцип съм доста критичен към собствените си продукции и поради тази причина едва ли някога ще създам перфектното парче.

 

През годините си изпитал всички плюсове и минуси на създаването на електронна музика в България – пробвал си правенето на видеоподкасти, промо видеа, тийзъри, издаването не само на ЕР-та, но и на цели албуми, колаборираш активно и с други български артисти... – какъв е пътят за истинско развитие на българската сцена, какво би искал да промениш, да подобриш...?

Нужни са повече хора, които да са готови да експериментират и да предоставят на публиката нови и различни неща. Аз лично, за един доста дълъг период от време, се бях откъснал от сцената ни, но сега се завръщам с нови сили и се опитвам да бъда един от тези хора.

 

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Да казваш.

 

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Първоначалната ми идея беше да направя запис на някой от афтърите, които организирам, но тази идея не се осъществи и в крайна сметка записах микса сам и поради тази причина е изграден от музика, която харесвам, но не винаги имам възможност да пусна.

 

В дневника на Stephan Panev следващите няколко месеца са отбелязани като... ?

Лято изпълнено с приятни емоции. Като работа ми предстои подготвянето на албума за издаване през есента.

 

Парти девиз за финал?

There's no Party like the Afterparty.

 

 

01. Voices from the Lake – Iyo

02. Stereociti – Water Strider

03. XDB – Ganivon

04. Borrowed Identity – Ruhephase In D-Moll (feat. Mechanical Soul Brother)

05. Doubt – Vertigo

06. Stephan Panev – Restless (unreleased)*exclusive

07. Gunnar Jonsson – Relationer

08. Dinky – Almonds

09. Peter Kruder – Law of Return

10. Etcher – Polytom Dusk

11. Function – Disaffected (Ben Klock Remix)

12. Marcelus – Savage Pattern

13. Conforce – Vulcan

14. Benedikt Frey – Geranos

 

Понеделник, 17 Февруари 2014г. 08:22ч.

MIR 24 | Qaseo

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Някои го познават като Димитър Василев, повече го знаят като The Bulgarian/Dr. Shade, а трети ще слушат за него под името Qaseo... Живял дълги години в Южна Африка, Димитър отстрелва жанровете в музиката като на сафари и в богатата си трофейбийт колекция има куп соло продукции, ремикси, едити, колаборации (като албума Alpha, издаден в ЮАР под името Tone Deaf Junkies), а сега ще направи и своя Qaseo дебют на фестивала Horizon (8-14 март, Банско), затова докато разцъквахме бордърбийткроса в музиката си поговорихме за някои важни неща относно...

 

 

Защо точно Qaseo? И как The Bulgarian се превърна в Qaseo?

The Bulgarian беше тази част от живота ми като музикант/продуцент, с която един вид пораснах. Имах успехи, да, но също така и грешки. Твърде много се бях асоциирал с един стил, наречен Fidget, който се измени (от тип Jacking House с малко електро елементи до някакъв мега-рейв с дъбстеп елементи) и внезапно се превърна в мръсна дума. Така и не успях да се разгранича от него и минаха една-две години, през които търсех себе си. Сега мисля, че съм се намерил отново. Музикално не съм бил толкова вдъхновен да правя музика от много време насам, а съм намерил и някаква стабилност в живота като цяло. Та затова реших, че трябва да се започне наново. Нов стил музика, нов псевдоним. Не съм първият артист, който прави това и няма да съм последният.

А защо точно Qaseо? Ами исках да е нещо лесно, но пък и уникално и все пак концептуално да има нещо общо с музиката. А музиката е хаус и техно с по-"oldschool", "underground", аналогова естетика, и Qaseo ("касио") звучи като Casio.

 

Кое е най-важното нещо в Qaseo света?

Да не се увличам по някакви трендове, а просто да правя музиката, която ми е в душата. А оттам вече, който иска да я харесва. Важното, на първо място за мен, е да е нещо истинско. Така че например няма да видите никога MetallicaThe One (Qaseo's Trap Remix bootleg:))...

 

Живял си дълги години в Южна Африка... какво те накара да се върнеш в България? Какво мислиш за желанието на всеки трети да напусне България... и въобще, на електронната сцена днес, има ли значение къде живееш и продуцираш, за да постигнеш пробив, успех...?

Лично за мен, точно музиката беше главната причина да се върна в Европа. В ЮАР тогава още нямаше световно по футбол и Die Antwoord, а да не говорим и за почти несъществуващия интернет. В България си имах някаква база (плюс голяма част от семейството ми) и също така сме с една от най-добрите интернет връзки в света, което отговаря на друга част от въпроса: можеш отвсякъде с достъп до летище (и евтини полети) и добър интернет да правиш музика. Друг въпрос е вече на локално ниво каква подкрепа ще имаш, какъв досег до други хора със сходни интереси към музика, тоест какви ресурси ще имаш.

В България малко страдаме от това, че сме малък народ и то с много комплекси. Хем от една страна половината хора слушат чалга и остават примерно 50-100 души общо в голям град като София, които биха се изкефили на един определен стил електронна музика. Хем пък същевременно, ако няма някакво чуждо име на плаката, хората не искат дори и 5 лева да дадат за вход. И от друга страна, клубовете ти искат някакви пари предварително, за да направиш парти, а ти няма как да си ги избиеш тези пари.

Повечето хора, които се занимават тук с организирането на партита и подобни ивенти, го правят през свободното си време, а през деня ходят на работа както всеки друг. Реално е доста трудно и скъпо да се организира нещо интересно тук, а и после ще има хора, които ще мрънкат за цената на алкохола или че не са ги пуснали с раница в клуба или нещо подобно и остават само по-младите с най-много ентусиазъм и енергия (но не и опит) или хора с връзки и спонсори (за които трябва партито да е нещо по-комерс). После що нямаме достатъчно готини събития и все каним едни и същи диджеи...

 

Обичаш колаборациите, работиш и с вокалисти... кой е пътят, според Qaseo, за развитие на българската електронна сцена и на българските бийт продуценти като цяло?

Това следва малко от отговора на предишния въпрос. Точно това, че трябва да спрем да гледаме един на друг като на конкуренти и да се дърпаме взаимно надолу. Трябва да си помагаме и да работим заедно, така или иначе сме твърде малко такива хора тук... дали се кефиш на дийп хаус или на хард техно, или на бийт, или глитч-хоп – все тая – нека сме като англичаните или французите, които много внимават да се подкрепят взаимно и да спрем да гледаме само в чужбина за таланти.

 

Какво си чувал за фестивала Horizon и какво би искал да чуеш/видиш на второто му издание през март?

Чувал съм доста, но тази година конкретно има много артисти, които уважавам и задължително ще подкрепя, като например KiNK, Catz & Dogz, Zed Bias и т.н. И най-вече се радвам, че се случва нещо такова в България, с артисти, които не са издавали най-великите си неща преди 10-15 години.

 

Има ли някое конкретно парче, което се гордееш, че си записал и можеш да кажеш за него: "Това е! Това исках, когато започнах да правя музика"?

Мисля, че ако си артист в каквато и да е сфера и стигнеш до такова заключение, е време да се откажеш.

 

qaseo-4

 

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Най-вече исках на човек да му се танцува, докато го слуша! След това исках да е малко като разказ или гледане на добър филм и затова започва по-леко и весело, след което задълбаваме в интригата и дори на моменти може да става леко страшно, но после идва развръзката и всичко приключва позитивно.

 

Какво и кой те интригува и провокира в електронната музика днес?

Позитивно казано: Вижте траклиста просто:) Също така ми харесва сегашната революция с малки и евтини аналогови машинки. След близо 15 години правене на музика, почти изцяло само със софтуер, сега започвам да си изграждам студио с аналогови синтове, дръм машини и един куп плочи на пода. Това ограничение, което имаш от един аналогов синт, те кара да се фокусираш много – няма preset-и, няма много избор, а и си е друго нещо да имаш физическо бутонче или врътка, която прави само едно нещо!

Също така ме радва много (но не и кредитната ми карта), че сериозно се връщат плочите. Наскоро четох някъде, че за 2013 има 30% увеличение на броя плочи, издавани или купувани, спрямо предишната година.

Негативно казано: EDM и Beatport Топ 100... просто нямам думи.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

И да шепнеш, и да крещиш, все тая. За жалост в нашето общество, в момента, май най-лесно става с пари и връзки. Но ако ги нямаш, най-добре е просто да си верен на себе си и никога да не се предаваш. Оттам нататък е просто важно да усетиш, когато ти се появи някоя добра възможност и да не я изпускаш.

 

Какво пише в Qaseo дневника за следващите няколко месеца?

Първо малко почивка и някое и друго парти в ЮАР за две седмици, а после директно на Horizon, за което нямам търпение и очаквам да е доста забавно. После мисля да се позаключа известно време в студиото и да понапиша още нови парчета!

 

Парти девиз за финал?

Много бас и танци!

 

 

01. Qaseo - Zero To Nine

02. Andre Kronert - Shock Leader

03. Nina Kraviz - Love Or Go (KiNK Mix)

04. Sly One - Warm Red

05. Huxley & Shenoda - I Don't Know

06. Qaseo - Godfist

07. Kode 9 - uh

08. L-Vis 1990 - Ballad 4D

09. Literon - Knob Exploitation

10. Aphex Twin - Windowlicker (Run Jeremy Edit)

11. Wraetlic - Scunner (Jon Convex Refix)

12. Untold - Caslon

13. Blawan - Grafter Gets A Home

14. Zed Bias & Paleman - Furrball

15. Dusky - Careless

16. Qaseo - Null Value (Stripped Version)

 

Понеделник, 16 Декември 2013г. 00:45ч.

MIR 23 | Nick Nikolov

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

В края на всяка година всичко живо обръща поглед към миналото/изминалата година, затова ние ще погледнем към бъдещето/следващата година – там ни чака Nick Nikolov за второто си поред участие на фестивала Horizon (Банско, 8-14 март 2014). Може би познавате Ник като част от резидент триумвирата на Elevate парти задругата, може би сте слушали неговите издания за гранде хаус лейбъла Liebe Detail, може би знаете, че Ник е само на 20 години и бийт бъдещето е пред него, но не знаете...

 

 

Кое е най-важното нещо в света на Nick Nikolov?

Хората, с които се обграждам от една страна и от друга, идеята, че искам това, с което се занимавам, да е смислено. Рядко ми се получават нещата, ако правя нещо, в което не вярвам или го правя заради грешните причини – без значение дали е музика или нещо друго.

 

Какво остана от Surrealism (дуото ви с Калин Тодоров), когато започна соло проекта си? И как всъщност музиката влезе в живота ти?

В интерес на истината, започнах соло проекта си известно време преди Surrealism. Тогава издадох едно EP в колаборация с 16 Bit Lolitas и разни други парчета – общо взето, това бяха първите ми опити да се занимавам сериозно с електронна музика. След периода ми с Калин, отново започнах да правя музика под името Nick Nikolov.

Иначе музиката навлезе доста естествено в живота ми. Голямо влияние върху това, което слушам, имаха родителите ми. Немалко бяха моментите, когато попивах от компилациите на Miguel Migs (и повечето артисти от лейбъла му Naked Music), на Ben Watt и други, на задната седалка на колата ни. Когато ми подариха първия MP3 плеър, бил съм сигурно на 10, нямах търпение да сложа Daft Punk албума Homework на него и да не махам тапите от ушите си. Честно казано, трудно ми е да се сетя наистина откъде започна всичко, но покрай популяризирането на DJ културата по това време, както и многото електронна музика, която слушах, ми се струваше забавно, почти като игра, да започна да се занимавам с това. Не ми отне дълго време да се докопам до разни програми. Забавно е, че най-първите ми опити бяха на една Steinberg дръм машина, в която имаше само семпли от старите Roland модели – TR909, TR808 и може би TR707, не си спомням вече.

 

В контраст с българските артисти, които дълго време диджействат, докато започнат да издават собствена продукция, ти започна с продуцирането – по-добрият вариант ли е това, според теб, и как се стига, всъщност, до договори с лейбъли като Liebe Detail? И колко голяма е границата между диджея и продуцента на електронна музика днес?

Има го момента, в който много диджеи, известни и не толкова известни, започват да инвестират време и пари в продукция с цел увеличаване на участията си. Но за мен тези две неща са толкова директно свързани. Винаги съм правил и ще правя музика, защото обичам да го правя. Ако впоследствие се случи така, че хора, които харесват музиката ми, искат и да ме поканят като диджей – още по-хубаво! Просто, не това стои в основата. До договори с хубави лейбъли се стига много трудно и доста често се нуждаеш от приятели, които да ти подадат ръка. А що се отнася до границата между диджея и продуцента – най-вероятно тези две дисциплини вече са по-тясно свързани, отколкото са били преди 10-15 години.

 

Има ли някое конкретно парче, което се гордееш, че си записал и можеш да кажеш за него: "Това е! Това исках, когато започнах да правя музика"?

По-скоро не. Идеологията ми не се състои в определна крайна цел. Всяко парче има своето значение за периода и обстоятелствата, в които съм го направил. Тогава съм имал такава идея, такива цели, съответно съм гонел някаква естетика. С някои парчета успявам да постигна до някаква степен, това, което искам, с други – не толкова. Но оттам нататък продължавам само напред.

 

 

Учиш и живееш в Лондон – така по-лесно ли е да следиш тенденциите и да създаваш контакти в електронната сцена или това няма никакво значение? И наистина ли винтидж jungle саунда е завладял всичко живо на UK електронната сцена или...?

Уча Sounds Arts & Design. Със сигурност има огромно значение къде живееш. И това не се отнася само за музика. Лондон е град, в който всяка ниша си има своята сцена. Общо взето, градът ти дава перспектива, както никъде другаде. Относно саунда в момента... не знам за джънгълa, но гериджът направи голямо завръщане под различни форми, а дийп хаусът се комерсиализира до някаква степен, естествено, след успеха на Disclosure. Един от интересните феномени е как много bass продуценти свалиха BPM-a и преминаха към хаус и техно. Но трябва да призная, че не следя чак толкова отблизо всички трендове, така че картината, която описвам със сигурност не е пълна.

 

Участва на първото издание на Horizon фестивала – кои са плюсовете и минусите, какво би трябвало да се промени/подобри на този фестивал? И защо се връщаш за второто му издание през март?

Мястото, атмосферата, музиката и комбинацията от всички тези неща прави фестивала изключително атрактивен. Един от неуспехите на първото издание беше, че привлече предимно хора от Англия и не толкова от България. Тази година лайнъпа е по-разнообразен, така че се надявам и хората да го последват. Иначе съм оптимист. Завръщам се, защото се чувствам късметлия да бъда част от страхотния лайнъп и мисля, че Horizon има своето светло бъдеще.

 

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Идеята зад микса е същата, каквато стои зад всички миксове, които съм правил досега. Винаги се опитвам да смеся всички типове хаус, които харесвам и слушам, да сложа парчета излезли онзи ден и да ги смеся с тракове, правени преди 15-тина години. Съответно, винаги, миксовете ми са леко разхвърляни.

nickn

 

Какво и кой те интригува и провокира в електронната сцена днес?

Интригуват ме артисти, които имат силно индивидуален саунд – например, Axel Boman, Tessela, Oneohtrix Point Never...

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Всичко зависи от посланието. Хората трябва да се притесняват повече дали идеите им са достатъчно нови и свежи, а не толкова кой ще ги чуе.

 

Какво пише в дневника на Nick Nikolov за следващите няколко месеца?

Очаква ме доста работа и доста учене, участие на Horizon фестивала... и с малко късмет – нов релийз:)

 

Парти девиз за финал?

Bottoms Up !


 

 

01. Axel Boman - Can't Find It

02. Oleg Poliakov - Subterranean Rivers

03. Jus-Ed & Fred P - Ed & Fred Project

04. Automan - Tawhid

05. Newworldaquarium - Trespassers

06. Axel Boman - Hello

07. Nina Simone - See Line Woman (Kerri Chandler Remix)

08. Francesco Tristano - The Melody (C2 Remix)

09. Jacob Mikesh Filburt - Philipp Dolphia

10. Theo Parrish - Falling Up

11. Mr. Beatnick - Synthetes

12. Osunlade - Dionne

13. The Field - Cupid's Head

14. Robert Dietz - Common

15. Tom Demac - Chasing Shadows

16. SCNTST - For Forest Play Only

17. Holden - Renata

18. Kelpe - Astrolomy (Mike Slott Remix)

 

онлайн