Home / Рубрики / mix:mir
A+ R A-

mix:mir (53)

Понеделник, 09 Ноември 2020г. 11:11ч.


Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

"The human desire to conquer nature, the unknown, and things outside of our control instead of finding a harmony and coexistence with things that are greater than ourselves: that thought was knocking around in my brain a lot while composing." – Reid Willis, a music producer, a classically trained pianist and a sound designer based in New Orleans, has found the universal balance he's talking about in the shape of his forthcoming album Mother Of... A masterfully glued up collage of womb-deep beats and heart-pulling chord progressions, Mother Of is playing with both, creation and destruction, as to represent a real Home In The Void, and to express "every emotion within the emotion"... Just like the one hour mix Reid Willis has stitched up together here... or to put in his own words: "It was sunset when the eye (of the hurricane Zeta) was over us, and everything was still and bright orange for a brief moment... the brief calmness of the eye before the second wall hit."...



The most important thing in Reid Willis' world is...?

As a person, the people in my life. My partner, my family, and my close friends. And of course music, and sound in general.

As a musician, probably mood, texture, and melody. Each piece needs to be its own world that the listener can inhabit. I want to express every emotion in music, and every emotion within the emotion. Happiness without a little sadness and sadness without a little bittersweet happiness feels empty and incomplete. I want to feel everything, therefore I want to evoke every feeling when I create something. I love an unexpected chord progression or a melodic phrase that surprises and satisfies at the same time.


What's the story of Mother Of? Why this title precisely?

When starting a project, I generally don't have an endgame or overarching theme in place. I write with what is inspiring me at the moment, then when I have a handful of tracks written, I can take a step back and try and piece together what the collection means to me as a whole. The current state of the world and the destructive impact we've had on the environment has played a subconscious role in the writing of this album. The human desire to conquer nature, the unknown, and things outside of our control instead of finding a harmony and coexistence with things that are greater than ourselves: that thought was knocking around in my brain a lot while composing.

I kept coming back to the idea of a universal maternal figure, and the womb-like qualities of the universe, and how it can evoke both comfort and fear. I love the idea of sitting with something that is vastly unknowable, and trying to figure out your own individual emotional response to that. It is confusing, terrifying, and unendingly intriguing to me. Sometimes when you sit with the unknowable and figure out how to be comfortable in that state, you're able to hold on to some of the magic that's a part of the mystery.



So, what really Mother Nature means to you?

Mother Nature is a force we should treat with utmost respect. We are at her mercy, and are merely borrowing from her, so we should be thankful and humble. Mother Nature is also a symbol of both comfort and destruction. There's always a balance, and we have to figure out how to coexist and live within that balance.


Favorite track from Mother Of? What's the story behind it?

That's a tough one, as my favorite is forever changing. I believe my current favorite is Memory Ribbons. I wanted to create a track that embodied pure blissful nostalgia. A big part of that for me is late 90s, early 2000s IDM music that provided total escapism from my angsty highschool misery, haha. So I wanted to write something that harkens back to that playfully energetic style. I've included this track in the mix I've put together.



You're a classically trained pianist... what's the setup that suits you best when it comes to creating music? Analog vs Software?

I'm a bit of an extreme minimalist when it comes to my studio setup. Clutter and too many options will easily overwhelm me and cloud my creative intuitions. I'm a software type of guy and my main instrument is my electric midi piano that I play all of my piano and synth parts on. I then like to carefully dissect and manipulate everything afterward.


Who created the artwork for your album? Could you elaborate more on the process, pls?

I created the artwork for this album. I made it by manipulating and layering different photographs. I was inspired by a beautiful photograph of the anatomy of the blood vessels of a heart, and how root-like it all looked. I took various photographs of trees branches and roots to mimic the shape of the human heart and its vessels. I then merged that with more celestial and planetary images.



Why you've chosen Mesh to release Mother Of?

Mesh actually got in touch with me after I'd released my last album, The Longing Device, and asked if I'd be interested in teaming up for my next release, to which I said "absolutely."


The binaural headphone surround sound you've been experimenting with on 3D Reworks EP – a new frequency... is it a way to change our perception of the world, really?

Mesh asked me if I'd be interested in creating a 3D Reworks installment for them like Max Cooper had done earlier this year. This was the first time I'd explored this type of mixing, and it's definitely opened up a bunch of new possibilities with sound and spatial mixing. Music is a structural and environment building creation for me, so the ability to mix in a more 3D setting helps to even push that practice even further. I wouldn't go as far as to say it's world changing, but it's definitely an incredibly immersive experience for the music obsessed!


What's the path to an inner peace in these pandemic times?

Find what keeps your mind stimulated. Stay mindful and present, and try to keep the voices that are constantly shouting at you through your screen at arms length. Also, be respectful and careful to everyone around you and don't put your "discomforts" above others' health.


3 albums/ or pieces of art that shaped you as an artist..?

The Southern Reach trilogy by Jeff VanderMeer – This book series captures the idea of the human response to the unknowable in the most beautiful and profound way I'd yet experienced. The series is dreamlike, baffling, terrifying, and compelling in its study of how connected humans actually are to the world around us.

Evangelion – I'm showing my nerd right out of the gates. This show and story encompasses and communicates existential crises and the human condition in such a mind blowing way. I've been so moved by this series and world that it's permeated into my life and most of my creative output.

Björk | Vespertine – I will admit, it feels a bit simplistic to name one album by one artist, when there has been endless musical inspirations. This one always finds its way back though. Björk created such a fascinating and singular world with Vespertine. The textures, tones, and compositions are so labored over and beautiful, while being incredibly surprising and hard to pin down.



Can you tell us about the idea behind the mix?

This mix is a collection of pieces that I find very compelling and emotionally engaging. They each have a very specific sonic world, and have all been very inspiring to me in my own creative output. I've also included a few of my own tracks that I thought fit well into the lineup.

We were just hit directly by a hurricane, so I wanted to take that experience and structure my mix in a way that mimics it. The intensity is a slow burn, which increases and climaxes in the center. It was sunset when the eye was over us, and everything was still and bright orange for a brief moment. My track We Become Dust represents the brief calmness of the eye before the second wall hit.


As a producer and sound designer, could you point out the sound that hits most emotionally the Human?

Sounds and our human connections are definitely personal and individual. I think no matter the sound, a wide dynamic range is always important. I personally like to merge the recognizable with the alien. It's really difficult to mimic the emotional complexity and warmth of a real instrument when working with electronics, but I think the two compliment and elevate each other so well. I think it's interesting to start with a familiar sound, to anchor the listener, then throw them into an unfamiliar environment to explore. I want to challenge, but not completely alienate.


What are you up to next?

I'm currently focusing on this album rollout and trying to put all my energy into getting it heard. I'd also love to collaborate with some of my label mates. I'm also always writing new material and trying to expand my sound palette and technique.


Finally, a party credo/slogan you follow? Or a concept for life you follow?

I'm always attempting to follow (and failing at often) Thich Nhat Hanh's teachings of living mindfully. If one can find enjoyment in the mundane, then that's total contentment.



Неделя, 01 Ноември 2020г. 14:00ч.


Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Да разкажеш една история и в звук, и в образ – на Явор Зографски това му се е случвало и като създател на платформата Sound in Picture, и като продуцент на прясно издадения дебютен албум Splitting Atoms под името SMYAH, и като режисьор на видеоклипа Realms от него... Затова, и в микс, и в думи, сега Явор ще ви разкаже за креативната свобода, за Splitting Atoms, за вълните на руската електронна сцена и за...


Защо точно SMYAH?

В началото издавах музика под друг псевдоним, впоследствие реших да разнообразя нещата и от последните 4-5 години съм SMYAH. Не го свързвам със смях... това, което ми харесва е начина, по който се изписва и звучи. Смисълът на повечето неща идва след създаването им.


Най-важното нещо в света на SMYAH е...?

Креативната свобода.


Създател си на платформата Sound in Picture... как по-въздействащо се разказват истории – с картини или със звуци?

Зависи от историята. На някои им стига само музика, на други просто снимка, на трети комбинацията от двете създава атмосфера, която ни пренася другаде, стимулирайки въображението от няколко места. Целта на Sound in Picture е да представи една различна форма на изразяване чрез звук и картина и в сърцето ù стои колаборацията между артисти от различни сфери. И точно там се случва интересното.


Как би разказал историята на Splitting Atoms? Защо точно това заглавие? Любим трак от него и историята зад създаването му?

Не мога да определя дали имам любим трак. Повечето от тях са от последната година, определено се забавлявах, докато правех инструментала на Realms... помня че го направих за 1-2 часа и всичко се нареди на мястото си сравнително бързо. Смятам, че този инструментал най-точно описва моя звук и това, което се опитвам да пресъздам като атмосфера – флорални елементи, джунгла и цветове (тъмни).



В албума участват трима (и то доста контрастни) вокалисти... Защо реши да работиш със C-MO, Grigovor и Emphis – работата с глас ли е на фокус при теб в момента? И върху какви елементи би искал да се фокусираш при бъдещи записи?

Определено обичам да работя с други изпълнители и хората в албума са все авантюристи готови да експериментират извън зоната на комфорт. А и са много добри. Определено в бъдеще бих работил с повече вокалисти, също бих пробвал музика за кратък филм – едно от нещата в списъка ми. Симо си бях набелязал още когато направих песента с Волен преди 2 години, а с Григовор се канехме да работим от вече година (spoiler alert: няма и да е последното ни съвместно парче). Също така обожавам музика от рускоговорящи артисти и затова когато ми се отвори възможност да работя с Emphis много се зарадвах. Влияния от руската сцена определено са Ishome, Kedr Livanskiy, Луна, масло черного тмина (Казахстан), АИГЕЛ.


Каква е техниката, с която създаваш музика? Влияеш ли се от играта аналог vs софтуер? И въобще, какви цели гониш при записването на музика?

Използвах няколко хардуерни машини за създаването на някои от звуците в албума, особено преобладаващи са в инструментала към песента с Григовор. Бих казал, че е 50/50 – използвам и дигитални синтезатори заредени в софтуера, и хардуерни. Ефектите, с които миксирам звука си (EQ, компресори, ривърби) са все дигитални емулации на хардуерни машини от 70-те, 80-те, 90-те и определено носят своя отпечатък. Говоря за Teletronix, Fairchild и Pultec.


Кой е отговорен за артуърка на дебютното ти издание?

Картината е на Анна Йорданова. Познаваме се от вече 10 години покрай един общ приятел. Прави 3D мапинги на сгради, визуализации и сцени за фестивали (често и за чуждестранни), рисува и каквото друго се сетите.

Скоро пускаме и тениски с арта от албума, следете за тях в бендкамп страницата ми.


Историята, която ти се въртеше в главата, докато записваше микса е...?

Как да интегрирам траковете си с останалите. Разнообразни са откъм темпо, а и когато миксирам моя музика с чужда съм доста по-съзнателен в действията си. Контрастно, когато правя миксове без мои продукции почти не мисля, а се отдавам на потока и интуицията.


Трите парчета, които не излизат от плейлиста ти напоследък са... ?

Commodo – Crooked Law

Workforce – Overnight Express

Hyroglifics – Stone Rose


Според теб, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?

Постижимо е, да. Екипната работа определено би могла да ускори процеса, но трябва да е с правилните хора, иначе има и риск да възпрепятства.

Най-големият проблем е баланса с времето и фокуса – между това да си движиш нещата сам и всъщност да правиш музика. Когато дойде време за първото, обикновено правенето на музика остава на заден план. Но ситуацията е такава и положителната страна на това е, че научаваш много повече за начина, по който се случват нещата, създаваш нови контакти и това е изключително ценно. За мен е важно да развивам различни умения и да не разчитам само на едно нещо. В България няма индустрия за тази музика, но стремежът ми, така или иначе, никога не се е ограничавал локално.


Къде се намира вътрешния мир според SMYAH? И как се стига до него?

Когато съм с правилните хора и когато мога да работя по нещата си без да се ограничавам в решения или планове.



Според теб, като продуцент, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Вълните от море/океан.


Ако имаше възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Пластмасова бутилка.


Три неща, които обичаш и три, които не харесваш в съвременната електронна сцена?

Харесва ми как някои вече утвърдени в техния стил артисти поемат по различна посока и на практика създават нови сцени и стилистики. За нещо, което не харесвам не се сещам, важното е да има подкрепа, солидарност и разбиране и да не позволяваме на егото да възпрепятства в стремежите.


В дневника на SMYAH следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Правене и преподаване на музика и повече време за развитие на Sound in Picture.



Понеделник, 28 Септември 2020г. 08:08ч.


Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Сънищата винаги са били оther прочит на реалността – това идеално го знае и Стив Кенфийлд, американски музикален продуцент и саунд дизайнер, и неслучайно, неговият проект Otherr и дебютния албум Floating Stones се появяват насън... Чудните Floating Stones излизат наяве на 2 октомври през българския лейбъл MOZYK, затова Стив ще ви разкаже повече за механизмите на IDM сънуването, докато ви разхожда из Otherr вселената от звуци (да, в микса се крият жокери от Floating Stones и не само), която е безгранична – от Lorn и Lakker през Clark и The Mars Volta до Oneohtrix Point Never...



Защо точно Otherr?

Преди Otherr да се появи си бях дал почивка, в продължение на година, от правенето на музика и предишните свои соло проекти, за да опитам нещо ново... Искаше ми се да оставя вдъхновението само да дойде при мен, а не да натискам и насилвам нещата, което се е случвало в миналото, както го осъзнах наскоро... С течение на времето се научих да бъда търпелив и със себе си, и с креативния процес, и така бродейки в празнината получих просветление, на което трябваше да дам име и да го оставя да се прояви чрез мен...


Най-важното нещо в света на Otherr е...?

Семейството ми.


Как би разказал историята на Floating Stones? Защо избра точно това заглавие за дебютния албум?

Всички идеи в този албум дойдоха като сънища, докато сънувам... Събуждах се сутрин, а понякога и посред нощ, включвах компютъра, приготвях инструментите или това от което имах нужда, за да запиша идеите, които бях сънувал... Почти нямам спомен как съм създал повечето от звуците в албума или споменът се губеше веднага след записването им... Заглавието Floating Stones дойде по същия начин, насън, и струва ми се отразява чудесно целия процес...



Имаш ли си любим трак от Floating Stones?

Парчетата принадлежат едно на друго, в една цялост... всяко от тях се е появило с определено значение и смисъл, така че наистина няма как да откроя любимо. Този албум е като молитва, в която не може да разграничиш кое е по-важно и по-лично...


Каква е техниката, с която създаваш музика? Влияеш ли се от играта аналог vs софтуер? И въобще, какви цели гониш при записването на музика?

Удоволствие е постоянно да изучавам и да използвам както аналогови инструменти, така и софтуер... Обикновено кръстосвам между тези два свята по 3-4 пъти преди да завърша някой трак.


Защо се довери на Sorin Paun | Randomform за артуърка на дебютния албум?

Мартин от MOZYK го предложи и ми показа негови неща... Наистина много ми допаднаха и когато му разказах как съм сънувал албума всичко се получи от само себе си...



А защо избра точно MOZYK да издадат албума?

Известно време търсих точния лейбъл и помолих приятеля ми Vytear да предложи някакви... От неговите предложения, MOZYK беше един от първите лейбъли, с които се свързах – отговориха ми светкавично, крайно ентусиазирани за издаването на албума... и засега работата с тях е невероятно удоволствие.


Историята, която ти се въртеше в главата, докато записваше микса е...?

Ами... не считам себе си за "DJ", както ще разберете и от микса, така че не събирам толкова много музика като някои... Просто има тракове от новия албум, има мои стари и чужди, неиздавани неща, има тонове от изкривени звуци, които създадох специално за микса плюс някои песни, които са ме радвали през годините... Нещо като all over the place...



Според теб, като продуцент и саунд дизайнер, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Човешкият глас.


Има ли otherr начин за клубен живот в тези пандемични времена, освен онлайн | виртуалната му версия?

Не и в Америка, за съжаление... А аз определено съм заклещен тук за известно време...

В дневника на Оtherr следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Ще се опитам да не пипна COVID, да композирам и да правя саунд дизайн за няколко филма, да смесвам и мастерирам албуми на други артисти, както и да запиша повече собствена музика... В момента, обаче, съм заклещен в задължителна двуседмична карантина в една къща на Хаваи...


Парти или житейски девиз за финал?

Do Nothing in Moderation


Четвъртък, 24 Септември 2020г. 10:10ч.


Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Идеално знаем колко важни са първите пъти, знае го и Андрей Христозов, който дебютира при нас с документалния филм Дебют... Сега, Андрей се завръща, но този път в ново, музикално амплоа – проектът му Eorn току излезе с дебютното издание Aponama, затова сега Андрей ще разкаже повече за музата в несъществуващите думи, за Космоса на електронния звук, за Малайския кожокрил и... очаквайте свежо намигване към Айзък Азимов във финала на микса – както казва Андрей: "Траклистът е чист Бенджамин Бътън", нали...



Защо точно Eorn?

Зад името няма реален смисъл или история. Харесвам как звучи – криво, игриво и някак си чуждоземно, а и не е заето в Discogs, което е плюс!

За период от три години бях изгубил желанието си да създавам музика. Все още изпитвам трудност да дефинирам ясно причината за това, но за моя радост музата ме намери отново и ме ритна здраво по задните части. Докато се усетя в харддиска ми започнаха отново да се натрупват готови тракове.

Ритъм секциите на новите композиции са изградени от сурови и механични електронни звуци, но мелодиите и атмосферичните елементи са топли, емоционални и интроспективни. Взех решението да окомплектовам труда си и да започна процес на разпространение. Обратно на това което очаквах, изпитвам голямо удоволствие когато видя някой друг да се поклаща на музиката, която ме кара да танцувам когато няма никой наоколо.


Най-важното нещо в света на Eorn е...?

Сънната парализа.


Режисираш документални филми, записвал си музика/саундтрак за късометражни филми... как по-въздействащо се разказват истории – с картини или със звуци?

Субективното ми мнение, е че в дадената подредба медиумът и творческите средства са второстепенни. Най-важното е съдържанието на историята и искреността в намеренията на разказвача.


Как би разказал историята на Aponama? Защо точно това заглавие? И върху какви елементи би искал да се фокусираш при бъдещи записи?

Обичам несъществуващи думи с повече гласни. Заглавията звучат сюрреалистично и абсурдно когато биват изговорени на глас.

Записите, които предстоят да бъдат издадени имат още по-дуалистичен характер. Някои от траковете, които чакат бяла светлина са чист дрон-ембиънт, а други са тежки композиции, които намират своето място в граничните райони на техно музиката и брейк-кора.



Каква е техниката, с която създаваш музика? Влияеш ли се от играта аналог vs софтуер? И въобще, какви цели гониш при записването на музика?

Eorn се осъществява с помощта на стара звукова карта и миди клавиатура. Въпреки, че в миналото съм работил с живи инструменти и аналогови синтезатори, не мога да сложа знака VS между тях и дигиталните технически средства. Всеки твори с каквото иска, с каквото може и най важното – с това, което му доставя най-голямо удоволствие.


Кой е отговорен за дизайна на дебютното ти издание и за Eorn логото?

Визуалната идентичност на проекта е мое дело. Създаването на обложка, лога, шрифтове и видеоклипове са занимания, които могат да отнемат доста ценно време, но рисуването с прашния ми графичен таблет е важен и удовлетворяващ елемент от работния процес.


Историята, която ти се въртеше в главата, докато записваше микса е...?

Всички изживяхме странен период на усамотение и интроспекция. Селекцията ми е пряко отражение на това странно явление. Миксът започва с новоиздадени техно и електро композиции и завършва с класически транс парчета, които не спирах да слушам в тийнейджърските си години.

Траклистът е чист Бенджамин Бътън.


Трите парчета, които не излизат от плейлиста ти напоследък са... ?

1. Eorn – Aiwa

2. Visonia – Antarctic Love

3. Mittelstandskinder ohne strom – Coming

Според теб, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?

Предполагам, че и двете страни на монетата имат своите плюсове и минуси. Възможен е щастлив край и в двата наратива в зависимост от характера на главните персонажи. Важното е хората, които слушаме и създаваме тази музика да се подкрепяме и да се ценим.

Понеже не съм особено клубна натура, чак след издаването на Aponama научих за много български артисти, лейбъли и заобикалящите ги кръгове. Според мен вече не можем да говорим за потенциал, а за осъществена реалност. Всичко друго е въпрос на време и гледна точка.


Къде се намира вътрешния мир според Eorn? И как се стига до него?

И аз си задавам постоянно този въпрос... Може би в звездите. С реактивен двигател.



Според теб, като продуцент и режисьор, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Човешкият глас.


Ако имаше възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Гледал съм няколко филма с подобен сюжет и мисля, че това не е добра идея. В моята глава д-р Елинор Ароуей прави фатална грешка. Ако обаче се намирам в ситуация, в която съм задължен да изпратя нещо, бих изпратил един Малайски кожокрил. Да си ги вземат обратно!


В дневника на Eorn следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Работа, музика, рисуване, танци... На 3 октомври правим промо парти на сингъла в пловдивския Wunderbær – зад пулта ще сме аз и железния резидент Denitza. Ще изпратим топлото време и злите духове както подобава!


Парти девиз за финал?

Kосмирай се!



Петък, 22 Март 2019г. 03:03ч.

MIR 44 | Milesh

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Между Русе и Букурещ, между фотографията и музиката, между брекбийта и минимал хауса... животът на Павел Анастасов, или иначе казано Milesh, е въпрос на избор... или въпрос на Jedi Mind Design – тракът с това заглавие наскоро дебютира в RV Trax серията на R&S Records, като до края на годината ни очаква и негово самостоятелно EP, също със щампата на емблематичния белгийски лейбъл... За Mind Design-а на успеха, за приликите и разликите в електронната сцена на двата бряга на Дунава, за радостта от простите неща и за всичко най-важно в света на Milesh разказва именно Павел, докато забърква микс трип за сутрешното ти кафе...



Защо точно Milesh?

Преди Milesh бях Miles. Това име го измислих преди повече от 10 години, когато се подвизавах в Русе и бях резидент на клуб Insomnia (част от топ клубовете на България по онова време – Showroom Insomnia). Milesh дойде след един афтър на rooftop party в Букурещ – имаше едни румънци, които цяла нощ ми викаха Milesh... и така с времето си станах Milesh.


Най-важното нещо в света на Milesh е...?

Семейството, приятелите и яката музика.


Каква е историята на създаване на трака Jedi Mind Design – твоят дебют за голям лейбъл като R&S Records... Как стана връзката с лейбъл боса Renaat Vandepapeliere, все пак парчето е издадено в серията RV Trax с негови лични фаворити?

Историята зад този трак е доста интересна. Бях на едно парти, но цяла нощ вървеше музика, която не ме грабна по никакъв начин, затова като се прибрах, седнах и направих Jedi Mind Design... защото исках да слушам дадена музика, но не я открих и реших сам да си я направя. С Renaat имаме комуникация от доста време, понеже той е човек, който търси различното и запомнящото се в музиката, един вид избягва комерсиалната вълна. Първо гласяхме едно друго парче за RV Trax, но след като създадох този трак Renaat реши това да е първия избор.



А какъв трябва да е Mind Design-а, който води към успех?

Mind Design-а на успеха за мен е в правенето на музика с чувство, а не за да се харесаш на хората... и тази енергия да бъде предадена в клубовете, за да могат и хората да се насладят на момента, както ти си се наслаждавал, когато си правил парчето.


Роден си в Русе, а живееш и работиш в Букурещ? Кой от двата бряга на Дунава те тегли повече и защо?

Да, роден съм в Русе и живях там допреди 6-7 години, след това се изместих в Румъния. Първо бях 1 година в Клуж, за да уча фотография и след 1 година се преместих в Букурещ, за да продължа учението, но в един момент реших да се оттегля от снимането и да се отдам изцяло на музиката. Повече ме тегли Румъния, защото е голяма държава, оценяват качествата на хората и има повече перспектива.


В музикалната ти продукция също се усеща раздвояване между брекбийт и (румънско) минимал хаус/техно... Може ли да сравниш електронните сцени в България и Румъния – прилики, разлики... и коя предпочиташ...?

Да, главно наблягам на минимала и брекбийта, понеже това е музиката, която най-много ме дърпа и се върти почти навсякъде около мен. Няма база за сравнение между двете сцени. В Румъния, хората оценяват качествата на диджея и има място за всички. Също така има партита всеки ден от седмицата с пълни клубове и с румънски, и с чужди музиканти, а за петък и събота няма смисъл да се коментира, понеже има по 5-6 ивента минимум. Изборът е огромен и сцената се е превърнала в индустрия. Електронната сцена в България е малко по-различна и по-слабо развита, но все пак се намират и добри артисти, които помагат за развитието ù. За мен топ диджеи в България са Alexandar Kyosev, Deyan Dimitrov, Toi, Vescou и още двама-трима. Лично аз предпочитам румънската сцена.


Каква е техниката, с която създаваш музика? Влияеш ли се от играта аналог vs софтуер? И въобще, какви цели гониш при записването на музика?

Преди създавах музика само на Ableton. Сега комбинирам програмата с машините, защото имам няколко на Roland и съм правил и няколко live пърформанса, но главно само пред приятели в тесен кръг от хора. Не гоня някакви цели с правенето на моята музика. Както казах по-рано, важно е човек да предава енергията си и емоцията чрез музика. Аз също правя така и, ако това докосне и се хареса на някой друг, се чувствам невероятно.


Според теб, възможно ли е българските артисти, които се занимават с електронна музика, да се менажират сами?

Има много артисти, които сами се оправят, но според мен това е до време. Като достигнеш едно определено ниво е време да влязат и други хора, които да ти помагат с нещата, които те откъсват от музиката.


Трите парчета, които не излизат от сетлиста ти напоследък са... ?

Objekt - Theme From Q

Milesh - Pulse (unreleased)

iO & Silat Beksi - Dub Ass


Историята, която ти се въртеше в главата, докато записваше микса е...?

Няма история, просто един минимал трип със сутрешното кафе.


Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Викай докато не те чуят през девет планини в десета.


Къде се намира вътрешния мир според Milesh? И как се стига до него?

Вътрешният мир е в това близките ти хора да те подкрепят докрай, непознатите да оценят музиката ти и да не се влияеш от мнението на хейтърите, защото без тях няма да е интересно.


Ако имаше възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Щях да изпратя плоча с нечовешка музика, която е създадена на Земята.


Според теб, като продуцент, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Бас и пиано. Радвайте се на простите неща от живота и се отпуснете.


В дневника на Milesh следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Скоро, през април, ще съм в София за участие в клуб Micro. Имам и замислени няколко ивента в Букурещ, за които чакам дати. Готвя и няколко проекта за различни лейбъли. Също така, в края на годината трябва отново да се появя в R&S Records, но този път със самостоятелно EP.


Парти девиз за финал?

И нека Силата бъде с теб!