My Mir
mix:mir
mix:mir (53)
Понеделник, 23 Април 2012г. 00:00ч.
MIR 08 | Groovy Sessions
Днес 
се превръща в радио... или поне радиопредаването Groovy Sessions ни е на гости. Точно преди 6 години една хубава идея в главата на заклетия меломан Досю Амуджев се трансформира в радиовълни и така на 101.7 MHz за пръв път в бг ефира зазвучава музика от независими лейбъли като Compost, Schema, Ziriguiboom, BBE, Tru Thoughts, Brownswood, Record Kicks, Freestyle и Jalapeno. Досю влива в шоуто и малко свежа диджей кръв – Ангел (Funkusion) и Орлин (Oto), и ето че Groovy Sessions се развива в клубна вечер, която приема първите диджей гостувания у нас на имена като Black Grass, Robert Luis, Diesler, TM Juke, Kormac и Bonobo. И така вече 6 години... затова сега на мегахерца грууви триумвиратът (Досю, Ангел и Орлин) празнува рожден ден със специален едночасов микс, в който всеки представя по 7 парчета... И нека груувът бъде с вас!
Groovy Sessions за теб е...?
Досю: Паралелна реалност. Прекрасен, измислен свят, в който попадам всеки път, когато правя предаването.
Ангел: Едно от големите вдъхновения в моя живот. Изгради музикалния ми вкус, отвори ми очите за много неща извън музиката.
Лесно ли се работи като грууви триумвират или...?
Досю: И е лесно, и не дотам. Всичко е въпрос на нагаждане. Ние сме доста различни като характери и темперамент. Но според мен, точно различията ни събират. А когато музиката е общия знаменател в уравнението, няма начин да не стигнем до печеливша комбинация.
Ангел: Мисля, че се справяме добре. Все пак близо шест години сме заедно и не сме имали сериозни конфронтации.
Ако Groovy Sessions е жив организъм, коя част от него е всеки един от вас?
Досю: Важно е да стане ясно, че Groovy Sessions е преди всичко име на радиопредаване. И чак след това екип от хора, които пускат музика по клубове или организират събития. Затова и в "триумвиратът" аз се занимавам основно с предаването и концепцията му. Орлин (Oto) е може би един от най-добрите диджеи в България. Той е нещо като талисман на екипа, харизматична личност, позитивно настроен човек, около когото винаги има купон. Затова и той е онази "подправка" за всяко едно парти, която гарантира доброто настроение. Ангел е човекът в екипа, който най-много спомага за налагането му като Groovy Sessions Team. Той е виновникът предаването винаги да е на "върха на вълната" като звучене. Благодарение на него в продължение на няколко години на партитата на Groovy Sessions дойдоха всички онези големи имена от европейската клубна сцена, които спомогнаха за известността ни в момента. Педантичен и безкомпромисен по отношение на музикалния си вкус, като диджей пък винаги е бил различен и иновативен.
Ангел: Наистина ми е трудно да определя коя част от организма съм аз. Но определено Досю е човекът, заради когото нещата почнаха и продължават все още да се случват, така че той е ГЛАВАТА в нашия организъм. Ние с Оtо сме двата крака и ръцете....
Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?
Досю: Обикновено в подобни случаи се прави ретроспекция на всичко онова, което се е случило през изтеклите години. В противоречие с тази традиция аз реших да включа в микса някои от парчетата, които са ми направили силно впечатление през последните месеци. Общото между тези парчета е, че не могат да бъдат категоризирани, трудно е да бъдат вкарани в рамките на един или друг стил. Но те маркират тенденциите в развитието на музикалните жанрове през следващите години. Моето откритие за 2011 бяха Auditory Ossicles. С изненада научих, че зад това име се крие българска формация. А какъв по-хубав завършек за моята част в микса от изпълнение на Balkansky в ремикс на Auditory Ossicles, което освен всичко останало звучи напълно адекватно на останалите парчета от сета.
Ангел: Честно да ти кажа, когато трябваше да записвам микса имах да завършвам още два микстейпа. Идеята ми не се различава от това, което съм представял през годините – парчета с различни мелодия, ритъм и настроения, представящи различни течения в електронната музика.
Специален Groovy Sessions момент, който винаги ще помните?
Досю: Първото гостуване на Робърт Луи (собственикът на лейбъла Tru Thoughts) в София. По договор трябваше да пуска около два часа. Но човекът бе толкова приятно изненадан от топлия прием, който получи от публиката, че не му се тръгваше и за малко да изпусне самолета си. Наложи се буквално да го издърпаме насила от пулта, след което взехме разстоянието от центъра до летището с кола за около 10 мин.
Ангел: Много са. Моментът, в който почнахме да представяме ексклузивно музика от независимите лейбъли, моментът, в който някои от гостите ни хвалеха предаването и клубната вечер, която организирахме. Моментът, в който навъртяхме 100 предавания, 200 предавания, 300 предавания... Моментите са много и все хубави.
Груувът състояние на духа ли е или на тялото и къде го откривате напоследък?
Досю: Мисля, че преди всичко е състояние на духа. И начин на мислене. Позитивен начин на мислене. Все пак се занимаваме с музика. Откривам го на най-невероятни места и в най-невероятни моменти. Той се крие в усмивките на хората около мен, в смеха на сина ми, в тръпката да чуеш нещо ново и интересно и да го споделиш със слушателите, в радостта от факта, че си създал платформа, която ти позволява да споделяш всичко, което ти харесва.
Ангел: Лично за мен груувът се крие в желанието и глада на хората да се образоват, да търсят новото, да не се ограничават и да искат да експериментират.
Парти девиз за финал?
Теренът от нас, настроението от вас.
Oto селекция:
01. James Brown - Blind Man Can't See (Originals)
02. The Pimps Of Joytime - Janxta Funk (Wonderwheel)
03. The Agitators - Jb's Funk (KillerFunk)
04. Mister T - Rastas Funk Well (Cold Busted)
05. Timothy Wisdom - Check the Living Dub (Cult Music)
06. Chudy - Funky Lady (Tru Funk)
07. The Soul Sessions - Root Down (Agogo)
Досю селекция:
01. Anchorsong - Plum Rain (Tru Thoughts)
02. Radiohead – Little By Little (Caribou RMX) (Ticker Tape)
03. Gang Colours – Fireworks In Pocket (Brownswood)
04. Dennis Coffey feat. Mayer Hawthorne – All Your Goodies Are Gone (Shigeto remix) (Strut)
05. Jesse Futerman – A Tribute To Horace (Jus Like Music Records)
06. Lo Tide - Yellow Brick (Compost)
07. Balkansky – Are We (Auditory Ossicles Remix) (ABCD)
Funkusion селекция:
01. BadBadNotGood – Basstard / Lemonade (BBNG)
02. Submotion Orchestra – Always (Laxx remix)
03. Sepalcure – Eternally Yrs (Hotflush)
04. Lay-Far – Beg U (Soul Imago)
05. Waifs & Strays – Back Down (Futureboogie)
06. Machinedrum – DDD (LuckyMe)
07. Beaumont – Verona Beach (Hotflush)
Понеделник, 12 Март 2012г. 15:03ч.
MIR 07 | Royce Wood JR
Помните ли концерта на Джейми Уун? А помните ли агентът с него на сцената, който изсвири откриващото парче Echoes изцяло на роял? Той е Джеймс Ройс Ууд Джуниър и отново ни е на гости – този път ни забърка специален микс изцяло със собствена продукция. Ройс Ууд Джуниър е свеж бийт агент на път да издаде дебютния си албум, затова тук ще чуеш един-два жокера как ще звучи той. Ройс е и човек, който обича да споделя музика със стари, добри приятели, затова в микса витаят и гласовете на Джейми Уун (който дори рапира !?!) и певицата Stac. Ройс може би вече обича и всичко нашенско, и родно след като сръбна троянска сливова, затова като реверанс ще чуеш и продукция от родния, живеещ в Лондон, Николай Сеизов а.к.а Micromattic...
С какво ще запомниш концерта ти с Джейми Уун в България?
С една от най-екзалтираните публики от цялото ни турне. Общо взето, по моя скромен опит, в цяла Източна Европа хората са по-живички от тези в останалата част от Европа... Храната също е страхотна, а и все още може да се пуши навсякъде, което е прекрасно за пушач като мен, хаха...
С Джейми сте били съученици в Brit School, но как всъщност започна твоята афера с музиката и заработихте с него?
С Джейми, от около 16-годишни, правим заедно музика, с известни прекъсвания. Най-голямата пауза беше преди няколко години, но ето че сега отново сме заедно... и да работя с него по Мirrorwriting, както в студиото, така и докато го представяхме наживо по концерти, беше страхотно за мен.
Изглежда, че музиката за теб е споделяне на нещо хубаво с добри, стари приятели – и Джейми, и Stac, с която издадохте Second Lens EP, са такива твои стари другарчета... ?
Предполагам, че просто имам късмета приятелите около мен да се оказват адски талантливи музиканти и изпълнители... Въпреки, че проектът със Stac се случи повече от разстояние – тя ми пращаше акапели, аз редях бийтове. През по-голямата част от миналата година бях на турне с Джейми, така че просто получавах вокалите от Stac, а аз продуцирах когато и където можех... Песента Wet от Second Lens EP например, беше записана за около 15 минути в хотел Hudson в Ню Йорк... тогава просто трябваше да изстискам всичко възможно от парчето.
Заиграваш се и с иронични парчета като Good Cheese, Raggo is as Raggo does направени заради кефа и пародията, та колко важни са шегите и закачките в музиката?
Във всеки дреме килерен рапър, хаха... а и няма нищо по-забавно от това да скалъпиш набързо хип-хоп трак, да събереш добри приятелчета, да пийнете и да се държите глупаво няколко часа, като в същото време просто правите музика. Ако през цялото време го играеш прекалено насериозно, музиката може да стане тягостно занимание. Все пак, някои от най-добрите песни се пръкват именно тогава, когато не ти пука особено какво ще се получи накрая.
Това, че работиш с певци като Джейми и Stac, това ли ти даде смелост да пееш в собствените си песни или...?
Гласът ми не е дар от Бога, като на тях двамата, но все пак мога да изпея прилично добре някоя и друга песен, хаха... Винаги съм го правел, но и преди винаги се опитвах да намеря някой завършен певец, който да презапише вокалите. Сега вече наистина не ми пука. Просто изпявам вокалите, редя бийтовете... и го оставям така, мамка му!
Разкажи повече за дебютния ти албум... каква е историята?
За историята не знам още, обаче имам цял куп тотално различни парчета, които някакси трябва да събера в едно цяло – от фолк песни до техно... един Господ знае как може да се съчетае това... може би ще бъде фолкитех албум, хаха...
А каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса?
Това е просто колекция от мои парчета – едни са нови, други стари, някои ще влязат в албума... Като цяло, миксът се лее лежерно, кротичко... идеално върви с чаша хубав чай.
Сега ти предстои...?
Да загрея чайника, хаха... да завърша албума си и може би да поработим с Джейми върху някои от новите му неща. Също, надявам се, ще запиша няколко ремикса и продукция за други артисти.
Парти девиз за финал?
Raggo is as Raggo does
1. RWJ - Noon
2. RWJ feat. Michael MacWoonald - Jodie
3. RWJ - Don't Wanna Lose You
4. Bubble Shit - Raggo is as Raggo does
5. Micromattic - Uncanny (RWJ remix)
6. Jamie Woon - Lady Luck (RWJ retwix)
7. RWJ - Touch
8. RWJ - Fivebit
9. RWJ - Clacks
10. RWJ & Stac - Edge
Името Disco Nutter ще свързваш по-често с дъбстепа и неговите мутации, отколкото с диското. Неслучайно – Ясен Велчев е диджей и продуцент на бас музика за лейбъли като Saturate!, Section 8 Recordings, Carbon Logic. Също е и значима част от екипа на музикалната онлайн платформа за бас обсесии Stash!, както и българският представител на миналогодишната престижна Red Bull Music Academy конференция в Мадрид. Тази година RBMA инвазията ще захапе Голямата ябълка а.к.а Ню Йорк от 30 септември до 2 ноември, а всеки необратимо обсебен от музиката може да кандидатства за участие до 2 април. Затова докато с Ясен съживявахме спомени и усмивки от работата му с Om Unit и други артисти миналата година в Мадрид, той ни забърка спейс бас коктейл с основни парти съставки: Om Unit & Disco Nutter, Addison Groove, Photek, Scuba...
Има ли шега с диското в Disco Nutter и защо си избра точно това име?
Няма шега. Просто ми дойде наум един ден, докато си драсках на един лист по време на лекции.
Когато чуеш RBMA си спомняш за... ?
... еднo от най-невероятните неща, които са ми се случвали. Много музика, много вдъхновение и много усмивки.
Една от най-докосващите истории на лекторите беше тази на Emmanuel Jagari Chanda – последният оцелял от замрок сцената на Замбия. Никой друг не може по-добре да разкаже за трудностите на правенето на рок в Замбия, а вероятно той е и единственият останал с толкова задълбочени познания по темата. Сподели ни, че повечето му приятели, с които е правил музика по онова време вече не са сред живите. Разказа ни и за трудностите, пред които се е изправял всеки от съмишлениците му, което е и една от причините в момента да работи в коренно различен сектор, за да събере достатъчно пари, с които да основе училище за музиканти. С усмивката си Jagari осветяваше цялата стая и му пожелавам късмет с благородното начинание. Всеки от лекторите имаше невероятни истории за разказване. Имаше такива, които ни забавляваха много, като например Tom Zé.
Действахте в комбина с Roka, сега предимно продуцираш музика сам, но миналата година на RBMA пак ти се наложи да участваш в колаборации с други артисти – май обичаш да работиш с други хора или напротив, по-трудно е когато двама индивидуалисти работят по общ проект?
Истината е, че все още продължавам да работя главно с Roka. Има нещо магическо в това да правиш музика с други хора, най-вече заради синергията и крайните резултати. Когато можеш да се сработиш с другите, всичко става много лесно и спонтанно. На място като RBMA всичко става още по-лесно заради самата атмосфера, както и заради ограничението на дните, с които разполагахме. Две седмици могат да изглеждат като много време, но истината е, че там минават неусетно.
Общото ви парче с Om Unit от RBMA 2011 се казва Question, та кой въпрос не можа, а искаше, да му зададеш на него и другите артисти в Мадрид?
На такова място рядко съществува въпрос, който да остане незададен, най-вече заради непринудената атмосфера, която витае там. След първите няколко дни вече се намираш сред приятели. По подобен начин седят и нещата със самите лектори, някои от които дори работеха с участници в Академията.
С Джим (Om Unit) се запознах още в самото начало и беше първият човек, с когото работих там. Question всъщност е вторият трак, който направихме заедно. Първият носи името Dusk и е с участието на Jeet Zitar – невероятен музикант от Индия. Джийт влезе в студиото, в което работехме с Джим, попита ни дали може да пробва да запише нещо със своята mohan veena (инструмент, който се използва в индийската класическа музика) и за 5 минути успя да направи импровизация, която ни остави без дъх.
Какво би казал на всеки, който иска да кандидатства сега за RBMA 2012?
RBMA е невероятно преживяване, което остава за цял живот! Бъдете себе си, докато отговаряте на въпросите от анкетата и ако не ви приемат от първия път, не се отчайвайте. Ню Йорк със сигурност е изумително място за провеждане на Академията и няма съмнение, че от екипа на RBMA ще хвърлят огромни усилия да създадат нещо незабравимо, така че не пропускайте шанса си да кандидатствате!
На тези, които попаднат сред "избраните", препоръчвам да намерят време да се изгубят в града-домакин веднага щом пристигнат там, защото няма да им се отдадат много възможности за туризъм. Повечето дни, както и нощи, ще прекарате в студията, лекционните зали и кухнята. Не, че ще съжалявате за пропуска – на човек му се отдава само една такава възможност и трябва да се възползва максимално от нея.
Каква идея ти се въртеше в главата, докато правеше микса?
Искаше ми се просто да представя някои от траковете, които слушам напоследък. Не съм залагал на авторска продукция, а самата селекция се различава малко от нещата, които пускам обикновено.
Тази година ти предстои...?
Надявам се на повече муза и повече хубава музика!
Парти девиз за финал?
Party smart!
01 Om Unit - The Timps (Alternative Mix)
02 Voyeur - Estella
03 Scuba - Flash Addict
04 Photek - U.F.O. (Addison Groove Almost Headhunter Remix)
05 KingThing - Waking Up
06 AS1 - From The Above
07 AS1 - Walking On Fire
08 Quebo - The Beat Constructor
09 Instra:mental - Pyramid
10 Dexter - Space Booty
11 Kronos Device - Below the Surface (Dynamik Bass System Remix)
12 Addison Groove - Work It
13 Om Unit & Disco Nutter - Question
14 Stingray Enters The Unknown- The Sadist (Heinrich Muller & Cestrian Mix Part 1)
Етикети
Четвъртък, 12 Януари 2012г. 12:37ч.
MIR 05 | Mister Sushi
Мисли глобално, действай локално – харесваме този принцип, затова започваме годината на Дракона със суши от Лондон. Именно този абсолютен миш-маш от културни символи и стилове в музиката е искрата, която гори у Алекс Оксли и го кара вече 14 години да дижейства под името Mister Sushi. Роден в Шефийлд и развихрил се в Лондон под имената Mister Sushi, Smooth Sailing и Дънкан Уайтли, той движи клубната серия партита 44 (телефонният код на Англия, видиш ли) и радио шоуто Nuts'n'Bolts. Напоследък парти графикът му го събира на една сцена с имена като Apparat, DJ Food, DJ Vadim, Sepalcure, затова и специалният му микс е тооолкова еклектичен – от хитови парчета на Death in Vegas и Fever Ray до последните мастер творения на Scuba и Orbital, а между тях с иронична акапела дори се промъква (жив е той, жив) Майкъл Джексън!?!
Защо Mister Sushi? Просто харесваш суши или... ?
Хаха, името Mister Sushi е свързано повече с възхищението ми към Япония и културата там, отколкото със сушито. Дълги години Япония ми беше интересна и мечтаех да я посетя. За щастие, миналия февруари, бях за кратко в Токио – диджействах два пъти там, което ми остави специален, незабравим спомен.
Какво е музиката за теб, как започна твоя флирт с нея и се стигна до това, което правиш в момента?
Музиката винаги е играла главна роля в живота ми, все пак от близо 14 години вече диджействам под името Mister Sushi. Като тийн обаче, страстта ми бяха алтърнатив рок и хеви метъл бандите – опитвах се да пея и да свиря на китара, но хич не се получаваше, затова диджействането дойде като естествено развитие. През 2001 отидох в Лондон и започнах да пускам музика на няколко места в Брикстън. Две години по-късно спечелих и наградата Diesel-U-Music award за най-добър диджей, което доведе до много участия в клубове в Британия и Европа. Дълги години пусках основно брекбийт, но този саунд ме отведе и до техното, хауса, диското и всякаква друга електроника. Просто в сетовете си опитвам да забърквам колкото може повече жанрове – като пътешествие е – на границата между чистото забавление и срещата с нова или пък съвсем забравена музика.
Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса?
Доволен съм, че се получи така – улавя звученето на моите сетове през последните повече от 6 месеца. На моменти е доста интензивен, точно каквото е диджействането наживо.
Имаш и радио шоу – Nuts'n'Bolts, какво го различава от всички останали?
Искаше ми се в това предаване по London Fields Radio да намеря баланса между музиката, с която израснах и тази, която сега пускам в клубовете и слушам вкъщи. Шоуто се излъчва от едно кафене в Хакни, което го прави уникално само по себе си, защото атмосферата и обстановката там оформят и музиката, която пускам в предаването. Дълги години, радиото ми беше голяма страст, особено като бях тийн – слушах шоуто на Джон Пийл, очарован от разнообразието на музиката, която пускаше. Абсолютен пионер – за него нямаше граници.
Има ли въобще нещо лошо в размиването на границите между жанровете, в тоталното им смесване напоследък?
Лоша музика има във всеки жанр, но за мен това размиване на стиловете е хубаво нещо, защото позволява повече експерименти с даден саунд. Естествено, в точните ръце, това смесване на стиловете може да звучи като магия.
Хитовото в електронната музика днес се мени толкова често и бързо, така че възможно ли е, в Лондон например, да имаш дълга и успешна музикална кариера?
Брутално е да работиш в музикалната сфера напоследък – трябва да си доста гъвкав и готов на всевъзможни рискове. Освен като диджей, работя и като промоутър, програматор на клубни вечери, а и на няколко фестивала. Осъзнал съм, че за да вървиш напред понякога просто трябва да се адаптираш. Електронната музика се променя и развива постоянно и именно това я прави вълнуваща и предизвикателна.
Кои са твоите артисти-фаворити за 2011?
Не мога да изброя всички, но все пак - Scuba, Kuedo, SBTRKT, Anchorsong и Gui Boratto. Като концерти наживо адски ме впечатлиха шоуто на Бьорк и особено това на Амон Тобин, чийто аудио-визуален пърформанс е от друга планета.
Какво ново през новата година за теб?
Доста ще съм зает през следващите месеци. Опитвам се да започна серия клубни вечери, които да вървят паралелно под името на радио шоуто Nuts'n'Bolts, както и да работя по общи проекти с други промоутъри за серията партита 44, които правя. Диджей графикът ми се пълни, тази година ще имам доста повече участия из Европа – и като Mister Sushi, и като Smooth Sailing – диско проектът ми с Роксан Рол. Иска ми се и да започна отново да пиша музика – може би е дошъл точният момент, когато Дънкан Уайтли (името под което издавам музика) ще възкръсне.
Парти философия за финал?
Отнасяй се с другите така, както искаш да се отнасят с теб.
В българската електронна музика няма чак хиляда качествени имена за експорт, но две от тях със сигурност са: Нико 99 mistakes и Маргото Casio Blaster. Познаваш ги като неуморните бийт свежари 1000names, а от днес може да добавиш в плейлиста си и техният трети албум Invisible Architect – записан като шарен електронен дневник на подсъзнателен трип от емоции и гледки между София и Берлин. Част от него може да чуеш и усетиш в специалния им и приятно еклектичен микс, а за начало – тръгни на Paper Trip с видеото към първия сингъл от Invisible Architect.
Трети албум за трети различен лейбъл – случайно ли е, че за всеки албум сменяте лейбъла или просто търсите съзнателно точното място за вашата музика?
Може да кажем, че нещата при нас се случват случайно и не дотам. Никога не сме търсили конкретен лейбъл. Някакси те са се появявали в точния момент, в който вече сме искали да представим нещо различно.
С тази цел ли заминахте за Берлин – как ви се отрази голямата музикомелачка на този космополитен и толкова наситен с електронна музика град?
Да, това бе една от причините да заминем. Нуждаехме се също така от нова атмосфера и среда, да излезем от студиото, да срещнем нещо различно и артистично, което носи този град. В Берлин има сцена за всички. Много сме доволни, че срещнахме сродни души и намерихме своето място сред наистина огромния музикален океан.
В новия албум някак се отдалечавате от бийт вълната, от емотроник хип-хопа – съзнателна промяна на концепцията, на усещането ви за музика ли е или естествено развитие на нещата?
През годините вкусовете ни се променят. Променяме се и като хора, и е нормално това да се отрази на музиката ни. Някак узряваме, добиваме нови впечатления и вълнения и това намира отзвук. Както винаги това се случва естествено.
Албумът се казва Invisible Architect – има ли нещо общо с Архитекта в Матрицата или са замесени други архитекти?
Замесен е, само и единствено, Архитектът Природа. Отдайте се на тази наслада и вижте формите.
Някоя интересна история около създаването му или такава в определено парче от него?
Самият албум си е една цяла история. Създадохме го на път – започнахме в София, развихме го и го завършихме в Берлин. Повече от година време. Сменяхме квартири, стаи, атмосфера и може би това си личи.
Името ви идва от заглавието на творба на Аниш Капур – какво е мястото на скулптурата и на архитектурата в музиката?
Огромно. Когато видиш архитектурата на Филип Джонсън не може да не запееш в удивление от тази магия.
Кой е отговорен за артуърка на обложката?
Good Monday Studio. Те са много близко свързани с нас. Работим с тях напоследък.
В началото графичното оформление на музиката ви беше доста игриво, с много цветове, много детайли и елементи – сега, с всеки изминал албум обложките ви стават все по-черно-бели, все по-минималистични – промени се светогледа ви или...?
Да, то е очевидно. Визията отразява музиката ни винаги. Хората, които са ни правили обложките, са усещали това и се е получавала интересна колаборация.
Къде и кога хората могат да ви чуят и видят тези дни?
На 19 декември презентираме албума в + това. Приготвили сме много интересни неща.
Мото, което следвате, докато правите музика и си живеете живота?
Don't push the string too much.
Tim Buckley - Gypsy Woman
1000names - Paper Trip
1000names - Born with Promise
Mo'Kolours - Drum Talking
Pursuit Grooves - Clueless
B.Bravo – Kiss'n'Tell feat Zackey Force Funk
Pixelord - Keramika
Cokiyu - Drag the Beast (Shigeto remix)
S.Maharba - Nice to Meet U
1000names - Water Resistant Rakete
Beaumont - Midnight
Mafia Lights - West
