Home / Рубрики / mix:mir
A+ R A-
mix:mir

mix:mir (53)

Понеделник, 22 Февруари 2016г. 22:00ч.

MIR 33 | Baba Vanga

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Кой не знае Баба Ванга, кой не е слушал за нея... Обаче, може би не познавате чешкия лейбъл за авангардна електроника Baba Vanga, затова и ви срещаме с Lucia и Ground – двамата създатели на лейбъла (и част от колектива Easterndaze), които ни забъркаха Baba Vanga микстейп (от апокалиптични бийт фаворити и неиздавани такива), докато си говорим за добрите стари аудиокасети, за предсказанията на Баба Ванга и ...

 

 

Защо точно Baba Vanga? Доколкото знаем името на лейбъла се е родило след пътуване от Варна до София... ?

Дълго време търсихме подходящо име на лейбъла, а и искахме то да има както източноевропейски произход, така и да носи собствен, самостоятелен смисъл като независим звук/дума. Така казано, името означава повече за нас просто като комбинация от звуци, но, разбира се, много харесваме и митологията, смисловите значения, които носи в себе си.

 

Как изглежда днешния свят през "очите" на Baba Vanga? Ще има ли Трета световна война... и въобще кои от предсказанията на Баба Ванга, според вас, са се случили и продължават да се сбъдват?

Преди време, купихме книга на немски от племенницата на Баба Ванга, в която тя описва своя живот с нея, но там не се споменаваха предсказанията, които е правела и проблемът, за нас, е, че не знаем откъде идват пророчествата, които приписват на Баба Ванга... има всякакви, понякога не много надеждни източници, но... ако Третата световна война е друго име за Апокалипсис, то може би вече е настъпил... или поне това е общото усещане, което витае във въздуха в нашата част от света.

 

Има ли някое конкретно парче от лейбъл каталога на Baba Vanga, с което особено се гордеете?

О, харесваме много от траковете, които издаваме.

 


Издавате музика изключително и само на аудиокасети... това обсесия ли е... и въобще как се отнасяте към хайп машината, която обслужва всичко винтидж и ретрошик?

Касетите са икономическо решение за нас. Просто не разполагаме нито с парите, за да издаваме винил, нито с нужните контакти и канали за дистрибуция. Може би просто не харесваме дисковете, които имат доста по-кратък срок на годност в сравнение с касетките, а и винаги сме искали да издаваме музика на физически носител. В касетите винаги има и код за даунлоуд, така че видът на физическия носител дори може да бъде без значение. Касетките просто изглеждаха идеален вариант за нас и въобще не ни пука за хайпа около всичко винтидж и ретро.

 

Работите предимно със сравнително непознати артисти... Защо и как ги избирате сред дигиталния океан от саунд продуценти, каквото е електронната музика днес?

За щастие, работим с автори, които не само са талантливи музиканти, но преди всичко са и много вдъхновяващи и специални хора. Наистина не ни пука за слава или за световна неизвестност, предпочитаме да работим с хора, чийто мироглед и форми на изкуство са въпрос на лично, оригинално себеизразяване, въпрос на вътрешна потребност и нещо, което биха правили без значение дали ще бъде издадено или не. Не бихме искали да работим с продуценти, които бълват музика, заради влиянието на мода или определен лайфстайл, без да изпитват вътрешна потребност да го правят.

 

Кой създава артуърка на Baba Vanga релийзите? И как най-добре се слива музика и визия според вас?

Досега, за щастие, по-голямата част от артистите, които издаваме, работят и като визуални автори, така че в повечето случаи артуъркът си е техен. Иначе, идентичността на лейбъла ни е дело на невероятния COFO, словашкият дизайнер Йозеф Тушан, а в момента за цялостната визия се грижи също словашки дизайнер – младата и талантлива Маргарета Фехер. Общо взето, обръщаме внимание на визуалната страна на нещата, искаме релийзите ни да изглеждат добре, хаха...

 

Кои са проблемите или пък предимствата в управлението на независим лейбъл като вашия?

Няма Пари, Няма Дистрибуция, Няма Слава... хаха...


Кой е звукът, който въздейства най-силно и емоционално върху хората, според вас?

Плачът и Крясъкът...

 


А каква е мисията на Baba Vanga? И какво ново в каталога?

Да промотираме музика, която върви извън наложени и актуални трендове, която може да оставя следи след себе си, така че да съществува достатъчно дълго, за да се превърне в самодостатъчна.

Иначе, скоро издаваме втория албум на Somnoroase Pasarele, аудиовизуален проект от Букурещ, чийто дебют издадохме преди няколко години, но все още е сред нашите фаворити. Също така имаме новости от естонския продуцент Benzokai, чийто утопични звукови инсталации този път ще бъдат в компанията на абстрактни рап вокали...

 

И за финал, какво е предсказанието на Baba Vanga за електронната музика и сцена през 2016?

Завръщане на дръменбейса, на Mini Disc-а и 78 rpm

 

 

Сряда, 02 Декември 2015г. 08:08ч.

MIR 32 | The Third Man

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

"The Third Man е тяло с три глави, гледащи в една посока" казват Иван Balkansky Шопов и братята Литовченко, Антон Mloski и Иван Litheo, които заедно са отговорни за (може би) най-добрия български електронен албум на 2015. Затова в специалния им mir-logo-black-50x25подкаст (миксиран от братята Литовченко) ще чуете по-голямата част от албума им Monochrome Fantasies – Chapter I в бонус компанията на неиздавани тракове като Believe, Haunted, Mind Sketch, Fields Of Light и Outburst, докато с The Third Man героите си говорим за монохромни фантазии, мултиколорни звуци, Way Out-а за съвременното ни общество и...

 

 

Защо точно The Third Man? И има ли нещо общо проектът ви с едноименния филм с Орсън Уелс?

Проектът не е вдъхновен от филма, а от желанието на трима ни да правим музика заедно. Понеже всеки има самостоятелен проект решихме това да е името, с което да издаваме музика, създадена от трима ни.

 

Най-важното нещо в света на The Third Man е...?

Музиката, Природата, Пътя...


Ако The Third Man е жив организъм, то каква част/орган от неговото тяло "играе" всеки един от вас?

The Third Man е тяло с три глави, гледащи в една посока – да творим заедно.

 

Когато сънувате монохромни или мултиколорни са ви фантазиите/сънищата?

Различно е за всеки, но музиката оцветява съзнанието и когато не спим.

 

Как бихте разказали историята на Monochrome Fantasies – Chapter I? Как се роди идеята, как протече процеса на записването, защо решихте да работите по общ проект заедно и... защо точно Monochrome Fantasies?

Решихме да разделим албума на две части, защото музиката в него звучеше като книга, но ако беше излязъл в една част накуп щеше да дотегне с дължината си. Историята продължава съвсем скоро, така че се ослушвайте за Chapter II. Записите са, всъщност, колаборации, създадени в различни градове по различно време. Прехвърляхме си демо проектите през интернет и слушахме кой какви идеи има, а след това ги финализирахме в студиото на Иван Шопов. Решихме да работим по общ проект, за да правим музиката, която ни харесва с влиянията на всеки един от нас. Албумът получи името си от едно от парчетата в него. Решихме, че то е най-подходящо за име и посока на албума, а също така стилът на рисуване на Иван Шопов е графика, което се върза и с обложката, която той нарисува за албума.

podcast32-2

Има ли някое конкретно парче от Monochrome Fantasies – Chapter I, с което особено се гордеете?

Нямаме конкретно парче, с което да се гордеем. Албумът и идеята зад него се определят от всички парчета заедно. Историята е в това как музиката и фантазията помагат на слушателя да види цветове и в черно-бялото, стига да се заслуша и да послуша подсъзнанието си.

 

В Monochrome Fantasies – Chapter I има различни техники и методи на продуциране – работа с вокали, различни бийт елементи, семпли, записи на терен... – върху какво бихте искали да се фокусирате при бъдещи записи? Къде виждате силата и еволюцията на звука, който търсите?

Да, в албума използваме различни техники и умения на тримата. В бъдещите ни записи ще използваме повече гост-музиканти, като например тромпетистът Mr.Smiff, с когото вече записахме няколко неща и имахме съвместно участие на фестивала ОРИК. Вълнуваме се от създаване на музика с душа в нея, като за целта не се ограничаваме само с един определен начин за създаването ѝ. Посоката е напред, към безкрайния свят на звука.

 

Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?

Пътуването на душата в материалния ни свят и вариантите за отлепяне от него.

 


И тримата имате свои авторски проекти... според вас, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?

Възможно е, стига да знаят как и да отделят много време за качествена продукция и концепция. Проблемите са много, но най-големият е страха. Преодолее ли се тази преграда пред твореца, останалото започва да се намества по-лесно.

 

Какъв е Way Out-а за българската електронна сцена и за съвременното ни общество въобще?

Да си отворен към света и да се чувстваш част от общество от можещи творци. Имайки това съзнание по-лесно намираш общ език с други успели хора и пътищата се отварят.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Да говориш смислено и да има какво да кажеш. Силата зависи от посланието.


Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?

Обичаме безкрайните ѝ възможности...

Не харесваме предубедената и ограничената публика, както и музиканти, които разделят музиката по стилове, а не по качество.

 

В дневника на The Third Man следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Чакаме момента, когато всички да сме по-свободни, за да имаме време да довършим и пуснем втората част от албума.

 

Парти девиз за финал?

Живей и се смей до финала :)

 

 

Петък, 13 Ноември 2015г. 08:00ч.

MIR 31 | Sofa Surfers

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Sofa Surfers са Волфганг Фриш, Михаел Холцгрубер, Маркус Кинцл и Мани Обея, а малко преди третия им концерт у нас (на 21 ноември), барабанистът им Михаел Холцгрубер записа специално mir-logo-black-50x25микстейп с парчетата, задали посоката на чисто новия им албум Scrambles, Anthems and Odysseys, докато си говорим за множествени разстройства на личността, за Silver Surfer, за хляб и зрелища, за бежанския поток, за Путин и...

 

 

Защо точно Sofa Surfers?

Ха, ами една от първите репетиционни, в която се събирахме да свирим беше фрашкана с дивани (Sofa), а в същата сграда, горе-долу по същото време, заработи и хостинг сървъра Silver Server във Виена. Освен това, някои от нас доста си падаха по комикси и графични новели като Silver Surfer ни беше абсолютен фаворит. Съберете всичко това в едно и получавате Sofa Surfers.

 

Изглежда обичате да се връщате и свирите в България... Защо?

Хората, които идват на нашите концерти са плътта и гръбнака на нашата музика, а публиката в София се раздава до мозъка на костите си, така че си е направо привилегия да свирим тук. Това му е и най-хубавото на споделянето на музиката.

 

Каква е историята на новия албум Scrambles, Anthems and Odysseys? Звучи различно, така че какво променихте в начина, по който правите музика?

Работихме по него концентрирано за около 7 месеца. Винаги гледаме да се фокусираме максимално върху идеята, но този път работата беше по-интензивна от обичайно. Все пак, винаги записваме с живи инструменти, които след това семплираме и трансформираме полученото отново към свиренето на живо. Затова пък Scrambles, Anthems and Odysseys беше от самото начало базиран изцяло на електрониката, в буквалния смисъл. Малко или повече, беше предизвикателство за нас да работим по този начин, като същевременно да запазим органичните, човешки вибрации, които много държим да присъстват в нашата музика.

 

Има ли някое специфично парче от Scrambles, Anthems and Odysseys, с което особено се гордеете? Защо?

Много нечестен въпрос, хаха... Има няколко песни, които са посветени на хора, които познаваме лично, така че ги усещаме много интимно и близко до сърцето. Другите парчета са по-скоро наши наблюдения, които отразяват начина, по който се чувстваме в света, в който всички ние живеем днес.

 

В албума има доста женски вокали, а първият сингъл Beyonder Girl звучи различно от всичко, което сте издавали... защо решихте да работите с женски гласове и как Issi Honi и Soulcat E-Phife се вписват в Sofa Surfers картинката?

Намирането на вокалисти е изцяло щастливо стечение на обстоятелствата – именно така дойде при нас и Мани Обея. Issi Honi, която пее в Woody's Ballad пък е негова дъщеря. Soulcat беше част от една банда, която свиреше съпорт за нас, когато издадохме албума Superluminal и още тогава си я набелязахме за бъдещи колаборации. И двете се вписват идеално в албума и в саунда към който се стремим в него. Всъщност, само в 4 от 12-те трака в албума има женски вокали, а Beyonder Girl... обожаваме това парче – забавно е, енергично е и е страшно изненадващо за хората, които слушат наша музика от по-дълго време. Любопитно е да наблюдаваш реакциите им... феновете може да обичат музиката ти, може да те провокират да бъдеш креативен, но понякога просто не знаят как да се отнасят към такива творчески промени. А ние винаги се променяме, в-и-н-а-г-и, хаха...

 


Да, очевидно е, че за една банда е хубаво да притежава възможно най-широк спектър от изразни средства, но... трябва да гради и своя музикална идентичност. Кой е звукът, който определя вашата?

Винаги сме знаели, че нашата музикална идентичност страда от множествено разстройство на личността. А животът винаги е по-лек, когато знаеш и приемаш това, което си, хаха...

 

Кой е Most Dangerous Man Alive, както се казва една от песните в албума?

За жалост, имало е, има и ще има много такива в нашия свят... Абубакар Шекау, Башар Асад, Буш... Но Путин беше главното вдъхновение за парчето. Да, такива хора са опасни, достатъчно е да ги погледнеш в очите и да разбереш, че изобщо не им пука колко много хора ще изгубят живота си в резултат на решенията, които те взимат.

 

Значи такъв свят описвате в друга песен от албума, наречена Bread and Circuses / Хляб и Зрелища? Всъщност, какво е усещането да живееш в момента във Виена, в центъра на бежанска криза?

Тотално хляб и зрелища! Виена в момента е поле за политически експерименти – политиците се възползваха от притока на мигранти, за да преизпълняват предизборни графици и обещания. Възползваха се от инстинктивния човешки страх пред непознатото, за да въртят машинации и психологически игри, което е крайно отвратително, но и съвсем предвидимо, а и предвидимо ефективно, за жалост.

 


Кой създаде артуърка на Scrambles, Anthems and Odysseys и как музика и визия могат да се слеят най-добре?

Цялостната арт визия е дело на бразилския графичен артист Бруно Биазото. Той се включи в процеса на създаване на албума още от самото начало и както графичната му работа се влияеше от музиката, която записвахме, така и парчетата придобиваха интересни визуални влияния и облик от неговите рисунки, така че накрая се получи наистина нещо много страхотно.


Ще се доближава ли до тази визия и турнето ви за Scrambles, Anthems and Odysseys?

Идеята е лайв шоуто да има много измерения – да бъде и звуково, и визуално, и адреналиново преживяване. На някои от концертите ще излизат всички вокалисти в албума, на други ще бъдем само с Мани... Зависи от много неща.

 

Интересно е, че сте записали музиката към всички филми по криминалните романи на Волф Хаас... Да не би да познавате лично Хаас или режисьорът Волфганг Мумбергер, или просто думите на Хаас и вашата музика са създадени едни за други?

Всъщност, синът на Волфганг ни е предложил и ние бяхме щастливи, че ни се довери още първия път, а след това работихме с този режисьор толкова много пъти, защото просто се получаваше добре. Бяхме се сработили отлично, знаехме кога с музика просто да подкрепяме случващото се във филма, кога да водим действието в друга посока или със звук да влияем на възприятията на публиката.

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Определено е дошло време за крещене. Усеща се, че светът е на кръстопът, в някакъв съдбовен момент, в който не трябва да позволяваме някой друг да взима важните решения вместо нас, така че... по-добре крещете.

 

Житейска философия или парти девиз за финал?

Живейте пълнокръвно и... честно.

 

Вторник, 16 Юни 2015г. 11:11ч.

MIR 30 | Cyberian

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

"URLife е когато съзнателно си приел дигиталното за част от живота ти и не можеш без него" казва Стефан Бъчваров (един от основателите на нет лейбъла WTF is SWAG) за прясно издадената четвърта поред компилация, а той отдавна живее в URL измеренията на дигиталния бийт – логва се с имена като Hempsta, Big Tiger (комбината с Mojo Goro) и актуалното Cyberian, с което миналата година издаде дебютното Roadside picnic ЕР. А сега Cyberian ни дава микс паролата за URLife компилацията, за Хага и малкия му интернет храм, за звуците от натура в дигиталния бийт свят или...

 

 

Защо точно Cyberian и как Hempsta се превърна в Cyberian?

Не мисля, че моят човек Hempsta си е тръгнал. Просто концепцията е малко различна. Cyberian е малко по-клубно ориентиран и има малко по-обрана ритъм секция, и темпото е малко по-различно.

 

Кое е най-важното нещо в света на Cyberian?

Най-важното нещо в Cyberian света е свързаността. Cyberian никога не се разлогва и рядко спи, а когато няма интернет е изнервен. На уебсайта ми може да видите перфектно чистия ping тест и да се порадвате на малкия ми интернет храм.

 

 

URLife е...?

Когато съзнателно си приел дигиталното за част от живота ти и не можеш без него.

 

Каква е идеята зад компилацията URLife? В нея присъстват добре познати агенти като Mojo Goro, Drum Kid, Alis, Qaseo/Tone Deaf Junkies, Fingalick, KODEK и твоя милост, но какво би казал за имена като Korma, Kepikei, Kanz и как те се вписват в WTF is Swag семейството?

Korma е от отличаващите се лица на инструментал грайм сцената в Щатите и пич, с който сме си чатили. Все пак WTF is SWAG e professional chat organisation – пише го на страницата ни.

Kepikei е продуцент и диджей, когото срещнах около Mystic Stylez крюто от Белград и доста ми допадна с това колко нетипичен звук има.

Kanz e техно продуцент от София и е половината от групата 80s clash, пием ракия понякога.

Всички допринасят за традиционната еклектика на микстейповете, които правим.

 


Как би разказал историята на твоя трак Den Haag? В него използваш звук от звънец, та на чия врата звъниш и какви хора очакваш да отворят вратата за WTF is Swag концепцията?

Тракът е скорошен джем, в него има доста звуци от натура, които съм записвал - капки вода, падаща монета във вендинг машина, звънец и т.н... Всеки ден свиря по малко и влагам в процеса части от всяка друга дейност от ежедневието ми. Останалото е KORG М1 синтезатор, институция за New Age звук и малко барабани.

В Хага съм бил, ама не ми хареса. Мисля, че всеки може да си намери по нещичко в WTF is SWAG каталога. Тук е момента да благодаря на всички, които си купуват музиката ни. Знам, че не можете да го прочетете на български, приятели, но ви обичам.


Има ли някое конкретно парче, което се гордееш, че си записал и можеш да кажеш за него: "Това е! Това исках, когато започнах да правя музика"?

Доста се кефя как се получи Createress, парчето от второто Big Tiger EP. Беше интересен момент в живота ми.

Иначе никога не съм имал крайна цел, всичко е постоянен процес и това прави свиренето интересно. Опитвам се да спирам мисленето и просто да стоя в настоящия момент, намирайки най-добрия звук за него. Днес може да е ембиънт, а утре техно.

 

Какво се случва с Big Tiger и ще чуем ли отново неговия рев?

Mojo Goro ми е братче. В момента не работим над нищо, тъй като не сме се виждали в истинския живот от известно време, но може да излезем с нещо във всеки момент. Keep ur eyes peeled...

 

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Мислех си, че е време да си купя вентилатор. Много е горещо. Просто меланхолична музика с много бас, тъжен съм.

 

cyberian1


Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Мисля да чатя и да програмирам.

 

Три неща, които обичаш и три, които мразиш в съвременната електронна сцена?

Единственото нещо, което не харесвам е, че много хора искат да приличат на някой друг. Жалко е, защото сме в момент, в който няма правила и нищо не бива да ни спира да сме себе си.

Обичам достъпа, който интернет предлага. Обичам онлайн радиата. Обичам ривайвъла на грамофонните плочи.

 

В Cyberian дневника следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Искам да направя дългосвирещ релийз, подплътен с визуални работи и може би да представя проекта под формата на изложба.

Имам няколко идейки за интерактивни инсталации и видеа с авторски саунд дизайн. Също така от известно време работя заедно с продуцента Infragreen и имаме доста интересни неща, които трябва да покажем скоро.

Иначе, технически погледнато, на 25 юни имаме гиг с Mojo Goro и Visitor Q в Пловдив, а на 4 юли съм на Night Market в Полиграфията.

 

Парти девиз за финал?

"There are a lot of flys and insects who are very respectful and I can tell are friendly, I get the vibe they just are seeing wasup" – Lil B


 


Петък, 15 Май 2015г. 09:00ч.

MIR 29 | Soul Fiction

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Лятото скоро ще изгрее на хоризонта и ще се заредят онези незабравими бриз парти нощи край морето – George Quest и Soulful Traveller знаят идеално как звучат те, затова свирят сбор за духовното си музикално семейство Soul Fiction с афробийт хаус срещи на 30 май в София (бар Tell Me) и във Варна (бар Cubo, на 20 юни и 22 август), а сега ви оставяме в компанията на звука на лятото, морето и...

 

 

Защо точно Soul Fiction?

Soulful Traveller: Името само по себе си е игра на думи. Чрез музиката ние се опитваме да "вкараме" хората в нашия емоционален музикален свят. Това е като пътешествие, в което губиш представа за времето, а единственото важно е музиката и чувствата, които тя ти дава. Името тръгна от един мой микс и реално се превърна в името на проекта ни след първото ни общо парти – може би и най-незабравимото за мен до момента. George ме покани да пускаме заедно на Кубо във Варна, като преди това дори не се бяхме виждали, но някакси веднага се "нацелихме" музикално...

George Quest: Fiction на английски означава "художествена измислица" – когато някой писател, например, напише fiction книга, той цели да създаде един различен свят от реалния – свят, в който читателят се потапя, губи себе си, пренася се отвъд и с интерес отгръща, за да прочете следващата страница (ако авторът е добър:)). Така и с нашата "душевна измислица" – за нас си е реална и се надяваме за все повече хора да бъде такава. Името дойде от само себе си, но не бихме намерили по-подходящо, ако бяхме седнали да го мислим.

 

Кое е най-важното нещо в света на Soul Fiction?

ST: Важни са няколко неща: да сме добри хора, да си помагаме, да обичаме роднините и приятелите си; да сме всеотдайни към тях и да сме отворени към всички други хора; да сме позитивни и усмихнати. Оттам нататък ти предаваш цялата тази енергия във всичко, което правиш. Така е и с музиката и партитата ни – изпълнени с танцуващи, усмихнати и позитивни хора. Затова са и толкова зареждащи!

GQ: Съгласен съм. Както споменахме вече, нашата "измислица" си e точно толкова реална, колкото и самият живот. В този смисъл, нещата, които Soulful Traveller описа са универсални не само за този проект, а и за начина, по който се опитваме да живеем. Другото важно за мен е да не се отказваме – има много негативни хора и енергии, но не можем да позволим те да ни свалят надолу. Последно – най-важното, може би – е да сме истински – много "диджеи" пускат музика с грешна идея и нагласа. И си личи. Ние не се титулуваме като "диджеи," но при нас това, което правим идва с любов и желание. Затова и "истинските" хора го усещат и (вярваме) се настройват на нашите вибрационни вълни.

 

Как решихте да обедините сили? И George Quest + Soulful Traveller дали е равно на Soul Fiction или уравнението не е толкова просто?

ST: Споменах за първото ни парти – последваха два общи микса и второ парти след това, пак на Кубо. И така вече официално се започна. За мен това е уравнението. Специално когато става дума за хората зад пулта. Не говоря за гост-музикантите. Когато сме заедно има още по-силен заряд. Случвало се е редица пъти да сме пускали, редувайки се зад пулта и в момента, в който той вкара дадено парче, на мен веднага ми щраква в главата какво мога да пусна веднага след това. И обратното. Така, че на този етап за мен това е правилното уравнение.

GQ: Това, което бих добавил е, че ние се опитваме да създадем едно семейство, едно цяло. И като такова, уравнението е малко по-сложно от 1+1. Често едната половина прави повече от другата, след това нещата може да се завъртят, правят се компромиси, но в крайна сметка важното е да има баланс. На по-високо ниво, когато нещата наистина се получават, уравнението става 2+1+1n = 1, а именно – двама зад пулта + гост-музикант + публиката, която е с нас + всички останали допринесли за случващото се = на едно завършено, цялостно усещане за любов!

 

Да, често променяте парти конфигурацията – добавяте флейта (с RALFA), кавал (с Живко Василев) или саксофон (с Ramsey Hercules) – това променя ли по някакъв начин и Soul Fiction концепцията?

ST: С нас са свирили и редица перкусионисти: LUBK, Mad Bear, Selector Stiliyan, Божидар Стоичков, както и други музиканти. Ще има и други в бъдеще, надяваме се. Идеята с живите инструменти е да се "доукраси" музиката и да се внесе допълнителен живец в цялата атмосфера. Определяме стила си като Global Spiritual Rhythms, оттам идва и желанието ни да комбинираме елементи и нотки от различни култури и музикални инструменти от цял свят, включително и от България.

GQ: Концепцията е ясна – представяне на качествена afro, deep и soulful house музика. Оттам нататък, всичко свързано с нашите партита е подчинено на тази идея. Няма друго такова усещане като това да преживееш музика, изсвирена на живо. Затова и гост-музикантите са от изключителна важност. Всички ние сме просто "инструменти за щастие" в тази мисия – не държим фокусът да е върху нас или да има фронтмен – важното е всички да се забавляват в един ритъм и вибрацията да е позитивна.

 

soulfiction


Защо сърцето ви тупти с BPM-a на afrobeat хауса?

ST: Преди няколко години случайно ми попаднаха разни миксове и парчета в този стил. Веднага ми влязоха под кожата, може би, поради факта, че носеха много чиста енергия и бяха изпълнени с прекрасни вокали и ритми с много живи инструменти в тях. Аз слушам различна музика, но все още не съм намерил обяснението сам за себе си, защо точно този стил наистина ме извисява емоционално и ме зарежда с енергия.

GQ: По този въпрос мога да говоря доста дълго време, но ще се опитам да съм кратък. Аз слушам, пускам, колекционирам и се наслаждавам на много и различна музика. Стиловете, които представяме в Soul Fiction са само една от моите музикални страни, но наистина е тази, която е на преден план в момента. За мен музиката се дели само на качествена или некачествена. Стилът по-скоро няма значение. Истината, обаче, e, че ритмите, а и хората, които идват от Африка, имат в себе си една първичност, истинност и неподправеност. Подобна хаус музика се твори от доста дълго време всъщност, но стана изключително популярна в ъндърграунд средите през последните 2 години, а в Южна Африка този звук в момента пълни стадиони с хиляди фенове! Аз лично открих тази музика към 2008-2009, а скоро след това в САЩ имах възможност да чуя на живо Black Coffee (който е една от живите легенди в този жанр) и дълго време след това бях като замаян (или извисен?!). За мен той беше като "Месия" и наистина e този, който ми отвори очите много широко за този жанр и за неговата сила и енергия. Мисля, че съм бил африканец в някой минал живот (хаха), защото съм имал възможност да присъствам на доста партита с чернокожи, да видя техните движения и да усетя как музиката ги обладава... и да се чувствам у дома си!

 

Имате ли планове за издаване на собствена музика или залагате на Soul Fiction по-скоро като на парти платформа?

ST: За момента Soul Fiction е по-скоро проект за партита, чрез които да се разпространяват гореспоменатите стилове музика и техните близки такива. Аз лично имам конкретни идеи за тракове, с използването на различни етно мотиви и т.н., но на този етап не съм обмислял да се захвана сериозно с това.

GQ: Хубаво е да мечтаем... но засега няма време за издаване, а и не ни е приоритет. Всичко с времето си – когато сметнем, че сме събрали достатъчно умения, опит, техника, идеи и т.н. ще направим нещо, с което ще се чувстваме удовлетворени.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

ST: Да шепнеш, защото макар и посланието ти да не стигне до много хора, то ще бъде чуто от правилните такива, които ще го разберат и усетят от самото начало. Ще го следват и ще го обичат.

GQ: Абсолютно подкрепям това мнение. За съжаление, в днешния свят, със социалните медии и заливането отвсякъде с ненужна и рециклирана информация понякога трябва да крещиш (и то какви глупости трябва да крещиш само!), за да може някой да ти обърне внимание. А ние, хората, сме нетърпеливи същества, които търсят моментално удовлетворение... Е, ние двамата сме и от тези, които вярват, че с упоритост, много работа, усилие и търпение всичко се намества на мястото си.

 

Може ли всеки от вас да назове по три страни от характера, които харесвате и три, които не харесвате у другия?

ST: Хаха, адски е детайлен за всичко, което на моменти ме дразни, тъй като аз пък съм малко мързелив, но реално това е добро качество. Малко се обърках май:). Харесва ми, че е стриктен, както и че е всеотдаен към близките и приятелите си. Май трудно се отпуска, особено сред непознати хора, което не ми допада. Както и че не харесва да пие бира:).

GQ: Ооох, откъде да започна? (чакай да си извадя списъка:))... То си е голяма "връзка" нашето – от лошата страна – пие много бира и хърка зверски (не са измислили още такива тапи за уши, които помагат), а и понякога не внимава достатъчно в малките детайли (но затова пък аз съм тук). Също има случаи, в които ме побърква "близначеското" в него – в някои дни се сблъскваш с двама различни души за отрицателно време. Но това също е и добре – явно, ние, "скорпионите" сме мазохисти и обичаме такива предизвикателства (а и майка ми и други близки приятели са "близнаци", та си ми е в кръвта). От друга страна, харесва ми, че има силна вяра в доброто у човека; отдаден е и силно мотивиран от самия себе си; и има заразяваща енергия и усмивка (когато поиска)!

 

Едно парче за изгрев и едно за залез...?

ST: За изгрев: Reebah – Sunny Sky, а за залез: Justin Imperiale – Tribute.

GQ: Труден въпрос – ще ги избера възможно най-инстинктивно (по имената и от сегашния ми подбор) – за изгрев: Jabzz Dimitri fеаt. Zothea – My Sunshine; за залез: ZuluMafia – Beautiful Sunset (Zulu Personal Mix).


Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?

ST: Това е микс, който е продължение на първия ни общ микс – Summer Soulstice. Прекрасно лятно настроение с чудесни ритми за танци както през деня, така и през нощта.

GQ: Да, мисля, че този е доста "по-надъхано" африкански от първия, който откровено беше доста по-дълбок.

 

В дневника на Soul Fiction следващите няколко месеца са отбелязани като... ?

ST: Като най-прекрасните през годината:)... време за Soul Fiction парти на 30 май с Живко Василев (кавал) и...

GQ: Време за Soulful Traveller да хване тен, а на мен пак да не ми се получи:)... като сме във Варна, бар Кубо, на 20 юни със Cincity, и на 22 август, пак там, със Zepherin Saint.

 

Парти девиз за финал?

ST: Get spiritual!

GQ: Затвори очи и се остави на музиката да те води!


 

онлайн