Home / Рубрики / video:mir
A+ R A-
video:mir

video:mir (78)

Неделя, 05 Януари 2014г. 21:45ч.

MENAR без граници

Публикувана в video:mir От MIR

Във времена, когато България изживява поредната си ксенофобска криза, фестивалът за кино от Близкия Изток и Северна Африка (15 януари – 2 февруари 2014), за шести път и втора поредна година под името MENAR (на арабски означава фар, пътеводна светлина) ще ни осветли по въпроса за света като глобален дом, в който всеки има запазено място, защото колкото се различаваме, толкова и си приличаме.

 

Какво?

Над 70 премиерни заглавия от Близкия Изток и Северна Африка, разделени в седем категории, от които сега ще ви представим...

 

Кой?

MENAR Документа – документалното кино на това фестивално издание се занимава с три основни теми:

 

Музиката, моя любов – красноречивите Джазът в Турция (или История на турския джаз в разкази и картинки), Рома Истанбул (искрено и лично със седем истории от пъстрия Рома Sound of Istanbul) и Уудсток в Тимбукту (или 3 дни с туарегите и културното им наследство по време на фестивал в пясъчните дюни на Тимбукту, Мали) доказват клишето за музиката като универсален език, който е толкова богат, колкото шарен е глобалния ни дом.

woodstock in timbuktu   Уудсток в Тимбукту © режисьор Дезире фон Трота; Германия, 2013


Война и Мир – конфликтите в Близкия Изток са абонирани за новинарските емисии, но едва миналата година най-сетне осъзнахме, че ни засягат и лично, защото живеем в един глобален дом – актуални въпроси като бежанската криза и истинските причини за войната в Сирия се разкриват в Когато слоновете излязат на война, страда тревата; Арабската пролет се разиграва наново в Нощ на площад Тахрир, а два от най-старите конфликти в Близкия Изток намират най-добрата гледна точка – хуманната. В 5 счупени камери стената на разделението между Израел и Палестина расте, както расте 5-годишния Джебраил, а в Моят Афганистан: Живот в забранената зона датският журналист Наджиб Хаджа раздава 30 камери на жители от забранената зона, за да заснемат ежедневието си.

myafgan   Моят Афганистан: Живот в забранената зона © режисьор Наджиб Хаджа; Дания-Aфганистан, 2012

 

Непосилната лекота на битието – начело с епичния Самсара (с дълго чакана премиера на голям екран), други три филма интимно и симпатично изследват взаимовръзките, които тайно и явно определят смисъла на битието ни – В прегръдките на майка ми е умилителната история на Хушам, който събира сираци (чиито родители са убити или похитени в Багдад), за да им осигури безрезервно подслон и грижи в малка къща под наем; Стъпка нагоре пък разкрива мечтата на боклукчията Шахрияр да пише разкази и поезия, както домашните му гълъби мечтаят да достигнат небето, а Казабланка, моя любов комично се заиграва с причините Мароко да бъде една от любимите снимачни площадки на Холивуд.

baghdad messi    Меси от Багдад © режисьор Сахим Омар Калифа; Ирак-Белгия, 2012


MENAR изКъсо – късометражното кино прелива от теми и пъстрота, също като страните, от които идва – като се започне с Момчетата Бузкаши (стар афганистански обичай и номинация за Оскар миналата година), мине се през ливанските Дамата с гроздовете (за гроздето и половото съзряване), Абу Рами (познаваме ли човека, с когото живеем), Грешката (дилемата: в Чистилището за 8 години или нов живот на Земята) и Панталонът (или чий е панталона на балкона); иранските Beyond the Deadend (за шик обувките на незнайния скитник), Mайчински (светлото бъдеще на сляпа майка и син-инвалид), Първата зимна вечер (душата или тялото топли Свещения Коран в студа), Пътуване (анимационният край на едно дълго приятелство) и Нарът е плодът на Рая (или килийно училище в забравено от Бога селце), та се стигне до интригуващи късометражки от Ирак като Меси от Багдад (финалът на Шампионската лига в Ирак) и Meхди (войната като мач на живот и смърт); от Кувейт – Моята розова стая (какво е да се събудиш като сирийски бежанец); от Оман – Пуканки (или да се завърнеш в първата си годишнина); от Йордания – Каис и Лейла (аниме любов по арабски), за да завърши със силна селекция от Северна Африка – Цветята на Тивилит (отвъд времето, зад съдбата на влюбена двойка), Дървената ръка (лудория за дървен стол, лепило и Амира), Боби (момче със своето куче в чекмедже), Сироко (или как разследваш собствената си смърт) и Чувството ми за благоприличие (кое оголва повече – голотата в една картина или арабско момиче без хиджаб/бурка).

damagrozd   Дамата с гроздовете © режисьор Майк Маладжлян; Ливан, 2012

 

MENAR Contemporary – новата рубрика в MENAR киноменюто среща очи в очи със съвременното изкуство в Близкия Изток и Северна Африка – ако си гледал хитовия Микрофонът значи си наясно с ърбан културата в древна Александрия, а Скейтъри в Египет предлага задълбаване по темата с историята на първия, и все още единствен, магазин за скейтъри в Египет. Изкуство/Насилие пък отвежда в Палестина, където млади актриси се справят с военното положение и неравенството между половете, живеейки като Алиса в Страната на насилието и тъгата. Съвсем наблизо, в Ливан, десет артисти използват изкуството В очакване на утрешния ден като средство за преодоляване на разделенията и насърчаване свободата на мисълта, докато в Моето тяло!, хореографът Абу Лагра и неговата съпруга, танцьорката Навал Лагра, основават първата академия за модерни танци в Алжир с премиерното представление Nya, за което събират група от улични танцьори без каквито и да било квалификации.

egyptskate   Скейтъри в Египет © режисьор Брет Уайс Сондърс; Eгипет-САЩ, 2012

 

Керван сарай – ако обичаш да пътуваш около света с кинобилет, MENAR трипът този път ще те отведе до: Краят на пътя (6000 километра маршрут X 1 автомобил втора употреба за 100 британски лири Х стенд-ъп комиците Алексис Дабъс и Сай Томас), докато преди това си минал през Couchsurfing: Легло за теб на всяка крачка (21 държави на 6 континента за 7 месеца for free), за да финишираш С Трабант из Африка – или два трабанта с двутактови двигатели в един афролуд трип от Либия до нос Добра Надежда.

afrotrabant   С Трабант из Африка © режисьори Дан Прибан, Дана Златохлавкова; Чехия, 2011

 

 

Кога & Къде?

15 януари – 2 февруари 2014 в салоните на Дом на киното, Одеон, Евро Синема, Черената къща, Dada Cultural Bar

 

Защо?

Няма нищо по-хубаво от Кино без граници за един mir-logo-black-50x25-ен свят без Война.

 

tiwilit-flowers   Цветята на Тивилит © режисьор Уасим Корби; Tунис-Мавритания, 2012


Четвъртък, 07 Ноември 2013г. 10:21ч.

Кръпка

Публикувана в video:mir От MIR

Във времена, когато мнозина едва закърпват двата края на ежедневието си, режисьорът Милена Симеонова доказва в своя филм Кръпка, че суровата реалност, фантазията и изкуството не само че не се изключват взаимно, ами и вървят шев за шев заедно. Кръпка получи наградата за най-добър български филм от Световния фестивал на анимационния филм 2013, участва наскоро и на фестивала за късометражно кино Filmini, и ако не сте се засичали все още, значи е време за среща с...

 

Какво?

Историята е за творчеството и за това как то променя ежедневието на хората и тях самите. Вдъхнових се от една снимка на шивачи в бедно шивашко ателие от началото на миналия век в Ню Йорк.

 

Кой?

В голямата си част филма е изпълнен от мен. Работих по сценария с художествения ми ръководител професор Анри Кулев. Братовчед ми Слав Симеонов се занимава с музика и ми помогна със звука, а сестра ми Славена (която ми е колежка) работи с мен по някои от кадрите.

 

Къде?

Защо избрах черно-бяло, миналото, романтиката, Ню Йорк? Имам слабост към черно-бялата фотография и към хората от миналото – тези, които не влизат в Историята. Затова ми се прииска хората от тази снимка да си имат свой филм, в който те да са героите.

 

krupka1

 

Кога & Как?

Радвам се, че преминах през всички етапи от създаването на анимационен филм от Дисни тип – с детайлните декори, реалистичните типажи, работата с класическа музика и танц. По построяването на кадрите с изрезките от списания срещнах доста предизвикателства, но съм щастлива, че съм се справила успешно с тях, макар и да не съм сигурна, че ще ми се прииска някога да ги повторя.

 

Защо?

Идеята е, че творчеството променя. Не само теб, но и хората около теб, и фантазията не винаги е бягство от реалността, а може да я промени. Провокира ме желанието да си обясня взаимоотношенията между изкуството и реалността, ежедневния живот. Иска ми се да не се възприемат като коренни противоположности, защото те са вплетени и се подсилват едно друго. Всяко от тях съществува, заради другото, така смятам аз. Бих искала да има повече творчество в ежедневието, повече създаване, отколкото ползване.

 

krupka2

 

Избрана селекция от Световния фестивал на анимационния филм 2013 е на 12 декември в клуб NeuBerlin (ул. Султан тепе 18) от 19:00 часа

Кръпка е на фестивала на българското документално и анимационно кино Златен Ритон в Пловдив (16 - 22 декември 2013)

Вторник, 08 Октомври 2013г. 16:49ч.

Ром Кихот

Публикувана в video:mir От MIR

Както споделихме предния път, клишетата при обсъждането на проблемите на малцинствата у нас са толкова много и толкова грешни, колкото възможни хода има в една шахматна партия. Затова сега ще зуумнем още малко картинката като ви срещнем с режисьорите Нина Пехливанова и Петя Накова, които прекарват повече от година в шарения вихър на ромска махала, заедно с героите на техния филм Ром Кихот, който ще открие първото издание на фестивала за документално кино Sofia Biting Docs.

 

 

Какво?

Петя: История за черешова градина, абитуриентски бал, раждане на дете, бедност и надежда – всичко в ромската махала в Кюстендил. И както във всеки документален филм, възнамеряващ да наблюдава по-дълго време действителността, отначало историите бяха други. После събитията в живота на героите се промениха, смени се и главния герой, и ние се впуснахме в това, което живота ни предлага.

 

Кой?

rkihot


Нина: Героите са Ром Кихот (нашата пътеводна звезда), човекът който води разказа, усмихва зрителите и им разкрива по достъпен за тях начин дълбините на ромската махала. Светла (нашата Мадона – бесарабска българка от Украйна), дошла в Кюстендил да работи, а срещнала любовта – Живко (жител на махалата). Двамата имат сламеноруси синове – Иван и Никола. Далила, която ни върна в 12-и клас и с която съпреживяхме абитуриентския бал отново. Емил, който е в осми клас и треперихме дали ще продължи в девети. Симпатичен, но с подчертано пренебрежително отношение към школото.

 

rkihot1

 

Екипът започва с мен и Петя, а нашето другаруване е от първи курс режисура в НБУ. Открихме, че имаме различни качества и сходна ценностна система, а отборната работа ни се получава. За да не е феминистки филма привлякохме впоследствие предимно мъже – оператора Димитър Костов, тонрежисьора Георги Цветков, композитора Мартин Любенов. Обаче баланса излипсва. Добавихме Елица Узунова като монтажист, за да има равенство на половете.

Филмът е осъществен с подкрепата на НФЦ, а продуценти са Арс Диджитъл Студио в лицето на Иван Тонев и Благомир Алексиев.

 

Къде?

Петя: Филмът е заснет в ромския квартал Изток в Кюстендил. Мястото е интересно, защото в квартала има устроена част с асфалт и по-хубави къщи, и същинско гето. По средата е площада, където се случва обществения живот.

Нина: Петя посвети 2 години, в които правеше проучвания, за да напише биографичен роман за пастор, който е направил едно Голямо Добро за циганската махала в Кюстендил през 70-те... Нейните изследвания и контакти на терен станаха повод и основа да открием героите си и филма...

 

Как?

Нина: Филмът е низ от перипетии: раздяла с първоначалния главен герой по време на снимки, ежеседмично шофиране в трудни условия до Кюстендил и обратно, сблъсък на култури, градеж на доверие към много хора едновременно, пролет, лято, есен, зима, пролет...

 

rkihot2

 

Защо?

Петя: Идеята е да влезем в ежедневието на хора, които живеят на края на нашия град, а ние ги познаваме много едностранчиво. Категорично не сме съгласни с омразата на голяма част от българите към ромския етнос.

Нина: Една социална кампания преди години си го беше сложила за мото: "Първо сме хора, после сме различни". Филмът трябва да се гледа, защото почти никой не е живял в циганска махала. Ние поживяхме година и половина и сме се постарали да представим есенцията.

 

rkihot3

 

Премиерата на Ром Кихот е на 10 октомври от 19:00 часа в Дом на киното, като официално откриване на фестивала за документално кино Sofia Biting Docs, с допълнителни прожекции на 12, 14 и 17 октомври

 

Сряда, 18 Септември 2013г. 16:07ч.

Дебют

Публикувана в video:mir От MIR

Свят, в който всеки е поканен, но почти никой не отива – това е светът на малцинствата в България, а клишетата при обсъждането на техните проблеми са толкова много и грешни, колкото възможни хода има в една шахматна партия. Затова ви срещаме с режисьора Андрей Христозов, оставил конфликтите и войните да се водят само на шахматната дъска в своя филм Дебют, който ще бъде представен на Helsinki International Film Festival (19 – 29 септември) в програмата True Stories.

 

Какво?

Филмът разказва за живота на Румен Гачев, млад шахматист от малцинствата, израснал в нищета и социална изолация. Въпреки трудностите, които животът му поднася, той продължава да се бори за победа с помощта на необикновените си ангели-хранители.

opening 1

 

Кой?

Режисурата, сценарият, камерата и музиката са мое дело, тонрежисьор на филма е Пламен Йорданов, а продуцентските функции бяха разделени между моя милост и Антон Георгиев, който организира и голяма част от снимките на филма.

Друг важен герой след Румен е Бойчо, който е негов ментор и приятел. Всеки ден двамата прекарват часове, играейки шах. Напук на всички са създали свой собствен остров на фантазиите и може би така се самосъхраняват. В мъглата на Разлог тези две същества събират учудени погледи и заедно печелят местните турнири по шах.

opening 4

Радвам се, че почти успях да оставя героите на филма да водят историята без да вземам страна и без да налагам моето собствено мнение. Също така се радвам, че успяхме да балансираме тона на филма с разумно количество драма и хумор. Доволен съм и от музиката, която написах. Тя се получи най-добре, защото за разлика от снимките, на нея можех да отделя повече време. Друг е въпросът, че докато се получи, както трябва, направих неразумно дарение на Булгартабак и производителите на аналгин.

 

Кога & Къде?

Филмът е заснет в Разлог, Банско, Долно Драглище и София. Документален е, така че не избирахме местата, а просто следвахме пътят на героите си.

Снимките минаха през много перипетии и трудности. Повечето от тях бяха свързани с липсата ни на солиден опит. Колкото и странно да звучи, мисля, че това беше добре за нас, защото знаейки, че нямаме готови решения за постоянно възникващите проблеми, ние бяхме постоянно нащрек и не можехме да си позволим да изгубим фокус и работна дисциплина.

 

Защо?

Идеята, която стои зад филма е да разкаже една нетипична и емоционално наситена човешка история по възможно най-честен начин, без да се съобразява със стереотипи и клишета, наложени от заобикалящата ни културна и медийна среда.

Първоначалната ни мотивация бе чисто повърхностно любопитство. Но след като се запознах с Румен, останах изумен от уникалността на неговия характер и мироглед. Ако аз бях минал през нещата, през които е минал той и някои от заобикалящите го същества, едва ли щях да се запазя като пълноценен индивид. Истината е, че започнах работа по филма, заради личните ми симпатии към героите и защото исках тяхната дума да бъде чута.

Искам зрителите на филма да бъдат потопени в света на това особено момче и хората около него – свят, в който всеки е поканен, но почти никой не отива. Искам след като човек изгледа филма да има чувството, че не е сам, независимо колко странен и неразбран се чувства, а това се случва на всеки от нас.

 

opening 2 

Неделя, 01 Септември 2013г. 19:48ч.

Аниме без граници

Публикувана в video:mir От MIR

Има периоди, в които анимационното кино води по точки на игралното кино. И ако тази година Варна ще мине без фестивала за българско кино Златна роза, то няма да остане без 9-то издание на Световния фестивал на анимационния филм.

 

Какво?

Около 100 анимационни филма от всички кътчета на света (пълната програма на феста е тук), шарени истории от всякакви породи и размери в изживяващия Ренесанс (през последните 2 години) Световен фестивал на анимационния филм, който възниква през 1979 във Варна, прекъсва по време на Прехода и възкръсва като феникс през 2011.

 

portals

Портали © 3D, България 2013, режисьор Симеон Сокеров

 

Кой?

Международно жури от петима заклети аниматори като чеха Иржи Барта, шотландеца Джонатан Мъри, естонеца Прийт Пярн и българите Цветомира Николова и Теодор Ушев ще имат трудната задача да изберат победители от близо 50 филма в категориите:

Пълнометражни филми – драматични, епични и контрастни, историите тук се движат между бразилската сай-фай авантюра, рисувана върху хартия Рио 2096, епоса в манга стилистиката Берсерк: Арката на златния век 2 - Битката за Долдри, френската 3D аниме комедия Одобрен за осиновяване, руската 3D вариация на приказката Снежната кралица и испанския стоп моушън хорър Апостолът.

 

tangled-tale

Заплетена история © анимация с пясък, САЩ 2013, режисьор Кори Паркс


Късометражни филми – разнообразието от техники и сюжети тук е безгранично като въображението – от изящната пясъчна анимация Заплетена история, през анимациите с кукли (Боулс, Седем минути във варшавското гето, Пуста земя, Блус за Бети) и смесващите куп техники (Лабиринтът, Октомври 1961, Кики от Монпарнас, Йоналуре: Миг след миг, Ние) до 2D/3D импресиите (българските Портали, Кръвта, Джунгла под прозореца в компанията на Неопитомен, Очакване, Бао, В подножието на Великата китайска стена, Белуга, Безсмъртен, Вятър, Любовни игри, Може да се срещнем, а може би няма, Храна за червеите) и стоптрик техниката в австрийския Инвазия.

thegoldenfish

Златната рибка © рисунка върху хартия/ 2D, България 2012, режисьор Ирина Арменкова

 

Студентски филми – студентското анимационно кино се ползва с особено внимание от организаторите на фестивала като продукцията на повечето европейски академии за кино (с техния департамент по анимация) ще бъдат представени от: българските (Златната рибка, Кубикулум, Хабитат, Незавършената картина, Кръпка, Помниш ли синьото слънце? и Огледалце на стената), френските (Брат и сестра, Последен дъх, Заплетено дете, Рапсодия за една яхния), британските (Уморен от плуване, Къщата без врати, Копнеж), немските (Ехо, Черно-бялата шапчица, В рамка), чешките (Чужденец, Душа), унгарските (Транзит, Зависим, Огнище)...

soeur-et-frre

Брат и сестра © 2D, Франция 2012, режисьор Мари Виелеви

 

Детски филми – за (не)пораснали деца и техните деца ще има богато разнообразие от истории от Русия, Щатите, Канада, Франция, Швейцария, Германия, Холандия... Малките фенове ще могат да се потопят и в тайните на анимацията на специализирани уъркшопи, докато родителите им могат да се радват на аниме образци от Световна панорама на анимационното кино през изминалата година.

 

boles

Боулс © анимация с кукли, Словения/Германия 2013, режисьор Стела Кадез

 

Кога & Къде?

От 11 до 15 септември 2013 във Фестивален център – Варна

Билети6/4 лева

Абонаментни карти – за 1 ден – 15 лева; за 3 дни – 36 лева; за 5 дни – 50 лева

 

Защо?

Защото в света на анимацията всичко е възможно. Като в света на сънищата. А всички ние сънуваме, нали?...


the-maggot-feeder

Храна за червеите © 3D, Естония 2013, режисьор Прит Тендер

онлайн