My Mir
video:mir
video:mir (83)
Имало едно време... така, през 2006 година, започна приказката за SEEME (или South East European Music Exhibition) с идеята да срещне и обедини меломани, артисти, продуценти, лейбъли, мениджъри, промоутъри и музикални медии от Балканския регион в едно. Приказка, която претърпя множество трансформации, смяна на локации и... прекъсвания, но и приказка, която все още няма край, защото тази година (25-27 септември) за седми път София свири сбор под знамената на SEEME.
Какво?
Музикални презентации, дискусии, уъркшопи, мастъркласове (пълната програма е тук) през деня и парти маратон през нощта.
Кой?
Списъкът с участници е дълъг и разнообразен, обхващащ почти всички сфери на музикалната индустрия – от лекции за музикалните права на професор Алън Баргфреде от колежа Бъркли, през презентации на технологии за енергоспестяване на клубно ниво от EE MUSIC, дискусии с представители на едни от най-големите платформи за видео и аудио споделяне (Лий Бартър от YouTube и Андреа Магдалина от Mixcloud), до уъркшоп за процеса на създаване на музика с българските продуценти Христо Рачев а.к.а Monk и Явор Топчиев, подвизаващ се под прогресив хаус алтер егото Hotlife.
Парти програмата е не по-малко шарена – от откриващото джамборе в Terminal 1 през парти център 4KM (с DJ ANIME, Mokushi, ShanoDJ, Nobody, Dreadkick, Joy & Metalix, SML as Freakuience & In-Toxx, Technical & Ivex, Balkan Hard Project, Kserx & Aihst, Ragman & Hardtechnic, Cuntroller...) до калейдоскопичното Bulgarian Mixed Arts (с Drum Kid a.k.a Balkansky/Cooh, Anatolkin, George Eve Live & Day_Z, 80s Clash, Pruskalo Ensemble, TheRebeat, Zimone; видео – MuteMadness; живопис – Виолета Танова; Live painting – Изабела Павлова), смесващо почти всички видове изкуство.
Кога & Къде?
От 25 до 27 септември 2014 из различни софийски локации и в клубовете Sofia Live Club, Studio 5, Fabrika 126, Terminal 1, Culture beat, 4KM, Blender, Memento, Mascara, Wake UP...
Регистрация – тук
Защо?
Защото Музиката, независимо как я наричаме и на какви стилове я делим, трябва да ни обединява, а не да ни разделя, нали...!?
Реалността, случваща се по света и у нас, в сегашно време не дава много поводи за празници, но всичко това може да изчезне за миг с едно аниме намигване – така както се случва в магията на анимацията и на 10-тото юбилейно издание на Световния фестивал на анимационния филм.
Какво?
Юбилеен аниме празник с около 86 филма от 30 страни (пълната програма на феста е тук) и още толкова анимационни калейдоскоп истории в панорамите Най-доброто от света, късометражния конкурс 10 дни Х 10 филма и тържествената ретроспекция 10 награждавани филма от българската анимационна школа по време на СФАФ 1979-1989. Всичко това в компанията на две изложби (едната, посветена на чешкия майстор на куклената анимация и сюрреализма Ян Шванкмайер, а другата на белгийската комикс школа), както и на серия документални филми, надникващи в работата на кукленото студио Маккинон и Сандърс (с пръст във филми на Тим Бъртън и Уес Андерсън) и такива, посвещаващи в живота на гения на руската анимация Фьодор Хитрук.
Кой?
Международно жури от петима авторитет аниматори като титулуваната (със Сезар награда) французойка Флоранс Миай, белгийският ас Жан-Люк Слок, руският Союзмультфилм агент Михаил Алдашин, швейцарският автор и куратор Ото Алдер и българският мултижанров майстор Иван Веселинов не само ще представят свои филми на срещи-дискусии, но и ще имат трудната задача да изберат победители в категориите:
Момчето и света © рисунка върху хартия/2D, Бразилия, 2013, 80', режисьор: Але Абрю
Пълнометражни филми – драматични и контрастни, историите тук се движат между бразилската съвременна притча, рисувана върху хартия Момчето и света, американските Изневяра (комедия с/за ежедневието на хартия) и Истината падна (екзистенц ноар, рисуван на стъкло) в забавната компания на руската 3D сай-фай авантюра за малки и големи Белка и Стрелка: Лунни приключения.
Пилоти на път към дома © анимация с пясък, Естония, Канада, 2014, 16', режисьори: Прийт и Олга Парн
Късометражни филми – разнообразието от техники и сюжети тук е шарено като живота – от вечно актуалния анти-военен манифест Gloria Victoria на Теодор Ушев, през анимациите с кукли (Canis, Пържени картофи, От другата страна на гората, Измамникът) и 2D/3D импресиите (Аргумент, Кода, Към Сантяго) до ротоскопинг техниката (във френския Нови промени), стопмоушън триковете (в копродукцията Падре), фината анимация с пясък Пилоти на път към дома и дори рисуваната на смартфон българска хрумка The Day of the Bleeding gums.
Стивън и бръмбъра © Cut-outs, Полша, 2012, 12', режисьори: Пьотр Лок, Хоанг Нгок
Студентски филми – всяко следващо поколение носи бремето на бъдещето на анимационното кино, а то изглежда обещаващо в образа на: българските продукции Трафик и Инцидент, на френските Планети след планети, Нощ на езерото и Странното изчезване на Уолтър Вернер, на полските Danse macabre, Стивън и бръмбъра, испанският Мъжът с безкрайното палто и датското 3D Интервю...
Детски филми – за анимацията не съществуват граници на възрастта, както подшушва богатата селекция от истории за малки (и големи) от Русия, Щатите, Канада, Франция, Швейцария, Германия, Холандия, Люксембург... като особена гордост носят българските копродукции Rising Hope и поредицата Judo Monkey. Малките фенове ще могат и да надникнат зад кулисите на анимацията на специализирани работилници, докато родителите им могат да се радват на аниме образци от Световна панорама на анимационното кино през изминалата година.
Rising Hope © 3D, България, Германия, 2012, 10', режисьор: Милен Витанов
Кога & Къде?
От 10 до 14 септември 2014 във Фестивален център – Варна
Билети – 6/4 лева – тук
Защо?
Защото Няма такъв празник като Анимационният Празник...
Планети след планети © 2D, Франция, 2013, 4', режисьор: Титуан Бордо
Тази година лятото е минало в нелегалност и крие в облачна неизвестност своя апогей, но винаги имате опция да го удължите с второто издание на музикалния екстра фестивал Unknown от 8 до 12 септември.
Какво?
Плажен фестивал, създаден от комбината на парти организации като The Warehouse Project и фестивала Hideout, разиграващ музикална вакханалия на фона на живописното хърватско крайбрежие, морето, изгревите, залезите..., така че дъждовното лято на твоето (не)доволство да завърши триумфално. Фестивал, хем достатъчно голям (с шест сцени, все пак), за да обхване всички бийт вкусове, хем достатъчно бутиков, за да запази красотата и интимността от срещата с морето и Музиката.
© Moderat
Кой?
И при дебютното издание миналата година, и сега, Unknown агентите залагат на балансиран и калейдоскопичен лайнъп – перфектната симбиоза между еуфорични лайв концерти и адреналинови диджей акции сякаш е създадена за морското крайбрежие, където (вълна след вълна) ще акостират артисти като родната гордост Страхил KiNK Велчев, титаните Moderat, мастер импровизатори като Henrik Schwarz, James Holden, бийт хипнотизатори като Forest Swords, Mount Kimbie и хитпоп герои като London Grammar, Wild Beasts, CHVRCHES, Jungle, Kindness и диско иконите Chic, докато на диджей фронта къси пасове ще разцъкват герои от Шампионската електронна лига като Jamie XX, DJ Koze, Dixon, DJ Harvey, John Talabot, Jackmaster, Prins Thomas, Âme, Disclosure, Joy Orbison, Seth Troxler, Simian Mobile Disco, Tale of Us... и още ужасно много талантливи бийт активисти, които освен на сушата ще въртят плочи и в открито море (на яхт партита с лейбъли като Young Turks, Phantasy, Numbers...), и на малките островчета в близост до Unknown крайбрежието.
© London Grammar
Кога & Къде?
От 8 до 12 септември 2014 в живописния къмпинг Амарин, на едно око разстояние от китния град Ровини, кацнал на хърватското Адриатика крайбрежие.
Билети тук
Защо?
Във времена на масивни (но не толкова разнообразни) като лайнъп летни фестивали все по-голямо значение придобива мястото, където се провеждат – Unknown наистина е намерил перфектната симбиоза между шик калейдоскопична вълна от артисти и бреговете на поетичната красота на Адриатика плажовете.
Фестивалът Unknown е от 8 до 12 септември в Ровини, Хърватска
Факт е, че в днешно време (в България) всеки се спасява поединично; факт е, че дори човек да зове за помощ, няма кой да го чуе в хаоса на общуването ни; факт е, че всеки сам гради невидимите стени от затвора на собствения свят, който обитава – новият танцов спектакъл Mayday на Derida Dance Centеr, обаче, не се задоволява само с фактите.
Какво?
Три души, затворени между невидимите стени на своите страсти и фикс идеи – тези на борсов играч/бизнесмен, на жена, обсебена от диетите, фитнеса и "здравословния начин на живот" и на заклетата романтичка, живееща във вечна носталгия по отминали времена... Три души, изпращащи зов за помощ чрез "морзовия код" на телата си, разтърсвани ежеминутно от електрическите импулси в хаоса на онлайн (и дори офлайн) общуването ни... Ще успеят ли те да надмогнат маниите (и ограниченията), които ги определят като личности, но и ги убиват (бавно и методично)... Ще успеят ли те да се Чуят и да си помогнат един на друг, ще намерят ли спасение като заживеят най-накрая Заедно, в хармония и в мир със себе си и околните или статуквото в правилата на играта, наречена битие ще надделее?...
Кой?
В танцова стъпка с последните си две представления Monocrossing и ARTeFACT, хореографът Живко Желязков отново подлага танцьорите си на мултимедийно микс изпитание (като този път им дава и реплики) – Милена Виденова, Петя Мукова и Филип Миланов се справят перфектно и с много пластика, желание и пот дават живот и шанс за оцеляване на своите герои. За това допринася отново и звуковата среда на добре познатия Иван Шопов (или CООН/Balkansky), чийто блестящо семплиран нойз (морзов код, всевъзможни електрически сигнали и смущения) оперира в тотална симбиоза както с телата на танцьорите, така и с чудесната минимъл сценография (на Ралица Зортева) и визуална среда (на Полина Стоянова).
Кога & Къде?
31 май – София, Derida Dance Centеr; билети тук
8 юни – Варна, галерия Графит (част от програмата на фестивала Варненско лято); билети тук
Защо?
Може би е крайно време да спрем да се спасяваме поединично, може би е крайно време да започнем да чуваме зова за помощ на околните, може би е крайно време съвременният български танц да излезе отвъд невидимите стени (които често сам гради) на самотното си оцеляване... Mayday, Mayday – Спасение дебне отвсякъде!
Война и Мир се преплитат циклично във вечния кръговрат на живота, откакто свят светува. Война и Изкуство в търсене на Мир пък се преплитат в ДНК-то на последния филм на аниматора Теодор Ушев Gloria Victoria – фаворит в листата за най-добрите анимационни филми в света за 2013, класиран в Топ 10 на Оскар 2014 претендентите за късометражно кино. Повече за Gloria Victoria и духа на нашето време – от самия Теодор Ушев...
Какво?
Мисли за войната, омразата, разрухата през окото на изкуството. За XX-ти век. За Днес. Първоначалната идея ми хрумна, четейки книгата на Фукуяма Краят на историята. За философията на състезанието за надмощие и его, каквото светът винаги е бил и продължава да бъде. Какво губим, когато печелим...
Кой?
Филмът е авторски, по мои сценарий и режисура. Пътувам много, срещам различни хора, места, философии. Понякога, без да съзнава, човек улавя нещо във въздуха, което трудно дефинира. Духът, изскочил от бутилката. Супер идиотско е, но Глория Виктория излезе малко преди конфликта в Сирия, сега се върти по света, докато в Украйна се случва точно това, което третира сюжета. Някак успя да разкаже Духа на времето си.
Къде?
Навсякъде. На протестите в България, в мен, в теб, в Сирия, в Украйна, в Египет... Войната е тежък белег, щампа. Изкуството – често рефлекция, огледало, начин историята да се артикулира.
Войната няма образ. Безплътна е. Може да има милиони лица. И никога сърце. Войната мисли през статистика. И се разказва през спомени.
Кога & Как?
Правих филма близо 2 години. Никой от моите филми не е комерсиален, Глория Виктория също. Винаги ми е харесвало да правя независимо, експериментално изкуство, всичките ми проекти са такива.
Защо?
Знаеш ли, Войната е състояние на духа. Онази точка, от която няма връщане назад. Не само пред цевта на снайпера, пред самия себе си дори. Всеки от нас е герой в този филм. Войните свършват, но те вече са посяли модели, променили са ума.
Разрухата – обществена и лична, е залог. Игра с човешки съдби, животи, страхове, параноя, изкупление... Единственото лекарство след това е същата доза съзидание. Ако ти стиска. Ако не – приключваш.
И защо български филм все не може да влезе в борбата за Оскар – стига само до шортлисти, но не и до номинации като Gloria Victoria?
Не бих си позволил да обобщавам. Специално за Глория Виктория – да, аз знам рецептата за Оскаров филм. Но ми се струва плоско и наивно да работя така. И ето го отговорът – аз не бих направил компромис самоцелно, дори и цената да е Оскар, Акадeмията не би направила компромис да пусне мой филм до края на надпреварата, бидейки некомерсиален и откровен. Полученото признание за Глория Виктория с класирането в първите 10 в състезанието за Оскар е наистина комплимент, но истината е, че предпочитам да продължа да прaвя изкуството, в което вярвaм.
