My Mir
video:mir
video:mir (78)
Всеки град има точно толкова истории, колкото герои живеят в него. Някои от тях, обаче, остават незабелязани, защото, нали знаете, че най-важното е невидимо за очите – също като историята на героите в чаровния аниме филм Малка среща: Градът (ексклузивен откъс може да гледате тук) на режисьора-аниматор Мария Петева, която ще подшушне кои са Хейт и Нейчър, какво е анимация за сърцето, защо малките невинни неща в живота са от огромно позитивно значение и...
Какво?
Малка среща: Градът е анимация вдъхновена от малките неща... като малките невинни любовни истории, които ти пълнят сърцето с позитивни емоции.
Историята започна още преди 3 години, но не от любовна история в личен план, а от факта, че анимациите, с които ни засипваха в университета бяха мрачни, студени и след прожекция ти се иска да отидеш в някой ъгъл и да стоиш там, докато отмине депресията. За мен анимацията трябва да е нещо живо, красиво и вълнуващо.
Кой?
Любимата ми част – влюбената двойка – са типични стереотипи като в книга или комикс, но леко завъртяни. Аз ги наричам Хейт и Нейчър (от "омраза" и "природа"), но за повечето хора са момчето от огън и момичето от вода и както си личи от имената, единия е направен от огън, другия от вода. Характерите им също са подобни на техните стихии – огънят е с екстремните емоции, а и е доста зъл, докато водата е миловидна, силна и игрива.
Кога & Как?
Когато започнах да правя филма исках да имам любовна история, но в нея да има нещо повече. Исках да имам по-интересни елементи, които са невъзможни в реалния живот. В комбинация с факта, че съм почитателка на теорията за четирите стихии, идеята за съвместимост на огън и вода веднага ме вдъхнови. Въпреки, че любовта им изглежда крайно невъзможна, двамата успяват да се напаснат един с друг и точно това е красотата на едно влюбване.
Най-голямата провокация във филма беше анимирането. Тъй като двамата ми главни герои не са много сложни като рисунка, най-важното бе да успея да им предам характер чрез начина, по който се движат. За мен това бе особено трудно, но и много вълнуващо. Отделих особено внимание на хумористичната част, която е първата половина на филма. Сцената с влюбването също бе много важна и върху нея съм работила най-много, с най-разнообразни идеи как най-добре да подчертая емоциите на героите.
Тук не мога да не спомена Александър Костов, който вдъхна живот на филма с музиката си и засили ефекта на кратката история.
Защо?
Достатъчно вече сме засипвани с неща, които по-малко ни вдъхновяват и повече ни правят страхливи. И ако попиташ някой защо, ще ти бъде отговорено: "защото животът е такъв". Анимацията ми се възприема като детска, измислена и твърде наивна. Независимо от това, е позитивна и забавна, направена с идеята да ти стане приятно на сърцето, докато я гледаш. Да се вдъхновиш, че понякога и малките неща в живота са със значение.
Малка среща: Градът е на фестивала New Wave 2 (21-24 януари 2015) в кино Одеон
"Защо да ревем, като можем да пеем?" иронично питат Pixelhunters (студио за 3D анимация, визуални ефекти и видеоигри, базирано в Дубай, ОАЕ) в своята аниме поредица, посветена на позитивното мислене. Да, всички проблеми са ни в Главата, а именно мисленето определя и отношението ни към света, и изборите, които правим, и живота, който живеем – за Позитивното Мислене, за изборите, за филмите Why Roar? и LIFE тон за песен дават Ани Атанасова и Илия Атанасов от студиото Pixelhunters...
Какво?
Мини анимационен филм за един динозавър, който върви през гората, тежко, строго, страшно. Когато отваря уста, вместо да чуем зловещ рев, динозавърът започва да пее операта Кармен – в крайна сметка "Защо да ревем, като можем да пеем?".
Кой & Къде?
Нашата компания Pixelhunters специализира в направата на 3D анимационни филми, визуални ефекти за кино и видеоигри. Стараем се да бъдем иновативни и най-вече позитивни. Има една поговорка "Който пее, зло не мисли" – мислим, че е валидна и за дигиталния свят, в който живеем. Животът в тази ера на технологии и свръхконкуренция, световни кризи и природни бедствия е много стресиращ, хората забравят колко важно е да бъдеш позитивен. Много от нещата околко нас не могат да се променят, но можем да променим начина, по който гледаме на тях. Един позитивен човек предразполага и привлича хората към него, докато негативния човек е намръщен, гневен, разярен.
Какво по-мотивиращо можем да намерим от една красива история, поднесена по различен и оригинален начин? Мечтата на всеки артист е да твори продукции, които биха направили впечатление, биха се запомнили. Това изисква страст, мотивация и търпение да пробваш различни техники, за да получиш все по-добър ефект, по-добра анимация, по-добър продукт. Предимството на компютърната анимация е, че чрез нея можем да изразим нашето виждане за дадена история и да я направим уникална, визуално атрактивна, не задължително съществуваща в реалния свят. Можем да споделим какво витае в нашето въображение, да споделим мечтите си...
Кога & Как?
Започнахме като на шега. Имахме динозавъра от един стар проект, но тъй като се получи доста оригинален и фотореалистичен, решихме, че можем oще да поекспериментираме с него и да сътворим нещо красиво.
Мислим, че успяхме да комбинираме много високо качество на компютърна анимация с оригинална история и послание. Получихме много позитивни отзиви, награди (Telly Award 2013, Ava Digital Awards 2013), получихме и покана от списанието 3D Artist да публикуваме динозавъра на корицата на брой 63, заедно с туториал за направата му, но най-важното е, че май успяхме да накараме хората да се замислят и да бъдат по-позитивни.
Защо?
Голяма част от екипа ни сме българи, а за съжаление, ние като нация сме доста негативни. В същото време живеем в държава (студиото Pixelhunters е базирано в Дубай), където преобладава позитивното. Тук подходът към поднасяне на новините е различен, хората като цяло са по-усмихнати и така се роди идеята за посланието – филмчето е за фенове на красиви анимации с желание да погледнат по различен начин на света – все пак "Който пее, зло не мисли".
LIFE
Какво?
LIFE е третото филмче (след Why Roar?) от поредицата ни, посветена на Позитивното Мислене. Все пак, животът е най-ценното, което имаме, животът е не само физическото ни съществуване, а как го водим, как живеем. Животът е свързан с изборите, които правим. Можем да се чувстваме мизерни и нещастни, ако това е нашия избор, а можем да бъдем позитивни и добри.
Кой?
Главният герой във филма е воин в постапокалиптичен свят. Свят унищожен от борби, насилие, безсмислени действия. Той е в състояние на равносметка на стойностите на живота си, на изборите направени до момента. Филмът е изпълнен с метафори, опитваме се да накараме зрителя да погледне света от друга перспектива, да направи промяна, ако не е доволен от живота си.
Как?
Почти всички визуални артисти (особено мъжката част) се впечатляват от роботи, механични части, битки. Нашият екип се амбицира да направи своя версия на механичен воин. Много усилия и любов бяха вложени, за да се изпипат и най-малките детайли по него. Когато роботът се получи много добър като модел, сякаш не ни се искаше да спрем само дотук и да го оставим така, без душа. Затова започнахме да мислим как да го оживим...
Нямаше никакво съмнение, че посланието ни трябваше да е позитивно, въпросът беше какъв избор да направим? И така, малко по-малко, започна да се заражда идеята за избора. Първоначално идеята не беше съвсем ясна, искахме да кажем прекалено много неща, затова творихме шотове след шотове, правихме промени по историята почти до самия край. Предизвикателството беше как най-добре бихме дали живот на нашето послание. Много хора работихме не само по визуалните ефекти и анимацията, но и по самия сценарий. С часове сме обсъждали какво да покажем, как да направим историята различна, а не просто да е поредното sci-fi филмче с роботи.
Защо?
Целта на филмчето е да ни накара да се замислим за начина ни на живот – за това какви сме избрали да бъдем и за това в каква посока искаме да вървим. Понякога е по-добре да направиш грешен избор и да се поучиш, отколкото да не направиш никакъв избор. И най-важното – достатъчно силни ли сме, все пак, да направим правилния избор, когато се налага?
Днес хората използват смартфони за какво ли не – 3D художникът Димитър Димитров, например, рисува на тях такива иронични ноар истории като Денят на кървавите венци, награден на няколко фестивала като българския WFAF 2014 и американския Hollywood Weekly Film Festival 2014. Да, един ден от живота на художник-камикадзе може да бъде свежо намигване към омагьосания кръг на българското съвременно изкуство, но най-добре самите автори на филма (режисьорът Димитър Димитров и сценаристът Дилян Еленков) да разкажат какво стои зад Денят на кървавите венци и дали "картината има стойност в момента на своето създаване, а после е само пощенска картичка от далечно плаване"...
Какво?
Димитров: Главният герой е художник, превърнал се в камикадзе, но без да осъзнава духовния безсмисъл на своите действия. Той има потенциала да разбере смисъла, но не може да го направи, защото такъв просто няма.
Кой?
Димитров: Като неуспял художник исках да разкажа подобна история. Именно действието във филма е най-прекрасното нещо. За да си го позволиш е добре да си го премислил.
Еленков: Най-точно е да се каже, че идеята за текста, за разказа дойде при мен не от истинска случка, а от истинско намерение... От екипа съм близък само с Митко. Добавете един четец (Леонид Йовчев) и композитор (Мира Искърова)... това е.
Кога & Как & Къде?
Димитров: Художникът-камикадзе е по-различен от обикновен камикадзе – малко са тези, които не биха работили без пари. А защо смартфон? Защото единствено той ми позволява да рисувам на плажа, в леглото или ресторанта.
Защо?
Димитров: Не е необходимо за един творец да рисува, може да се мята пред колите и това пак да е изкуство. Във филма има усещане за синтез между време, текст и контраст.
Еленков: Човекът Х трябва да го гледа, за да не остане вечно човека Х. Току виж се сдобил с индивидуалност.
Промяна и Култура са доста разтегливи понятия (особено в България), но за да стигнем и до двете иронията е, че първо трябва да минем през Обединение – такова като в международната мрежа за съвременни изкуства IETM или като обединението, събиращо (от 16 до 19 октомври) международната среща на IETM Sofia 2014 с фестивала за свободен театър АСТ.
Какво?
Среща на над 400 представители на международната мрежа за съвременни изкуства IETM (над 500 членуващи организации от над 50 страни) с интерактивни лекции, дискусии, шоукейси (пълната програма е тук), които да очертаят посоките и проблемите пред съвременното изкуство в глобален мащаб по темата Space for Change/ Пространство за промяна.
Кой?
Основни лектори по емблематичната тема Space for Change/ Пространство за промяна на IETM срещата ще бъдат Хенк Оостерлинг (от Rotterdam Skill City/Erasmus University в Ротердам) и Райна Гаврилова (от СУ Св. Климент Охридски), като те просто ще открехнат дискусията към основния модул в програмата, наречен Твоето собствено място – открий го, управлявай го, развий го! – актуална и болна тема за българското съвременно изкуство, чиито представители може и да получат един-два жокера със стратегии за намиране и успешно експлоатиране на повече места за независимо изкуство. Всъщност именно това е идеята на IETM Sofia 2014 – да провокира българското съвременно изкуство да се запознае с един успешен модел на арт мениджмънт и да се включи в него, използвайки вече създадено ноухау – от практичните дискусии Къде сме сега?, през Шоурум сесии (с представяне на одобрени и реално финансирани проекти) до суровото битие в Проваляй се по-добре! – ценен опит (особено за България) за справяне с финансови провали, осигуряване на икономическа стабилност на арт организациите и менажирането им по въпросите на счетоводството, данъците и социалните осигуровки.
Паралелно с конференцията на IETM Sofia 2014 ще тече и фестивала за свободен театър АСТ (пълната програма е тук) с 16 български независими продукции и селекция от 8 представления на държавни и общински театри, сред които са Фотоапарати, Антигона, Балкански синдром и Хората от Оз.
Кога & Къде?
От 16 до 19 октомври 2014 в НДК, из различни пространства за култура и на театралните сцени на Червената къща, ТР Сфумато, Народен театър Иван Вазов, Младежки театър Николай Бинев, театър София, театър Възраждане, Малък градски театър Зад Канала и театър 199
Регистрация – тук
Защо?
Всеки иска Промяна, нали!? Въпросът е как се стига до Нея, а международната мрежа за съвременни изкуства IETM вече е извървяла този Път.
Праехидно, театър-експеримент © режисьор: Гергана Димитрова, Петко Стоянов; фотография © Никола Налбантов
Това, че животът е най-добрият сценарист е ясно – based on a true story филми да искаш в последните години, а у нас за втора поредна година (2-9 октомври) ще се проведе фестивала за документално кино Sofia Biting Docs.
Какво?
Панорама от 23 документални (пълнометражни и късометражни) премиерни заглавия, разделени (най-общо казано) по вкус и цвят в категориите...
Кой?
Biting BulDocs – откриването на фестивала идва със селекция от български късометражни филми, които въпреки разнородния си характер се обединяват в изследване на болните зони в тялото на пациента, наречен България – от бунтовно-политическото лято на 2013 в красноречивия Името ми е Протест на Атанас Куцев, през обезлюдяването и бедността на Северозападна България (и по-конкретно село Горна Бела речка) в Богатството на най-бедните на Веселина Веселинова, до туморите в социалната система в Симбиоза на Борислав Станков и борбата на хомосексуалното общество за равни права и толерантност във филм-портретът Soldier на Деси Томбушева за ЛГБТ активиста Десислава Петрова-Солджъра.
Богатството на най-бедните © 2012, 20 мин, България, режисьор Веселина Фотева
Free Tibet – специален фокус в програмата ще падне върху борбата на Тибет за независимост, която продължава вече над 60 години – Слънце зад облаците запознава с опитите на Далай Лама да постигне едновременно свобода за народа си и мир с правителството на Китай, което експлоатира зверски природните богатства на свещените планини в Плячкосването на Тибет и като резултат довежда до коренна промяна в начина на живот на тибетския народ, който е свикнал да бъде Дете на яковете. Всички тези проблеми ще бъдат засегнати и на специална дискусия на 7 октомври в Чешкия център с тибетския активист Мигмар Уангду Райт и Татяна Свечникова от сдружението Приятели на Тибет в България.
Плячкосването на Тибет © 2014, 25 мин, Канада, режисьор Майкъл Бъкли
Документално по ноти – музиката и киното винаги са вървели ръка за ръка и поредното доказателство идва с Духът на Пирамида (или призракът на изоставения миньорски град Пирамида, чиито звуци изграждат албума Piramida на датското трио Efterklang, визитирало миналата година у нас), както и историята на фламенкото в Guitarra De Palo – от родното му място до ритъм спирките през предългия му живот като Мадрид, Кордоба, Гранада, Хавана, Ню Йорк, Сан Хуан, Тампере, Каймановите острови...
Няма невъзможни неща © 2013, 54 мин, Полша, режисьор Лидия Дуда
Живот ли бе да го опишеш – начело с ексклузивната прожекция на Виктория зад кадър (или симпатичният мейкинг филм за създаването на "Бебето на Десетилетието" Виктория) тук се събират калейдоскоп истории с пресечна точка, раждаща мотото "животът е всичко това, което се случва, докато си правим планове" – като тази на жените от затвора Баабда в Бейрут, които преплитат приказките от играната от тях пиеса Шехерезада с личните си драми в Дневникът на Шехерезада; като в Едно нормално домакинство – филм за обичайното битие всекидневие на комуна от необичайни герои (с умствени увреждания, аутист, учител-доброволец, неграмотни)... или общо 6 жени, които делят жилище в центъра на Берлин; като в Мария и аз, разказът за една ваканция на Гран Канария, където болната от аутизъм Мария и нейните родители намират пътя един към друг; или като в Моите последни 150 000 цигари, в който режисьорът Иво Бистржичан документира почти една година от борбата му за отказване от тютюна; или пък като в Няма невъзможни неща, в който 80-годишната полякиня Тереза решава спонтанно да обиколи света, точно в духа на Стилните нюйоркчанки или мода за напреднали – историята на седем нюйоркчанки (на възраст между 65 и 95 години) със силно изразена индивидуалност в отношението си към стила, модата и нещата от живота, досущ като героите в Преди да се усетиш – извадка от 2,5 милиона хомосексуални американци над 55 години, които смятат, че човек никога не е твърде стар, за да промени обществото.
Мария и аз © 2010, 80 мин, Испания, режисьор Феликс Фернандес де Кастро
Трип Документа – верните на кинопътешествията могат да си спретнат Експедиция до края на света (или щур трип до Северния полюс и обратно по замръзналите фиорди на Гренландия), да потеглят На стоп до Истанбул (историята на двама белгийци, които решават да отидат до Истанбул на автостоп за 7 дни, само защото са си резервирали обратен самолетен билет до родния Брюксел) или да изживеят Меден месец на път (като Майк и Алана, които поделят сватбеното си пътешествие от Аляска до Аржентина между седалката на мотор и срещите по пътя със 116 двойки и техните брачни съвети). Други пък могат да извървят Пътят Камино и нетипичните пилигрими (или 800 километра пеша до Сантяго де Компостела като терапия за наркозависими и алкохолици) или, ако предпочитат вертикалното виреене, да изкачат Осем първенци (историята на Бил Бърк, единственият катерач над 60, който е изкачил върховете на всеки един от седемте континента) и да се разходят с Изгубената камера (забравена в рикша в непалския Катманду) из улиците на Града на покрива на света.
Осем първенци © 2013, 54 мин, САЩ, режисьор Алън Смит
Кога & Къде?
От 2 до 9 октомври 2014 в салоните на Дом на киното, Евро Синема, Dada Cultural Bar, Чешкия център и Експо Баня София
Защо?
Защото животът е най-добрият сценарист и пише филма на живота ни, докато ние си правим планове как да го изживеем...
Духът на Пирамида © 2012, 59 мин, Дания, режисьор Андреас Кьофод
